Пастел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Детски пастели
Пастели в различна гама

Пастелът е пръчица от оцветен восък, използвана за писане или рисуване. Восъчните пастели се различават от пастелите, при които пигментът е смесен със сухо свързващо вещество като гума арабика, и от маслените пастели, където свързващото вещество е смес от восък и масло.

Преимущества[редактиране | редактиране на кода]

Пастелите се предлагат на различни цени и са лесни за работа. Те цапат по-малко от повечето бои и маркери, имат обли краища (премахват риска наличен от остри точки при използване на молив или писалка), обикновено са нетоксични и се предлагат в голямо разнообразие от цветове. Тези характеристики ги правят особено добри инструменти за обучение на малки деца да рисуват, освен че се използват широко от студенти и професионални художници.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на пастел не е напълно изяснена. Френската дума Crayon, първоначално означаваща „креда молив“, датира около 16-ти век и произлиза от думата craie (креда), която идва от латинската дума creta (Земя).[1][2] Значението по-късно се промения на просто „молив“, което все още важи на съвременния френски.[2]

Идеята за комбиниране на форма на восък с пигмент датира от хиляди години. Енкаустичното рисуване е техника, която използва горещ пчелен восък, комбиниран с цветен пигмент, за свързване на цвета в камъка. След това се използва източник на топлина, за да се „изгори“ и да се фиксира изображението на място.[3] Смята се, че Плиний Стари, римски учен, описва първите техники за рисуване с восъчни пастели.[4]

Този метод, използван от египтяни, римляни, гърци и дори местните жители на Филипините, се използва и днес. Процесът обаче не е бил използван за превръщане на пастели във форма, предназначена за държане и оцветяване и поради това е неефективен за използване в класна стая или като пособия за деца.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Merriam-Webster's Collegiate Dictionary. 11th. Merriam-Webster, Inc, 2004. ISBN 0-87779-808-7. с. 292.
  2. а б Where the words „Crayola“ and „Crayon“ come from // July 1, 2011. Посетен на March 3, 2020.
  3. Wilkinson, John. Manners and Customs of the Ancient Egyptians. 3rd. Т. 3. London, A. Spottiswoode, 1847. с. 110.
  4. Girdler, Reynolds. „Crayons in the History of the Arts.“ Art Education. 20.1 (January 1967): 30 – 32. Print.
  5. Ward, James. History and Methods of Ancient Modern Painting. New York, NY, E.P. Dutton & Company, 1914. с. 155.