Янко Анастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янко Анастасов
български живописец
Роден
15 юли 1892 г.(1892-07-15)
Починал
25 юли 1958 г. (на 66 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Художествено-индустриалното училище в София
Учители Иван Мърквичка, Пол Лоран, Краус
Направление живопис

Янко Анастасов Георгиев е български живописец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 юли 1892 година в българското село Пирок, тогава в Османската империя, днес в Турция. През 1919 година завършва Художествено-индустриалното училище в София в класа на Иван Мърквичка. През 1922 година специализира живопис при проф. Краус във Виена, а през 1924 година при Пол Лоран в Париж. През 1930-те се учи на реставрация в парижкия Лувър.[1]

Автор е на битови картини, миниатюри, натюрморти и портрети. Използва гваш, пастел, темпера и маслени бои. Негови творби са: „Конна атака“ (1933), „Иван Вазов“ (1952), „Христо Ботев“ (1952), „Елин Пелин“ (1956), „П. К. Яворов“ (1957) и „Розобер“ (1957). Творчеството му е излагано във Виена (1922) и в Париж (1926), на две самостоятелни изложби в София и на общи художествени изложби. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Националния военноисторическия музей, Българската академия на науките, както и на частни колекции в България и чужбина.[1]

Член е на Дружеството на независимите художници. Умира на 25 юли 1958 година в София.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1981 година, стр. 28