Атанас Дуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Дуков
български военен

ЗваниеМайор
Години на служба1877 – 1913
(с малки прекъсвания)
Служи наНационално знаме на България България
Национално знаме на Руската империя Руска империя
Род войскиЗнаме на Българската армия Българска армия
Знаме на Руската армия Руска армия
Командвания11 пехотен полк
Битки/войниСливнишко сражение
НаградиВижте по-долу

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
РодстваИлия Дуков (баща)
Атанас Дуков в Общомедия

Атанас Илиев Дуков е български опълченец, военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Дуков е роден на 3 март 1857 година в Неврокоп, тогава в Османската империя.[1] Баща му Илия Дуков е участник в църковно-националните борби в Неврокопско и повече от 20 години е председател на българската община в града, а брат му Никола Дуков е капитан от армията. През 1869 – 1870 година учи в село Гайтаниново при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев.[2] В 1874 година Атанас Дуков се записва в Априловската гимназия в Габрово и я завършва през 1875 година. В 1876 година участва в Априлското въстание и след неговото потушаване бяга в Русия и постъпва в 59-ти пехотен люблински полк, откъдето е изпратен в Юнкерското пехотно училище в Одеса.[3]

Юбилейни портрети на Дуков, 1902 г.

По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година, на 4 юни 1877 година постъпва като доброволец в I рота на IV дружина на Българското опълчение като юнкер. Прикомандирован е в за кавалерийска служба при щаба на Опълчението на 14 юни 1877 година. На 5 август е приведен в Конната сотня. За проявен героизъм в първите битки с турските войски генерал Николай Столетов на 28 септември 1877 година издава заповед, с която удостоява Атанас Дуков с първи офицерски чин и е приведен на отговорна длъжност в Конната сотня. Взема участие в разузнавателните разезди в зимния преход през Стара планина и участва в превзимането на турския укрепен лагер край Шейново. Поддържа връзката между генералите Скобелев и Столетов. Награден е в 1878 година със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен.[4][3] На 7 април 1878 година е произведен в прапорщик.[3]

След войната Атанас Дуков участва в изграждането на модерната българска армия – служи в Източнорумелийската милиция, а от 1882 година е ротен командир в Седми пехотен преславски полк в Шумен, Княжество България. От 25 юли 1883 година се обучава във Второ константиновско военно училище в Санкт-Петербург, което завършва в 1885 година.[5]

Участва в Съединението, след това взима участие в Сръбско-българската война като командир на Ямболската пехотна дружина, като се отличава в боевете при Сливница и Пирот. Участва и в преврата срещу княз Александър Батенберг, през 1886 година като командир на 11 пехотен полк. Уволнен от служба и след 1887 година емигрира в Русия. Служи като капитан в Кавказката гренадирска дивизия в Тифлис. Завръща се в България в 1896 година и живее в София.[3] Сътрудничи на ВМОК и ВМОРО, като е близък приятел с Борис Сарафов, Гоце Делчев и Пейо Яворов.

Умира на 27 декември 1919 година в София.[6] Дарява цялото си имущество на родния си град.[7]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 261.
  2. Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100.
  3. а б в г Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 262.
  4. „Опълченци от Македония“
  5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 295.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 151.