Община Поморие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Поморие
Map of Pomorie municipality (Burgas Province).png
Общи данни
Област област Бургас
Площ 413,19 km²
Население 27 780 души
Адм. център Поморие
Брой селища 17
Управление
Кмет Иван Алексиев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 21 съветници
   ГЕРБ (8)
   ДПС (5)
   БСП (2)
   Бъдеще Народен съюз – ВМРО (2)
   РБ (2)
   НФСБ (1)
   Партия на зелените (1)

Община Поморие се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината попада в североизточната част на област Бургас. С площта си от 413,189 km2 заема 10-то място сред 13-те общини на областта, което съставлява 5,33% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е предимно равнинен. Южната третина попада в североизточната част на Бургаската низина, а централната е заета от широките и плоски долини на реките Ахелой и Хаджийска. Между Бургаската низина на юг и долините на двете реки се простират най-източните и югоизточни разклонения на Айтоска планина (част от Източна Стара планина) с най-висока точка връх Мандабаир (340 m), разположен южно от село Косовец.

Северната четвъртина на общината има ниско- и среднопланински релеф. Тук се простират средните части на Еминска планина (също част от Източна Стара планина) с най-висока точка връх Бальова чука (524 m), разположен северозападно от село Козичино.

Цялата територия на общината попада към Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг Хаджийска река и Ахелой, а най-северната част се отводнява от река Двойница, която води началото си западно от село Козичино. На Хаджийска река е изграден големия язовир „Порой“, като в общината попада само „опашката му“, на река Ахелой – язовир Ахелой. Водите на двата язовира се използват предимно за напояване. Освен тях в цялата община се стопанисват още 7 микроязовира. Друг голям воден басейн в общината е Поморийското езеро, което представлява лагуна с естествен произход. Отделено е от морето с естествена пясъчна коса, а в южната си част има изкуствен свързващ го канал с морето. В южната му част се добива лечебна кал, а в северната – добив на сол. Освен това езерото е важно орнитологично място.

Климатът е умереноконтинентален със засилено влияние на Черно море. Климатичните условия се характеризират с продължително слънцегреене (до 2360 часа годишно) и средна юлска температура на въздуха и водата – 23,6 °С. Поради бавното изстиване на морската вода есента е топла и продължителна, като средната есенна температура е 20,5 °С. Снеговалежите са минимални, като снегът се задържа не повече от 5 – 7 дни.

Плажната ивица на общината е уникална поради финия черен пясък, който е типичен само за този регион. Морското дъно пред бреговата линия е полегато и почти равно.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на община Поморие през годините, според данни на НСИ:[1]

Година Население
2010 27 171
2011 27 530
2012 27 539
2013 27 611

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 327 323 240 281 275 268 283
Смъртност 366 345 330 355 362 334 396
Естествен прираст -39 -22 -90 -74 -87 -66 -113

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 11,9 11,7 8,8 10,2 10,0 9,7
Смъртност 13,3 12,5 12,1 12,9 13,1 12,1
Естествен прираст -1,4 -0,8 -3,3 -2,7 -3,2 -2,4

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 27 658 100,00
Българи 17 992 65,05
Турци 4 947 17,88
Цигани 1 307 4,72
Други 176 0,63
Не се самоопределят 101 0,36
Не отговорили 3 135 11,33

Населени места в община Поморие[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 17 населени места с общо население 27 658 жители (01.02.11 г.)[3].

Списък на населените места в Община Поморие, население и площ на землищата им
Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2
Забележка(старо име)
Александрово 102 11,093 Кара кая Каменар 349 10,573 Аликария, Алекария
Ахелой 2469 13,200 Чимос, Чимово Козичино 212 98,368 Еркеч
Бата 1117 30,194 Батаджик Косовец 231 6,757 Кос кьой
Белодол 463 13,282 Емир кьой, Емирско Лъка 203 213,617 Ески паслии
Габерово 555 8,142 Гюрген кьой, Габерево Медово 398 15,702 Балджи кьой
Горица 864 36,395 Орман Поморие 13579 49,879 Анхиало
Гълъбец 1253 13,264 Татар кьой Порой 905 16,991 Копаран
Дъбник 775 7,457 Осман кьой Страцин 1257 15,761 Ахлии
Каблешково 2926 52,514 Даутлии ОБЩО 27658 413,189 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1880 г. – с. Кара кая е преименувано на с. Александрово без административен акт;
– с. Балджи кьой е преименувано на с. Медово без административен акт;
  • през 1888 г. – изселено с. Палазлар;
  • през 1889 г. – изселено с. Лопачлар;
  • Указ № 239/обн. 13.05.1889 г. – преименува с. Орман на с. Горица;
  • през 1893 г. – изселено с. Кедеклер;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Харманите за м. Харманите;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Батаджик на с. Бата;
– преименува с. Кехманлък на с. Божур;
– преименува с. Гюрген кьой на с. Габерево;
– преименува с. Татар кьой на с. Гълъбец;
– преименува с. Калгамач на с. Доброван;
– преименува с. Осман кьой на с. Дъбник;
– преименува с. Емир кьой на с. Емирово;
– преименува с. Даутлии на с. Каблешково;
– преименува с. Аликария (Алекария) на с. Каменар;
– преименува с. Еркеч на с. Козичино;
– преименува с. Ески паслии на с. Лъка;
– преименува гр. Анхиало на гр. Поморие;
– преименува с. Копаран на с. Порой;
– преименува с. Ахлии на с. Страцин;
– преименува с. Чимос на с. Чимово;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кос кьой на с. Косовец;
  • между 1946 и 1956 г. – с. Божур, заличено без административен акт;
  • указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Чимово на с. Ахелой;
  • Указ № 516/Обн. 22.12.1961 г. – присъеденява м. Харманите като квартал на гр. Поморие;
  • Указ № 5/Обн. 08.01.1963 г. – заличава с. Доброван;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Габерево на с. Габерово;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Каблешково за гр. Каблешково;
  • Указ № 519/обн. ДВ бр.26/01.04.1980 г. – преименува с. Емирово на с. Белодол;
  • Реш МС № 4/обн. 20.01.2009 г. – признава с. Ахелой за гр. Ахелой.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Структуроопределящ отрасъл е туризмът. Важни други отрасли са традиционните за местното население лозарство, винарство, риболов и солодобив.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

По качествата си поморийската лиманна лечебна кал, добивана от соленото езеро, се нарежда между най-добрите в света. В Поморие е изграден санаториум, в който целогодишно се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични, хирургически и травматични, кожни, периферни нервни, неспецифични заболявания на двигателните органи, сърдечно-съдови, чернодоробни и др.

  • Къмпинги – „Ахелой“
  • Селски и екотуризъм – с. Горица, с. Бата, с. Козичино, с. Гълъбец
  • Балнеотуризъм: калолечение – гр. Поморие, минерални извори – с. Каменар и с. Медово.

Културно-исторически паметници[редактиране | редактиране на кода]

Един от най-интересните културни обекти безспорно е Античната куполна гробница край Поморие. Датировката на паметника се отнася за II-IV в. Изследователите са на мнение, че обектът е по-скоро хероон (мавзолей), в който са се извършвали и религиозни ритуали, чрез които се е отдавала почит към мъртвите. Уникалната архитектура е съчетание на римска и тракийска строителна традиция. Мавзолеят е най-късният представител на тракийските куполни гробници. Обектът е паметник на културата от национално значение.

Музеят на солта в град Поморие е единствен не само у нас, и но и в цяла Източна Европа. Открит е през септември 2002 г. и е посветен на един от най-старите запазени поминъци в района на Поморие – солодобива. Уникалното е, че посетителите имат възможност да видят на живо как протичат всички технологични процеси и да се докоснат до традициите на местните жители.

Козарева могила край град Каблешково е също уникален обект. Представлява праисторическа селищна могила и некропол от V хилядолетие пр. Хр. По мнението на археолозите е и най-големият некропол от тази епоха на юг от Стара планина.

Най-старата сграда в града, пощадена от многобройните пожари, изпепелявали не един път Анхиало, е църквата „Преображение Господне“. Строена е през 60-те години на XVIII в. с материали от крепостната стена на Средновековния Анхиало. Църквата е с уникален иконостас. Съхраняваните в храма икони са от края на XVIII в. и първата половина на XIX в., но има отделни образци от края на XVII в. Църквата е художествен паметник на културата с местно значение.

Сградата на Исторически музей – Поморие е строена в периода между 1885 и 1895 г. с финансовите средства на благодетелката Фотини Карианди и в нея първоначално се е помещавало гръцко девическо училище. Тя е архитектурен паметник с местно значение.

Архитектурен резерват „Стари поморийски къщи“ е ансамблов паметник. Къщите представят облика на традиционна градска черноморска къща от ΧΙΧ в.

Православният храм „Рождество Богородично“ е построен през 1890 г. от първомайстор Генчо Кънев. През 1959 г. църквата е основно преустроена. Изографисана е от художниците Н. Ростовцев, К. Йорданов и А. Сорокин, а иконостасът е дело на К. Кошаревски.

Православният мъжки манастир „Св. Георги“ е забележителен паметник, съхранил духа на възрожденската епоха от средата на ΧΙΧ в. В манастирската църква се съхраняват ценни образци на иконографското изкуство, а храмовата икона с изображението на светеца патрон има славата на чудотворна.

Църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Горица е от 1856 г. и е художествен паметник.

Църквата „Св. Параскева (Петка)“ в с. Козичино е от 1848 г. и също е художествен паметник.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 55,6 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Население на област Бургас. // rzi-burgas.com. Посетен на 29 юни 2015.
  2. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 юни 2015.
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]