Водна кула (Лозенец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Водна кула
Местоположение в София
Вид Водонапорна кула
Местоположение София, България
Изграждане 1928 - 1929 година

Водната кула в квартал Лозенец е eдна от емблeматичните сгради на българската столица София.

По своето предназначение тя представлява водонапорна кула, проектирана от немския хидроинженер Франц Залбах. Софийската община в началото на 20 век изпитва сериозни затруднения с водоснабдяването в по-високите точки на града, затова възлага на инженер Франц Залбах да изгради подходящо съоръжение. Залбах има за цел да изследва планината Витоша в хидравлично отношение и да направи проект за увеличаване на водоснабдяването на града. Проектът е готов в края на 1903 година, като за място на изграждането на водонапорната кула е избрана най-високата точка на Лозенец, намираща се в местността Кръста, с надморска височина около 610 m, докато средната надморска височина в София е 550 m. Заради войните и последвалата икономическа разруха, строежът на водната кула се забавя с около 20 години. Строителството ѝ започва на 20 септември 1928 г. и завършва на 20 ноември 1929 г. Залбах прилага френската система за строителство на водни кули с армиран бетон и тухлена зидария. Водният резервоар е позициониран 15 m по-високо от най-високата теренна кота 610,40 m. Обемът му е 100 m3, а височината на кулата е 27 m. Заедно с Рилския водопровод, официално пуснат в експлоатация на 13 април 1933 година, водната кула в продължение на дълги години подпомага водоснабдяването в столицата, създавайки допълнителен воден напор.

В архитектурно отношение кулата е изящна с терасата на върха, опасана с красив метален парапет. Оттам се е разкривала 360-градусова панорама на София с гледка към Витоша и към центъра на града. В днешно време голяма част от гледката е закрита от околните високи сгради, но поне Витоша все още се вижда. На терасата се излиза през масивна метална врата с прозорец. До покрива се стига по вътрешна метална спираловидна стълба с няколко междинни площадки. Стълбището е осветено от дневна светлина чрез няколко прозорци с метални рамки, които са разположени така, че да улавят всеки слънчев лъч. Стълбището се поддържа от масивна хексагонална колона, която като централна ос преминава през цялата кула.

Водната кула е служила дълги години, но след развитието на хидротехнологиите тя става ненужна и употребата ѝ в първоначалното ѝ предназначение е преустановена. Цялата фасада е обраснала с бръшлян и е почти невъзможно кулата да се обиколи.[1] В последните години сградата е място за култура, като във вътрешността ѝ се провеждат арт-инсталации и изложби, също е център на фестивала за съвременно изкуство Water Tower Art Fest.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]