Бата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бата.

Бата
Общи данни
Население 1 241 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30.194 km²
Надм. височина 207 http://www.wikidata.org/entity/undefined
Пощ. код 8218
Тел. код 05967
МПС код А
ЕКАТТЕ 2810
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Поморие
Иван Алексиев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бата
Георги Георгиев
(ПДСД)

Бата е село в Югоизточна България. То се намира в община Поморие, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географското положение на с.Бата: Село Бата е разположено в разклоненията на Източна Стара планина. Намира се на 20 km северозападно от Черно море, на 23 km западно от гр. Поморие, на 35 km северно от гр. Бургас и на 22 km източно от гр. Айтос.

В миналото селото е било заобиколено от гори. Днес са останали малка част към селата Страцин и Косовец.

Почвеният състав на местностите около селото е черноземен и песъкливо-глинест.

На няколко километра югозападно от селото се намира началото на историческата река Ахелой. Названието на р. Ахелой в превод означава „рог на изобилието“.

На запад от селото се издигат няколко могили, може би от времето на траките по тези места.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е било населено с турци. В края на 19 век, около и след 1903 г. местното турско население се изселва в Турция, а в Батаджик се заселват потомствени българи от Източна Тракия, от Хухла, Бунархисар, Дерекьой, Чекмедже, Пишманкьой и др. Преселването е на принципа адекватна замяна на къща, имоти, добитък между изселниците в двете посоки. Един от първите родове, заселили се в с. Батаджик, е родът на Вълчан войвода. По-късно се заселват жители от селища в Източна Стара планина. В последно време се заселват роми от околните села.

До 1934 г. името на селото е Батаджик.[1] При избухването на Балканската война в 1912 г. седем души от Батаджик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] Кметството се помещава в масивна сграда, построена през 1936 г. Първият кмет на селото е Тодор Фъндъков, назначен през 1889 г. По-важни събития в историята на селото са:

  • Свързването на село Бата с шосе до с. Медово – 9 km, 1938 г., под ръководството на кметовете Зафир Георгиев, Димитър Самуров и Атанас Пенчев.
  • Асфалтиране на площада и селските улици при кметовете Йорданка Димитрова, Александър Петков и Георги Неделчев.
  • Радиофициране на селото 1951 г.
  • Създаване на първия телефонен пост в селото (1932 г.) с телефонист Александър Петков от град Преслав.
  • През 1963 г. при кмета Стойчо Иванов и финансов изпълнител Христо Ангелов са построени паметник на загиналите в Отечествената война 1944/1945 г., сградата на пощата, стадиона и надстройка на училищната сграда
  • През 1945 г. е електрифицирано селото.
  • Водоснабдяване на селото е осигурено, отначало от полуминералната вода „Лъджата“, а днес от река Камчия, при кметовете Георги Аянов, Стамат Иванов, Петко Димитров.

Храм-паметникът „Света Троица“ в с. Бата е строен от габровския майстор Цаню Манев Караджунов (1887 – 1969 г.), родом от с. Късовци (Плачковци), през 1907 – 1909 г., съвместно с братята си. Същият майстор строи и моста в селото. Средствата за строежа на църквата са събрани от населението. Строителството на църквата и моста се осъществява, когато кмет на селото е бил Петко Вълканов Петков Вълчанвойводов (Моллата). Първият свещеник е Георги Сяров. Дълги години е бил свещеник Иван Флоров – руснак.

Рождената дата на училището в с. Бата е 1889/90 г. Нова сграда се построява през 1922 г. и се открива първият прогимназиален клас. Според преданията първият учител е бил Димитър П. Грънчаров от гр. Казанлък.

През 1966/67 г. се извършва надстройка на училищната сграда при кмет Стойчо Иванов, финансов изпълнител Христо Ангелов и директор на училището Денка Момчева.

На 30.04.1890 г. по инициатива на учителя Илия Маджаров, землемера Белчо Йовчев и учителя-кмет Андрея Стоянов се провежда голям събор в селото, на който пощенският служител в гр. Поморие, великият поет Пейо Яворов, произнася пламенно слово и се приема резолюция за премахване на жестокия данък десятък.

В основно училище „Христо Ботев“ за периода 1922 – 2009 г. са завършили основно образование над 2600 младежи и девойки и са продължили образованието си и са се квалифицирали като: учители над 47; юристи – 3; инженери – над 25; архитекти – 2; строителни техници – 9; агрономи и зоотехници – 10; летци – 4; хуманни лекари – 2; ветеринарни лекари – 2; акушерки – 2; фелдшери – 5; медицински сестри – 7; аптекари – 5; икономисти – 13; журналисти – 2; офицери – 20; директори на окръжни предприятия – 7.

В селото е създадена учебно-производствено предприятие „Труд“ през 1973 г. Читалището „Георги Илиев Маджаров“ е създадено през 1908 г. с първи председател Георги Куманов. Самодейци – учители и селяни са изнасяли пиесите: „Хан Татар“, „Калната топка“, „Албена“, „Цигани“ и др. Здравният дом е построен след 9 септември 1944 г. от майстора Георги Киряков.

Поминък на населението – земеделие, животновъдство, малко търговия с разкриване на магазини за хранителни стоки, кафенета, работници – помощен персонал на Слънчев бряг и работници в строителството. В селото е основана и работи земеделска кооперация „Бата“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Батска среща – ежегодно първата събота на юни.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В селото има православен храм „Света Троица“, построен през 1909 г. [3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бата
  • Георги Каракачанов (р. 1944), български офицер, генерал-майор
  • Димо Недялков Калнякупенов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[4]
  • Кольо Георгиев Николов, Председател на Областен читалищен съвет Бургас и член на Върховния читалищен съвет на Съюза на Народните читалища в България
Други
  • Бойчо Дражев Костадинов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Кофчаз, жител на Батаджик, 1 отделна партизанска рота, носител на бронзов медал[5]
  • Иван Стоянов Маджаров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Дерекьой, Малкотърновско, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[6]
  • Костадин Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал[7]
  • Никола Георгиев Саров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Пирок, Лозенградско, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „За заслуга“[8]
  • Петко Вълканов Петков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Корията, Лозенградско, жител на Батаджик, внук на Вълчан войвода, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 2 рота на 6 охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година, носител на сребърен медал „За заслуга“[9]
  • Петко Хулев Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, родом от Визица, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“[10]
  • Тодор Георгиев Адамов, участник във втората световна воина, и най-възрастният жител на селото
  • Димитър Николов, председател на общината и земеделската кооперация
  • Стамат Иванов, председател на общената и кооперацията;
  • Петко Радев, председател на кооперацията;
  • Стойчо Иванов, председател на общината;
  • Кольо Куманов, народен представител от БЗНС;
  • Димитър Белчев, дългогодишен агроном, кмет и председател на земеделската кооперация;
  • Кольо Момчев, дългогодишен агроном в земеделската кооперация
  • полк. Зафир Зафиров – командир на дивизия
  • генерал Георги Каракачанов- командир на дивизия за ПВО
  • Еленка Димитрова Калудова – р.1921 г. – п.2008 г. и Стойко Владимиров Калудов;— р.1920 г. – п.1997 г.-

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 828.
  3. С П И С Ъ К на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии. // Посетен на 06.04.2012.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.332 – 333.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.362.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.413.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.158.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.605.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.551.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]