Община Дългопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Дългопол
Map of Dalgopol municipality (Varna Province).png
Общи данни
Област Област Варна
Площ 440.95 km²
Население 13 972 души
Адм. център Дългопол
Брой селища 16
Управление
Кмет Георги Георгиев
(ГН)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЛАС НАРОДЕН (4)
   ВСИЧКИ ЗА ДОЛИНАТА (4)
   ДПС (4)
   БСП (3)
   ГЕРБ (2)

Община Дългопол се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е ра3положена в югозападната част на Област Варна. С площта си от 440,945 km2 заема 5-то място сред 12-те общините на областта, което съставлява 11,52% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е преобладаващо ниско- и средно планински. Територията на общината условно попада в три физикогеографски области на България – Източна Стара планина, Източния Предбалкан и Източната Дунавска равнина.

Към Източна Стара планина се отнасят най-източните части на Върбишка планина и най-западните части на Камчийска планина. Върбишка планина обхваща южните части на общината и се простира между реките Голяма Камчия и десният ѝ приток Лопушка река на север и Луда Камчия на юг. Тук югозападно от село Поляците се издига най-високата точка на общината от 563 m н.в. Югоизточната част е заета от западните разклонения на Камчийска планина с максимална височина – връх Чешмебаир (547 m). Тази част на планината е разделена от дълбоко всечената каньоновидна долина на река Елешница, десен приток на Камчия.

Най-западната част на общината между река Голяма Камчия на север и десният и приток Лопушка река се заема от най-източните разклонения на Драгоевска планина (част от Източния Предбалкан) с максимална височина – връх Калфата (518 m), разположен северно от село Медовец.

В северната част от общината, на север от река Голяма Камчия се простират южните склонове на Роякското плато, което спрямо физикогеографската подялба на страната се отнася към Източната Дунавска равнина. Тук максималната височина е 408 m, разположена северно от село Сладка вода.

Между Роякското плато на север и Върбишка и Камчийска планина на юг се простира широката долина на река Голяма Камчия и най-горното течение на същинската река Камчия. Тук в нейното корито, източно от село Величково се намира най-ниската точка на общината – 21 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

От запад на изток, през средата на общината на протежение от около 28 km протича най-долното течение на река Голяма Камчия, а в южната част, между Върбишка и Камчийска планина – най-долното течение на река Луда Камчия. Двете реки се сливат южно от село Величково, като образуват същинската река Камчия, която след около 4 – 5 km напуска пределите на общината и навлиза в Община Долни чифлик. На река Луда Камчия, нагоре от село Цонево е изграден големият язовир „Цонево“, водите на който се използват основно за водоснабдяване на множество населени места в Североизточна България. В югоизточната част, от юг на север, в дълбока каньоновидна долина протича средното и долно течение на река Елешница, която източно то село Величково се влива отдясно в река Камчия.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На десния бряг на язовира, югозападно от село Аспарухово се намира природния феномен „Чудните скали“, които са най-големият туристически обект на община Дългопол. Обявен е с постановление № 1869 от 17.02.1949 г. с площ 12,5 ха. Местността има специфичен ландшафт – скален венец с уникални скални образувания и местообитание на редки представители на орнитофауната. Скалите са образувани от въздействието на водата и вятъра върху варовика, като скалата не е монолитна, а на блокове. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовир „Цонево“, където са най-стръмни и отвесни. Те са около десетина невероятно красиви скални игли с височина 40 – 50 m, наподобяващи кули на замък.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 14 389 100.00
Българи 5 755 40.00
Турци 5 918 41.13
Цигани 685 4.76
Други 22 0.15
Не се самоопределят 193 1.34
Не отговорили 1 816 12.62

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 17 населени места с общо население 14 389 жители (01.02.11 г.)[2].

Списък на населените места в Община Дългопол, население и площ на землищата им
Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Арковна 75 17,316 Реджеб махле Лопушна 911 27,221
Аспарухово 634 90,717 Ченге Медовец 1717 33,898 Саръ кованлък
Боряна 294 27,694 Чамурна Партизани 1084 33,178
Величково 560 13,484 Коте Поляците 856 41,280 Бекчии
Дебелец - - Кара Ахмед махле, в з-щето на с. Цонево Рояк 272 18,472 Куш тепе
Дългопол 4888 57,881 Ново село Сава 236 16,444
Камен дял 241 8,435 Кая ардъ Сладка вода 44 14,521 Айджи дере
Комунари 107 15,060 Цонево 2383 15,835 сандъкчии, Ракла
Красимир 87 9,509 Казаллък ОБЩО 14389 440,945 1 населено място без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Реджеб махле на с. Арковна;
– преименува с. Кая ардъ на с. Камен дял;
– преименува с. Айджи дере на с. Сладка вода;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Ново село на с. Дългопол;
– преименува с. Сандъкчии на с. Ракла;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Дели Хюсеин (Дели Хюсеин махле) на с. Голямо Делчево;
– преименува с. Кара Ахмед махле на с. Дебелец;
– преименува с. Саръ кованлък на с. Медовец;
– преименува с. Бекчии на с. Поляците;
– преименува с. Куш тепе на с. Рояк;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Петрушан на с. Яворово;
– преименува с. Ченге на с. Аспарухово;
– преименува с. Чамурна на с. Боряна;
– преименува с. Коте на с. Величково;
– преименува с. Казаллък на с. Красимир;
  • Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Ракла на с. Цонево;
  • Указ № 490/обн. 19.09.1950 г. – заличава селата Горна Мурна и Долна Мурна и ги обединява в едно населено място с. Комунари;
– заличава селата Ганчово и Прежда и ги обединява в едно населено място с. Партизани;
  • указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Дългопол за с.гр.т. Дългопол;
  • указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Дългопол за гр. Дългопол;
  • Указ № 689/обн. 22.04.1975 г. – заличава с. Яворово и го присъединява като квартал на с. Цонево;
  • Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Голямо Делчево поради изселване и присъединява землището му към с. Цонево;
  • Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Дебелец поради изселване;
  • Указ № 343/обн. 16.11.2007 г. – възстановява заличеното през 1976 г. с. Дебелец;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават три участъка от железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,9 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]