Подвис (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Подвис (Област Бургас))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Подвис.

Подвис
Общи данни
Население 443 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 55,751 km²
Надм. височина 417 m
Пощ. код 8450
Тел. код 05577
МПС код А
ЕКАТТЕ 56959
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Сунгурларе
Георги Кенов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Подвис
Ирина Джендова
(ДГ, ОДС)
Подвис в Общомедия
Вършитба в Подвис, 1939 г. Автор: Христо Вакарелски.

Подвис е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Стидоновската планина – едно от южните разклонения на Източна Стара планина, която започва от връх Българка над Сливен, завършва на изток също с връх, който в някои географски изследвания е означен с името Подвиски. За жителите на селото това е Облеченото кале. Разбира се, то е „облечено“ с габър и други дървета и храсти, за разлика от другото кале-Голото-върхът на което представлява гола, заоблена камениста чука. То е разположено на югозапад от Облеченото кале, от което го дели само ниска седловина. Между двете калета има и друга разлика. „Облеченото“ наистина е било кале, крепост, основите на която са запазени и до днес. На Голото кале крепост не е съществувала.

От Голото кале на запад и малко на югозапад следват други по-малки и по-ниски възвишения. Заедно с двете „калета“, те всъщност представляват единно планинско възвишение, с което завършва Стидовската планина.

И точно тук, непосредствено под южното подножие на това възвишение, над 410 метра над морското равнище, е разположено с.Подвис. Така от своето местоположение то е взело и името си – Подвис, което означава под височина. От неговата географска точка се разкрива широк простор. На североизток и изток линията на хоризонта се очертава от билата на планинските възвишения над с.Прилеп, Ришкия проход и планините около селата Съединение, Планиница, Дъскотна. На югоизток и юг тя се очертава от планинските възвишения над селата Скалак, Завет и Братовския масив.

В южната посока на линията на хоризонта се очертава още от възвишенията над Карнобат. На югозапад и запад тя завива по планинската верига Гребенец и се слива отново на север със Стидовската планина.

Географското местоположение на с.Подвис определя и неговия климат. По своя характер той е нископланински, с чист въздух и прохладно лято. Особен микроклимат на селото му придава възвишението под което е разположено. Сравнително високо, то пази завет от студените зимни северни студове.

В землеописателната характеристика е твърде интересна хидрографията. От всички водни източници само река Луда Камчия е отбелязана на географската карта на България. Тя протича на изток покрай северните склонове на Подвиските възвишения и служи за северна граница на землището на селото. Преди да стане част от чашата на язовир Камчия, тя имаше голямо икономическо значение за жителите на Подвис.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изключително трудно е да се даде точен отговор на въпроса кога е положено началото на с. Подвис, но землището му е сравнително богато на археологически находки, на материални следи, които показват, че в по-малка или по-голяма близост досегашното му местоположение са живеели хора, кипял е човешки живот, развивана е човешка дейност от древни времена.

Най-древната следа отвежда на около 3 км югозападно от селото, в местността, която жителите на Подвис и днес наричат Черковчето. Ако се съди от наименованието, тук би трябвало да е съществувала християнска култова сграда-църква или поне параклис. Предполага се, че са били малки подземни черквици, строени навярно в онова време, когато християнството е било гонено. Те са били естествено закривани от някогашната непроходима гора, остатъци от която има и днес, макар да е доста изсечена и унищожена.

Друга следа от античната епоха и в още по голяма близост до Подвис, ни отвежда в югоизточната посока, в местността Върбовец. Тук на около 700 метра от селото, вляво от шосето при обработка на земята, на повърхността са излизали керамични отломки. Предполага се, че те са фрагменти от битова и строителна керамика от античната епоха.

В землището на Подвис съществуват останки и на две тракийски надгробни могили-първата на 1800 метра западно от селото и вдясно от пътя за с.Есен; и втората на около 2 км от селото, на десния бряг на Стумбелската рекичка.

Немалко следи съществуват и като късно-антични и средновековни археологически обекти. Една от тези следи ни отвежда на северозапад от селото, в местностите Златна страна и Златен кайряк.

От всички археологически находки обаче е най-значителна крепостта Калето, по-точно Облеченото Кале. Разположено е на около 2,5 км североизточно от Подвис върху най-високия връх, с който завършват подвиските възвишения. Останките от керамика в района са от ранновизантийски (V-VI) и български произход-XII-XIV в. Това показва, че крепостта над селото е била използвана като важно военно съоръжение и от българската държава до падането ѝ под османска власт. С решение на Министерския съвет от 1965 г. е обявена за национален паметник на културата.

През Османския период селото носи името Гьокче Еврен. Големият български революционер, политик и писател Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) е бил овчар в с. Подвис от 1866 до 1870 г.

През 1941 г. селото се споменава в архивен документ от Бургаската областна дирекция за състоянието на службите, настроенията и пропагандата сред населението.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Язовир Камчия, осигуряващ питейно водоснабдяване на 73 населени места.
Гледка от Подвис към язовир Камчия

Народната носия на подвисци е забележителна и прочута. За селото и не само за него, тя е наследство с голяма историческа и културно-художествена стойност.

Подвиската народна носия е съхранена и пренесена по време на османската власт. В селото не е запомнено българин да е слагал на главата си фес, освен тези, които са били помохамеданчвани. Калпакът винаги е бил и си останал символ на българското.

Най-забележителна, разбира се е женската народна носия. Тя се дели на булчинска и моминска. Булчинската народна носия започвала от ризата. Тя била дълга до петите и се шиела от най-хубавото, кастарено платно. Ръкавите ѝ били широки и падали свободно до китките на ръцете.

Най-забележителен бил сукманът. Той се шиел от домашно изтъкан плат, от много тънко предена вълна и се боядисвал само в черен цвят.

Празничното моминско народно облекло било също богато на украса. Ръченикът бил от баро и се завързвала вала. Момата винаги излизала с голяма китка на главата.

В сравнение с женската, мъжката народна носия е по-строга и по-ограничена по отношение на цветовата си гама. Абата, от която се шиели потурите, не се боядисвали. Почтено място заемала ризата. Тя се шиела от домашно, памучно платно. Абата се шиела с ръкави, без копчета. Носила се винаги разкопчана.

Красиво и вълнуващо било хорото на Подвис. Без него празник не ставал. На Коледа и Великден то се виело по три дни. Не минавали без хора и семейните празници и тържества. Самата сватба започвала в съботния следобед с „руменик“-голямо хоро на „Беглишки харман“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото се спазват традициите. Всички, млади и стари се събират по празниците, като Великден и Коледа. Тогава те си припомнят всичко, което са преживели, колко безгрижно са израснали. Малките продължават традициите на техните прадеди, момците – коледуват, а момите – лазаруват.


.

На Антарктида има седловина носеща името на селото – седловина Подвис. Намира се на Брега на Дейвис, Земя на Греъм.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [http://archives.bg/wars/112-a0-b0-s-%D0%92_%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B0# Месечно сведение от Бургаската областна дирекция за състоянието на службите, настроенията и пропагандата сред населението, стопански, просветни и др. въпроси с информация за Соболевата акция и организирането на акции против навлизането на германски войски в Бургас. Бургас, март 1941 г. ДА – Бургас, ф. 4К, оп. 1, а.е. 78, л. 2–5]