Йозеф Обербауер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йозеф Обербауер
Joseph Sebastian Oberbauer)
Роден
Санкт Леонхард, Грац, Австрийска империя
Починал
Йозеф Обербауер в Общомедия
София – Златарската чаршия

Йозеф Зебастиан Обербауер (на немски: Joseph Sebastian Oberbauer) е австрийски инженер и художник, прекарал голяма част от живота си в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йозеф Обербауер е роден през октомври 1853 г. в алпийското градче Санкт Леонхард – Тирол, Австрия, в чиновническо семейство. Начално образование получава в родния град, а гимназия завършва в Инсбрук.

Проявява склонност към рисуване още в детските си години. При завършване на гимназията с отличие получава и награда като художник. Мечтае да учи в художествена академия, но по настояване на баща си записва инженерство. Три години по-късно, поради смъртта на бащата, прекъсва следването си. Намирайки се в тежко материално положение, той предлага на общината в град Грац, където е студент, някои от своите акварели, отразяващи старата част на града. Посрещнати добре, те са откупени веднага.

Окуражен от успеха, Обербауер се записва в Художествената академия във Виена, където в продължение на две години учи рисуване при изтъкнати художници в крайна оскъдица и мизерия. Прекъсва следването си. Учителства известно време. Опитва се отново да продължи образованието си, но не успява.

През 1889 г. идва в България и се установява в София. Постъпва на работа като техник в Кадастралното управление на Софийската община и участва в изработването на първия кадастрален план на София. След завършване на плана, постъпва в Дирекцията за строеж на държавни железници и пристанища. Поради съкращение на щата, напуска и се връща в общината, където работи до края на живота си.

Превърнал България в своя втора родина, Й. С. Обербауер оставя значителна сбирка от творби, отразяващи живота и облика на стара София, архитектурата на църкви, манастири, ханове, улици, чаршии, археологически обекти и др., някои от които вече не съществуват.

През 1894 г. заедно с Иван Мърквичка и Антон Митов илюстрира романа „Под игото“ на Иван Вазов.[1]

Оставя ценни акварели с изгледи на Рилския манастир, Несебър, Кюстендил, Мазарачево, Пловдив, Копривщица и околностите им.

Със съпругата си Събина имат син Йосиф Йосифов Обербауер и дъщери Екатерина, Фрида и Анна. Умира през 1926 г. в София[2].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3133 – 3134.
  2. София помни, парцел 39