Пирок (вилает Лозенград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пирок (Вилает Лозенград))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Турция. За селото в Северна Македония вижте Пирок (община Боговине).

Пирок
Geçitağzı
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Население 459 души (2000)
Пощенски код 39000

Пирок или Пирог или Бургасчик (на турски: Geçitağzı) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград (Къркларели).

География[редактиране | редактиране на кода]

Пирок се намира близо до българо-турската граница, на 23 километра от Малко Търново.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XX век Пирок е българско село в Лозенградска кааза в Одринския вилает на Османската империя.

В лятото на 1871 година Васил Левски учредява революционен комитет в Пирок.

Гоце Делчев, Лазар Маджаров и Стоян Лазов прекарват в Пирок страстната седмица през март на 1900 година при свещеника Пею Димитров Киприлов и Иван Потиров. В присъствието на Маджаров, в църквата на Пирок в делото за освобождаване от османска тирания се покръстват мъжете от цялото село.

В края на февруари 1903 г. в Пирок донасят на тарга болния войвода Михаил Герджиков и го излекуват и укриват в продължение на седмица.   

През лятото на 1903 година Пирок е опожарено при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Пирог има 170 български екзархийски семейства или къщи, църква Св. Богородица  и начално училище..[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Пирок са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Българското население на Пирок се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пирок
  • Flag of Greece.svg Анести, грък от Лозенград, женен в Пирок, праматарин, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Иванов Бакалов (Бъклов), български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[4], македоно-одрински опълченец, 28-годишен, местоживеене в град Бургас, работник, I клас, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Вълко Бъчваров, мухтарин на Пирок, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Саров (1869 – 1910), български свещеник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Николов, български революционер, деец на ВМОРО в село Велика[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Потиров (1865 – 1966), български революционер, лозенградски селски войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Георгиев, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Георгиев Саров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, местоживеене в Батаджик, праматарин, IV отделение, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „За заслуга“[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Петков, деец на ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Стойков Попов (1866 – ?), български свещеник, революционер и учител
  • Flag of Bulgaria.svg Пейо Петков, деец на ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Костадинов, български революционер, деец на ВМОРО, кехая на селото[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Киприлов (1851 – 1937), български учител, свещеник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Анастасов (1892 – 1958), български художник

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
  3. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 394.
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  6. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 396.
  7. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 409.
  8. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 605.
  10. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 410.
  11. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.