Бата
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бата.
| Бата | |
|---|---|
  Бата  Бата | |
| Общи данни | |
| Население | 1295 души[1] (15 септември 2022 г.) 42,9 души/km² |
| Землище | 30.194 km² |
| Надм. височина | 207 m |
| Пощ. код | 8218 |
| Тел. код | 05967 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 2810 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Поморие Иван Алексиев (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Бата Георги Георгиев (ПДСД) |
| Бата в Общомедия | |
Бата е село в Югоизточна България. То се намира в община Поморие, област Бургас.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бата е разположено в разклоненията на източна Стара планина. Намира се на 20 km северозападно от Черно море, на 25 km западно от общинския център Поморие, на 33 km северно от областния център Бургас и на 36 km източно от Айтос.
В миналото селото е било заобиколено от гори. Днес са останали малка част към селата Страцин и Косовец.
Почвеният състав на местностите около селото е черноземен и песъкливо-глинест.
На няколко километра югозападно от селото се намира началото на историческата река Ахелой (Ахелой в превод означава „рог на изобилието“).
На запад от селото се издигат няколко могили, може би от времето на траките по тези места.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селището е било населено с турци. В края на 19 век, около и след 1903 г. местното турско население се изселва в Турция, а в Батаджик се заселват потомствени българи от Източна Тракия, от Хухла, Бунархисар, Дерекьой, Чекмедже, Пишманкьой и др. Преселването е на принципа адекватна замяна на къща, имоти, добитък между изселниците в двете посоки. Един от първите родове, заселили се в с. Батаджик, е родът на Вълчан войвода. По-късно се заселват жители от селища в Източна Стара планина. В последно време се заселват роми от околните села.
До 1934 г. името на селото е Батаджик.[2] При избухването на Балканската война в 1912 г. седем души от Батаджик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Кметството се помещава в масивна сграда, построена през 1936 г. Първият кмет на селото е Тодор Фъндъков, назначен през 1889 г. По-важни събития в историята на селото са:
- Свързването на село Бата с шосе до с. Медово – 9 km, 1938 г., под ръководството на кметовете Зафир Георгиев, Димитър Самуров и Атанас Пенчев.
- Асфалтиране на площада и селските улици при кметовете Йорданка Димитрова, Александър Петков и Георги Неделчев.
- Радиофициране на селото 1951 г.
- Създаване на първия телефонен пост в селото (1932 г.) с телефонист Александър Петков от град Преслав.
- През 1963 г. при кмета Стойчо Иванов Дойнов и финансов изпълнител Христо Ангелов са построени паметник на загиналите в Отечествената война 1944/1945 г., сградата на пощата, стадиона и надстройка на училищната сграда.
- През 1945 г. е електрифицирано селото.
- Водоснабдяване на селото е осигурено, отначало от полуминералната вода „Лъджата“, а днес от река Камчия, при кметовете, Стойчо Дойнов, Георги Аянов, Стамат Иванов, Петко Димитров.
Храм-паметникът „Света Троица“ в с. Бата е строен от габровския майстор Цаню Манев Караджунов (1887 – 1969 г.), родом от с. Късовци (Плачковци), през 1907 – 1909 г., съвместно с братята си. Същият майстор строи и моста в селото. Средствата за строежа на църквата са събрани от населението. Строителството на църквата и моста се осъществява, когато кмет на селото е бил Петко Вълканов Петков Вълчанвойводов (Моллата). Първият свещеник е Георги Сяров. Дълги години е бил свещеник руснакът Иван Флоров.
Рождената дата на училището в с. Бата е 1889/90 г. Нова сграда е построена през 1922 г. и се открива първият прогимназиален клас. Според преданията първият учител е бил Димитър П. Грънчаров от гр. Казанлък.
През 1966/67 г. се извършва надстройка на училищната сграда при кмет Стойчо Иванов Дойнов!
На 30 април 1890 г. по инициатива на учителя Илия Маджаров, землемера Белчо Йовчев и учителя кмет Андрея Стоянов се провежда голям събор в селото, на който пощенският служител в гр. Поморие, великият поет Пейо Яворов, произнася пламенно слово и се приема резолюция за премахване на жестокия данък десятък.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Основно училище „Христо Ботев“, в което за периода 1922 – 2009 г. са завършили основно образование над 2600 младежи и девойки и са продължили образованието си и са се квалифицирали като: учители над 47; юристи – 3; инженери – над 25; архитекти – 2; строителни техници – 9; агрономи и зоотехници – 10; летци – 4; хуманни лекари – 2; ветеринарни лекари – 2; акушерки – 2; фелдшери – 5; медицински сестри – 7; аптекари – 5; икономисти – 13; журналисти – 2; офицери – 20; директори на окръжни предприятия – 7.
Читалище „Георги Илиев Маджаров“, създадено през 1908 г. с първи председател Георги Куманов. Самодейци – учители и селяни са изнасяли пиесите: „Хан Татар“, „Калната топка“, „Албена“, „Цигани“ и др.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В селото е създадена учебно-производствено предприятие „Труд“ през 1973 г. Здравният дом е построен след 9 септември 1944 г. от майстора Георги Киряков.
Поминък на населението – земеделие, животновъдство, малко търговия с разкриване на магазини за хранителни стоки, кафенета, работници – помощен персонал на Слънчев бряг и работници в строителството. В селото е основана и работи земеделска кооперация „Бата“.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Батска среща – ежегодно първата събота на юни.
Религия[редактиране | редактиране на кода]
В селото има православен храм „Света Троица“, построен през 1909 г. [4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бата
- Георги Каракачанов (р. 1944), български офицер, генерал-майор
- Димо Недялков Калнякупенов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[5]
- Кольо Георгиев Николов, Председател на Областен читалищен съвет Бургас и член на Върховния читалищен съвет на Съюза на Народните читалища в България
- Други
- Бойчо Дражев Костадинов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Кофчаз, жител на Батаджик, 1 отделна партизанска рота, носител на бронзов медал[6]
- Иван Стоянов Маджаров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Дерекьой, Малкотърновско, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[7]
- Костадин Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал[8]
- Никола Георгиев Саров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Пирок, Лозенградско, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „За заслуга“[9]
- Петко Вълканов Петков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Корията, Лозенградско, жител на Батаджик, внук на Вълчан войвода, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 2 рота на 6 охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година, носител на сребърен медал „За заслуга“[10]
- Петко Хулев Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, родом от Визица, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“[11]
- Тодор Георгиев Адамов, участник във Втората световна война, и най-възрастният жител на селото
- Димитър Николов, председател на общината и земеделската кооперация
- Стамат Иванов, председател на общината и кооперацията
- Петко Радев, председател на кооперацията
- Стойчо Иванов Дойнов, председател и кмет на общината
- Кольо Куманов, народен представител от БЗНС
- Димитър Белчев, дългогодишен агроном, кмет и председател на земеделската кооперация
- Кольо Момчев, дългогодишен агроном в земеделската кооперация
- полк. Зафир Зафиров – командир на дивизия
- генерал Георги Каракачанов – командир на дивизия за ПВО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ С П И С Ъ К на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии. // Посетен на 6 април 2012.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 332 – 333.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 413.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 605.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 551.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||