Бомбардировки на България през Втората световна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бомбардировки на София)
Направо към: навигация, търсене
Бомбардировки на България
Втора световна война, България по време на Втората световна война
15th AF B-24 Liberator.jpg
Информация
Период 18 октомври 1943 – 17 април 1944
Място Царство България
Територия Царство България и контролираните от него земи
Воюващи страни
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Flag of the United States.svg САЩ
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of the German Reich (1935–1945).svg съюзни сили от Германия
Командири
Roundel of the USAF.svg ген. Джими Дулитъл (Jimmy Doolittle)
RAF roundel.svg комодор Джон Симпсън (John Herbert Thomas Simpson)
Roundel of Bulgaria (1941-1944).svg ген. м-р Димитър Айранов, полк. Васил Вълков
Сили
15-та въздушна армия на САЩ (Fifteenth Air Force) с тежки бомбардировачи Б-17 „Летяща крепост“ (B-17 Flying Fortress) и Б-24 „Освободител“ (Consolidated В-24 Liberator) и изтребители P-38 „Мълния“ (P-38 Lightning), Р-47D „Гръмотевица“ (Republic P-47 Thunderbolt), по-късно от април 1944 и P-51 „Мустанг“ (P-51 Mustang),

205-та авиогрупа на Кралските въздушни сили (No. 205 Group RAF) с Б-24 „Освободител“ действала предимно в нощни атаки

Общо около 2500 самолета [1] с 20 449 офицера и войници (по други източници бойните машини са общо 2387)[2]

6-ти изтребителен авиополк от Въздушните на Негово Величество войски – с Месершмид (Me-109G) и френските Девотин (Dewoitine D.520) общо в началото годни за бой само 41 (17 Месера и 24 Девотина) от около 80 изтребителя в строя при общо закупени само 19 месера и 89 Девотина, немците доставят с времето още 126 Ме-109, но предвид повредените в бой машини и недостига на опитни летци (само 81 са) щата остава същият[3][4][5]

части на Луфтвафе с Месершмид (Me-109G): ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ (1-ва група от Изтребителна ескадра 5 „Ледено море“) с 30 изтребителя на летище Враждебна в София сменена с II/JG 51 „Мьолдерс“ – от 31.05.44 до 31.08.44, базираните в Скопие, Перник, ескадрила II/JG 27 с 40 изтребителя в Ниш от 18 август, дотогава на летище Върба (Радомир) и др. български летища общо 2 или 3 ескадрили с по 30 – 40 машини [6][7]

общо в рамките на около 150 – 200 изтребителя и българските 11 тежки зенитни батареи ПВО – 56 оръдия 88 мм .[8]

Жертви и загуби
военни чинове:
256 убити (159 в бой, 28 безследно изчезнали, 69 умрели от раните си)[9] ;
333 пленени;[10]
неуточнен брой ранени
свалени самолети:
185 бомбардировача и изтребителя[11] ;
повредени самолети:
неуточнен брой
военни чинове:
23 убити в бой (22 българи, 1 немец)[12][13]
мирно население и др.:
4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали;[14][15]
4744 ранени [16][17]
увредени сгради:
12 657
свалени самолети:
27[18]
повредени самолети:
неуточнен брой
Паметник на летците изтребители, загинали при отбраната на небето на София 1943 – 1944 г., скулптор Николай Зиков, открит на 4 май 2007 г. зад кино Петър Берон [19]
Изтребител Месершмид (Me-109G)
Поразена „Летяща крепост“ Б-24 „Освободител“

Бомбардировките на България са поредица от нападения на британските и американските ВВС срещу София и други български населени места по време на Втората световна война, в периода от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г.

Въпреки че е част от Тристранния пакт, България никога не участва във военни действия и винаги отклонява подобни искания от Германия. На 12 декември 1941 г. Великобритания първа обявява война на България.[20] САЩ обявяват война на Царство България чак половин година по-късно на 5 юни 1942 г. След като се установяват в Южна Италия, британско-американските въздушни армии започват оттам бомбордировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са: 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 4744 сериозно ранени, разрушени само в София са 12 657 граждански обществени и жилищни сгради увредените в една или друга степен са в пъти повече.[21][22] Българската противовъздушна отбрана нанася на противника известни загуби – свалени са над 100 самолета, при което загиват 159 души и са пленени 329.[23]

Хронология на предходните събития[редактиране | редактиране на кода]

да се оттеглят незабавно българските войски, изпратени за потушаване борбата на братския сръбски народ срещу германското и италианското иго
да се осигурят съгласно Атлантическата харта националните интереси на българския народ чрез споразумение с другите балкански народи и чрез тясна дружба и сътрудничество на България със Съветския съюз, Англия, Америка и другите свободолюбиви народи

Начало на бомбардировките[редактиране | редактиране на кода]

Бъгария на практика не воюва с нито една страна от коалицията и е в нормални дипломатически отношения с СССР. Въпреки това по настояване на Уинстън Чърчил[27] започват разрушителни удари в различни краища на страната с оправданието, че тя е немски съюзник. [28] След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа, генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени.

Решението за въздушна кампания срещу България на Имперския комитет по отбраната е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и формално е протоколирано на заседанието от 19 октомври 1943 г.[29] Целта е да се постигне капитулацията на България. Изпълнението отдавна е в ход, цялото времеемко планиране и съсредоточаване на сили и средства е приключило и още предния ден 18-ти офанзивата срещу България започва като за пръв път тежко е бомбардиран Скопие, важен български областен град по това време. В 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън“ и изтребители Р-38 „Лайтинг“ атакуват гара Скопие – разрушени са 40 сгради, убити са 30 човека, ранени са 23-ма. Същият ден са атакувани град Велес и гара Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гарата на Скопие Генерал Жостов. На 13 ноември е първата вълна директни атаки срещу София с 91 самолета B25, Wellington и Blenheim. [29]

През февруари 1944 г. Чърчил отговаря на предложения за прекратяване на бомбардировките, че „след като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.“[30]

Самите британски историци като Базил Лидъл Харт признават, че „ползата от бомбардиране на цели райони в много отношения е твърде съмнителна“ и красноречиво определят „продължаването на бомбардировките на цели райони от британците много след като те вече нямат никакви основания или извинения да действат по този начин“ като „пренебрежение към елементарните морални норми в бомбардировъчната кампания“ [31] Но щом се признава тази аморалност, то как да се определи разстрелът от нападателите на безпомощни и ранени български летци излезли от боя какъвто е случаят с разстреляния във въздуха от тях поручик Иван Бонев и още по-нечовешкото преследване по улиците и разстрели на българското население с бордовите картечници от снижилите се максимално американски изтребители на един малък град като Дупница на 4 януари 1944 г., когато загиват 80 души![32][33]

След войната се лансира тезата, че с протест на Васил Коларов, чрез Георги Димитров пред Сталин, по категорично настояване на последния пред Рузвелт, че не иска те да разрушават неговата бъдеща окупационна зона, американският президент след „черния Великден“ на София в 1944 г. заповядва, въпреки Чърчил, рязко намаляване на интензивността на бомбардировките.[34][35] Но следват тежките бомбардировки на 24 май 1944 г. над София и на 12 юни и 28 юли 1944 г. над Карлово, като само при тях, макар да не са толкова масирани като предишните, убитите българи са най-малко 92.

Хронология на бомбардировките[редактиране | редактиране на кода]

Бомбардировка над София, вероятно на 17 април 1944 г.

[36][37][38][39][40][41]

Април – септември 1941 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • 6 април – Югославски самолети Do-17 бомбардират индустриалния квартал и гарата в София, град Кюстендил и някои села. В 15.30 ч. югославски бомбардировач „Дорниер -17“ пуска 8 бомби над София, в квартал Булина ливада са разрушени няколко къщи и загиват 8 души [42] убити са 4 жени и 2 деца. Българските самолети успяват да прогонят бомбардировача. При бомбардировката на Кюстендил в 8.35 часа четири самолета нападат града и на-вече гарата, загиват 76 души – 58 граждани, 2 български и 16 германски войници, а ранените са 95-ма – 59 граждани, 5 български и 31 германски войници. Пуснати са бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба, ката там няма жертви. Същият ден Британската авиация извършва бомбардировки над България в интервала 20:05 - 21:40 часа. Началото е поставено от самолети Bristol Blenheim, които бомбардират Петрич и Хотово, а шест самолета Vickers Wellington хвърлят бомби над София и околни села като отговор на присъединяването на България към Тристранния пакт. В Петрич жертвите са трима германски войници и един цивилен, а петима са ранени. Бомбардировките над столицата са в 20:20 и 21:10 ч., пуснати са около 43 бомби, които убиват 18 и раняват 28 души; разрушени са 14 сгради и избухват три пожара [43]. Нападнати са летище Божурище и селата Биримирци, Орландовци и Ораново. В 20.40 ч. са хвърлени бомби при с. Джерман и махала Пуньова могила – загиналите са 5, а ранените 3-ма.
  • 7 април – Бомбардирани са гара Ихтиман и село Златарица.
  • В 1.15 ч. на 14 април, след използване на осветителни тела, е бомбардирана София – 64 бомби се възпламеняват, а 77 – не. Убитите са 14, ранените са 25. На гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Враждебна, с. Бусманци и гара Гюешево.
  • В 22 часа на 22 юни неиндифициран самолет напада и бомбардира град Добрич, хвърляйки 6 бомби. Смята се, че по осколките им са открити опознавателни знаци на СССР, но големите деформации не изключват това да са китайски йероглифи. Предполага се, че са разрушени около 4 сгради, а двама души са ранени.
  • 12 август 1941 г. В 2.20 ч. отново от неопознат самолет са пуснати 4 бомби край с. Побит камък, Разградско – убити са мъж и жена. При с. Воден са пуснати 2 бомби. Село Гърчиново е бомбардирано с 8 бомби.

През 1941 година са бомбардирани са 25 населени места, убити са 115 души и 162 са ранени. Пуснатите бомби са над 252. При априлските бомбардировки ПВО артилерията е неефективна, а немските изтребители не участват в защитата на съюзника си.

Септември 1942 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. Нощни съветски бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Един самолет хвърля 3 бомби над Стара Загора – убита е една жена, а 17 човека са ранени. Бомба е хвърлена и над Горна Оряховица – ранени са двама души. Над Русе са хвърлени 4 бомби. При с. Червена вода са хвърлени 9 бомби, а при с. Бузовград 8 бомби, които разрушават една сушилня.[44]

Нападенията принуждават правителството да въведе затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година, което е прекратено на 16 май 1943 година. През 1942 г. са бомбардирани 7 населени места, убит е 1 човек и 19 са ранени. Пуснатите бомби са над 27.

От пролетта до есента на 1943 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Пролетта и лятото на 1943 г. Над България са хвърлени от съюзнически самолети избухливи писалки, часовници, детски играчки – в резултат на това са осакатени няколко деца[45];
  • 24 юни 1943 г. Бомбардирано е летището до Солун.
  • 1 август 1943 г. Провежда се операция съюзническата авиация „Приливна вълна” – бомбардиране на нефтените находища край Плоещ. От Бенгази излитат 177 бомбардировача Б-24 „Либърейтър“, които прелитат над Адриатическо море и през Куманово и Скопие се насочват към нефтените полета на Румъния. При бомбардировката на американците понасят значителни загуби – 56 свалени самолета. На връщане летящите крепости са посрещнати от българските изтребители, които в първия бой за защита на родното небе свалят 5 противникови бомбардировача. Над българска територия са пуснати бомби при гара Бойчиновци, при гр. Бяла и при с. Дента.

Начало на офанзивата срещу България – Операция ”Point Blank“ (Прицел от упор)[редактиране | редактиране на кода]

На срещата Чърчил-Рузвелт в Казабланка се планира и Операция "Point Blank” (Прицел от упор) за тежки удари по авиационната промишленост на Германия.

  • 18 октомври 1943 г..В 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън“ и изтребители Р-38 „Лайтинг“ атакуват гара Скопие – разрушени са 40 сгради, убити са 30 човека, ранени са 23-ма. Същият ден са атакувани гара Велес и град Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гара Генерал Жостов.
  • 20 октомври 1943 г. Атакуван е Ниш. Хвърлени са общо 179 бомби, убити са 245 души и 479 са ранени. Разрушени са 66 сгради, много вагони и локомотиви.
  • 21 октомври 1943 г. Бомбардирана е гара Скопие – жертви няма;
  • 25 октомври 1943 г. В 9,56 ч. е атакувана гара Скопие, като са пуснати около 20 бомби и е ранен един човек. Излитат два български изтребителя „Месершмит“, като подпоручик М. Григоров успява да свали два изтребителя;
  • 6 ноември 1943 г. Бомбардировачи, които се завръщат от бомбардировка на Плоещ, от голяма височина бомбардират Пловдив, жертви няма;
  • 14 ноември 1943 г. Първото масирано въздушно нападение над българската столица. В 12,30 ч. 137 самолета – 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „Лайтинг“ атакуват София, пуснати са 563 бомби. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 души и са ранени 128. Убити – 56 граждани, 1 полицай и 6 военни. Тежко ранени – 49 човека, леко ранени – 79. Срещу противника излитат 17 български изтребителя Ме-109, във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов. Предупредителната служба закъснява да сигнализира да подаде сигнал за приближаваща опасност, но ПВО, макар да не сваля противников самолет, успява да отклони нападателите от центъра на града, изстрелвайки 1471 тежки и 2128 леки снаряда.
  • 24 ноември 1943 г. Бомбардировка, извършена от 60 бомбардировача B-24 Либърейтър придружени от около 30 изтребителя, пускат 156 бомби, като убиват 9 човека и раняват 29 граждани и военни лица, разрушени 87 жилища и постройки в района на Централна гара София. ПВО изстрелва 585 снаряда. Във въздушния бой за защита на София загива летецът Мито Дисов – изтребителят му пада след като е отсякъл с крилото опашката на бомбардировач – „летяща крепост“. Свалени са 10 противникови самолета, зенитната артилерия сваля 3, а българските изтребители – 7 противникови машини.
  • 10 декември 1943 г. Нападението е извършено от 120 самолета – 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър“ и 60 изтребителя „Лайтинг“ атакуват София. поради активното противодействие на българските изтребители до София стигат само около 40 самолета, които хвърлят 180 бомби – около 90 бомби в района на кварталите „Хаджи Димитър“, „Индустриален“, Централна гара, „Малашевци“ и „Военна рампа“. Други 90 бомби поразяват летище Враждебна и селата край него. При бомбардировката са убити 11 души, ранени са 22, разрушени са 85 постройки. Бомбардирани са дворецът Врана, с. Казичане, с. Връждебна, с. Поповяне – Самоковско, с. Реброво. ПВО изстрелва 941 снаряда. Във въздушния бой загива капитан Павел Павлов. Свален е един противников самолет.
  • 20 декември 1943 г. “Черният Никулден“. Нападение на американската авиация върху София. Групировка от 15-та въздушна армия на САЩ [1] от 150 бомбардировача „Либърейтър“ B-24 Liberator (Бе-24 „Освободител“) от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 60 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната „терористична бомбардировка“ на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противника е посрещнат от изтребители Ме-109, излетели от Божурище и „Девоатин“, излетели от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатен D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят „Освободителите“ от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 човека, тежко ранени са 46, а леко ранени – 62 души. Във въздушния бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарния поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила“, той тежко прострелва един бомбардировач след което се врязва и сваля водача на вражеска американска ескадрила готвеща се да засипе с бомби населението на София; ПВО изстрелва 805 снаряда. Българите свалят 5 самолета – 2 бомбардировача и 3 изтребителя. Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията“
  • 30 декември 1943 г. Дневна бомбардировка на района на софийския централен железопътен възел. Убити са около 70 души и са ранени 95.

Фактът, че масираната атака срещу България започва с октомврийските бомбардировки над Скопие, Велес и Ниш потвърждава мнението, че независимо от пропагандните заплахи към Царството, британците и американците считат тези градове за български [46], на дело са наясно за това и ги имат за такива в своите оперативни планове. Този факт потвърждава недвусмислено и най-стратегическата най-убийствена бомбардировка над България, тази на 10 януари 1941 г., планирана и извършена именно едновременно над София и Скопие, когато в главните български градове тогава са тежко ранени най-малко 726 и са избити на място не по-малко от 959 българи. Същото е и при следващия планиран тежък удар на 24 януари – отново София и Скопие, но столицата тогава е спасена от появилата се непрогледна мъгла и бомбите разрушават Скопие и Враца.

През 1943 година са бомбардирани 24 населени места, убити са 436 човека и 810 са ранени. Пуснатите бомби са над 1032. В края на 1943 година американското и английското военно ръководство са на мнение, че поставените цели за въздушни удари над България не са изпълнени, резултатите са незадоволителни, причината за това е отдадена на активната отбрана на българската изтребителна авиация.

Разгръщане на офанзивата 4 януари – 17 април 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Около 100 бомбардировача хвърлят 150 бомби над Дупница. Градът е варварски обстрелван и с бордовите картечници на нападателите. Разрушени са 40 сгради. Жертвите са 59 убити и 43 са ранени. С бордови картечници е обстрелвано с. Кочериново и теснолинейката, като са ранени двама души. Бомби са хвърлени при с .Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, Крива Паланка. От Ниш излитат немски изтребители, които водят въздушен бой с противника;
  • 10 януари 1944 г. Бомбардировките на този ден ясно сочат, кои англичаните и американците считат за стратегически български градове. Първо към 12 часа от 40 самолета е бомбардиран Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 човека (според други данни убитите всъщност са 100)[47]. Следва удар върху на София – това е първата комбинирана (дневно-нощна) и е една от най-страшните и кръвопролитни англо-американски бомбардировки над столицата. Дневната е извършена от около 330 американски самолета. Първо градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „Флаинг Фортес“ – около 220 бомбардировача и 110 изтребителя „Лайтнинг“. Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтребителя. От софийските летища се вдигат – 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G[48] и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел. От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 „летящи крепости“ и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават 2 жертви – загива подофицер Симеон Михайлов /самолетът му внезапно полита към земята и се разбива при с. Мало Бучино, вероятно загуба на съзнание поради тежък синузит/ и германският изтребител кап. Герхард Венгел, убит край Радомир в бой с няколко вражески изтребителя. Ранени са още 3-ма немски летци: оберлейтенант Роберт Мюлер и .оберфелдфебел Калвайт, унтерофицер Холткьотер. [49] В 22 часа същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесе още поражения на града. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 сгради – разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града. Българите обаче карат самоуверения в огромното си числено превъзходство противник също да плати най-тежка цена. Командира на 3/6 изтребителен орляк капитан Чудомир Топлодолски с хората си се врязват в армадата и за броени минути са свалени три P-38G Lightning, а в хода на преследването на още осем напускат района, прочертавайки небето с димните си следи, един от бомбардировачите е „прошит“ от точния огън на поручик Цвятко Загорски, отделя се от групата и се разбива в околностите на село Радибош, а Девоатините атакуват фронтално, резултатът от „кавалерийската“ им атака е – още три бомбардировача започват да димят, стараейки се да запазят мястото си в бойния ред, който вече не съществува. В-17F „летяща крепост“ с командир поручик Финч е с най-много поражения и се разбива край с. Кладница, Пернишко. Първата вълна американски бомбардировачи не издържа и обръща курса към Италия, като увлича след себе си и останалите екипажи. Бомбите им са хвърлени без необходимото прицелване с явното желание да се напусне небето над София колкото се може по-бързо. Би Би Си, съобщава, че 31 американски самолета не се завръщат в базите си след „мисията“ над Царство България.[50]
  • 24 януари 1944 г. 300 американски тежки бомбардировача тръгват да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Те хвърлят бомбите си над други градове и села. и тежко бомбардират град Враца – в 12,35 ч. от 84 „летящи крепости“ и в 13,10 ч. от още 50 бомбардировача. Пуснатите бомби над града са около 380 – убити са 126 човека, ранени са 250. Разрушени са 234 сгради. Жертвите са 126 убити и 97 ранени. Бомбардиран е и гр. Скопие – над града са хвърлени около 380 бомби. Същия ден са хвърлени бомби и при с. Чомаковци, с. Драгалевци, с. Симеоново, с. Герман, с Згалево, с. Беглеж. Общо над страната са хвърлени над 800 бомби, a загиналите са 126. От Ниш излитат германски изтребители. Свалени са 5 противникови самолета;
  • 16 март 1944 г. През нощта към 21 часа София е нападната от около 50 бомбардировача, които пускат осветителни тела, 197 разрушителни и около 4000 запалителни бомби. Възникват около 70 пожара. Разрушени са 72 сгради. Жертвите са 43 убити, включително 12 човека които се задушават, и 58 ранени. Бомби са хвърлени и около селата край София. ПВО изстрелва 1121 снаряда.
  • 17 март 1944 г. В 01,27 ч., след осветяване, София е бомбардирана от около 25 самолета. Над града са пуснати 307 бомби. ПВО изстрелва 906 снаряда. 33 човека загиват, ранените са 76.
  • 18 и 19 март 1944 г. След 21 часа над селища в Южна България са извършени нападения от около 150 самолета. За щастие жертви няма. Борисовград е бомбардиран със 7 бомби, Пловдив с 10 бомби. Бомби са пуснати и при селата Брестово, Бяла река, Езерово, Крумово, Любеново, Сърница, Хисаря, Царско село, Шишманово. Две бомби са хвърлени при гара Ракитово. Между 22,08 ч. и 00,20 ч. самолети се появяват над гр. Кърджали и го осветяват, но бомбардиране не последва;
  • 24 март 1944 г. В 22 ч. около 40 самолета нападат София. Хвърлените бомби са предимно запалителни, жертви не са дадени. Няколко бомби падат в района на двореца Врана и изгарят втория му етаж. Бомби са хвърлени при селата Батановци, Вакарел, Дървеница, Лиляново, Красно село (11 бомби), Мошино, Осиково, Симеоново, Студена, Църква, Широки дол.
  • 29 март 1944 г. През нощта между 21,14 ч. и 21,34 ч. около 50 леки бомбардировача „Москито“ осветяват София а след това пускат около 70 бомби. Загиват 10 човека, сред които 7 селяни от с. Слатина. ПВО изстрелва 462 снаряда.
  • 30 март 1944 г. Това е най-тежката терористична бомбардировка над София, но извършената евакуация проваля плановете на противника да предизвика големи човешки жертви. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес“, Б-25 „Митчел“ и „Халифакс“, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг“. В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим“.В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби [51], разрушени са 3575 сгради. Извършената евакуация на София проваля плана на нападателите да убият голяма част от населението – жертвите са 139 загинали и неизвестен брой ранени. Същия ден е бомбардиран град Ниш. При с. Пишурка са пуснати 64 бомби. Българските изтребители храбро пресрещат противника, но не успяват поради малочислеността си да разстроят бомбардировъчната формация и да предотвратят бомбардировката над София. Във въздушния бой този ден загиват фелдфебел Христо Цанков и подофицер Йордан Кубадинов. Свалени са 9 противникови самолета.
  • 5 април 1944 г. Бомбардиран е Ниш. Хвърлени са 170 бомби от които 70 на гарата. Разрушена е и жп линията Скопие – Ниш. Излетелите български изтребители водят ожесточен бой с противника;
  • 15 април 1944 г. На Велика събота е бомбардиран Ниш. Американски бомбардировачи символично атакуват града като родно място на Константин Велики. В първата бомбардировка са убити 700 граждани на Ниш, от които 150 работници в железопътния завод в Ниш. Бомбардировките са извършени от 446-а, 447-а и 448-а бомбардировачни ескадрили на 321-а бомбардировачна група – 12 въздушна команда от силите на Съединените щати, базирани по това време във Фоджа. повредена Съборната църква, а католическата църква – разрушена. Тази бомбардировка на Велика събота се помни като "Кървавия Великден".
  • 17 април 1944 г. София е бомбардирана в 11,45 ч. от 350 бомбардировача, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт“ и Р-51 „Мустанг“. Хвърлените бомби са около 2500, хвърлени са и експлодиращи предмети и детски играчки, убити са 128 човека, ранени са 76 души. Разрушени са 749 сгради. ПВО изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Българските летци изтребители, макар и в малоброен състав, смело атакуват противника и успяват да свалят няколко американски „летящи крепости“ и изтребители. Поради голямата прилика между своя „Месершмит“ и въведения, вместо двутелите Лайтнинги, американски изтребител „Мустанг“P-51 Mustang българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост, американците дори са разклащали крила, за да подсилят измамата. В боя на 17 април загиват 7 български пилоти: четирима пилоти от 2/6 орляк: подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев и трима пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков, подпоручик Иван Стефанов и подпоручик Виктор Атанасов. Същата вечер между 23,31 ч. и 23,42 ч. е атакуван Пловдив от около 30 самолета – от пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 човека. Бомби са пуснати при Асеновград, Садово и с. Ягодово – загива 1 човек. Над Перущица са пуснати 10 бомби, като загиналите са двама. Към 22 часа са хвърлени бомби и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане. По рапорти до командването на 15 американска Въздушна армия на 17 април 1944 г. съюзниците губят 24 тежки бомбардировача.[52]

Резултат от офанзивата[редактиране | редактиране на кода]

Българската бойна авиация със своите действия де факто печели битката като проваля и трите основни цели, които си поставят съюзниците с бомбардировките: пречупване волята за борба на българския военен потенциал; деморализиране на гражданското население и пълно дезорганизиране на държавно-административното управление, нищо такова не се случва, напротив.[32][53][54][55]

Факлите на американските „крепости“ доказваха, че макар и малко на брой, българите са лют и опасен противник.[56]
ген.м-р Стоян Стоянов

Офанзивата на англо-американските авиационни сили, продължила 6 месеца, не постига поставената ѝ цел – да принуди България да капитулира и да я извади от войната, или поне да предизвика съществени антиправителствени настроения и смутове вътре в страната, напротив хилядите жертви, погромът на Столицата и други значими български градове в старите земи, Македония и Поморавието предизвикват възмущението и гнева на българите срещу Съюзниците и опасно засилват анти англо-американските настроения в страната. Подпомаганото на място от хора като британският майор Франк Томпсън подривно въоръжено движение организираното от комунистите, леви земеделци и съветска агентура опитващо се да се сражава на страната на Съюзниците срещу Българската държава е практически разгромено. Загубите нанесени от българската изтребителна авиация и ПВО на Коалицията в техника и изваден от строя личен състав (убити, ранени и пленени) също не могат да бъдат пренебрегнати. Това води до рязко спадане интензивността на нападенията, намаляване и оттегляне на участващите в това направление сили и фактическо прекратяване на офанзивата.

Заключителен етап на въздушните нападения[редактиране | редактиране на кода]

1944

В периода 4 януари – 1 септември 1944 година са бомбардирани 131 населени места, убитите са не по-малко от 1276, най-малко 1381 са ранени. Пуснатите бомби са над 43 954.

  • Между 01:52 и 02:08 ч. на 20 април – Пловдив е нападнат от около 20 бомбардировача, а по-късно на сутринта са пуснати 25 бомби. Убити са 7 човека, а ранените са 29.
  • 24 април – С. Караманци, Кюстендилско, е бомбардирано от 12 бомби.
  • Около 22:20 ч.на 10 май 20 самолета бомбардират гр. Ниш.
  • В 13:07 и 14:10 ч. на 15 май гр. Охрид е атакуван от американски изтребители – хвърлени са 12 бомби, като загиват двама германски войници, а 3-ма жители са ранени;
  • В 2,32 ч. на 9 юни 100 бомби са хвърлени над Ниш.
  • В 1,52 ч. на 12 юни е бомбардирано летище Карлово. От 50 – 60 самолета се стреля с бордовите картечници и са хвърлене 100 разрушителни и много запалителни бомби. Загиналите са 30, а ранените са 72.
  • В 9,34 ч. на 14 юни Охрид е атакуван от 4 изтребителя „Спитфайер“. Пуснати са 8 бомби, които убиват двама и раняват 1 човек. Между 23:00 и 23:00 ч. дузина бомбардировачи хвърлят 100 бомби над Ниш, където има няколко няколко убити и ранени.
  • На 20 юни изтребители „Спитфайер“ нападат гара Прилеп, където е убит един войник, а трима са ранени. Нападната е над гара Даме Груев, като са убити двама железничари.
  • В 9,50 ч. на 23 юни са 20 запалителни бомби над Русе. Бомбандиран са Ниш и оряховското село Остров. Български и германски изтребители съвместно успяват да свалят няколко противникови бомбардировача. Един от пада при с. Отец Паисиево, убивайки 3-ма и ранявайки други трима души.
  • Преди обяд на 24 юни, завръщащите се от Румъния бомбардировачи нападат български селища. Над гр. Казанлък хвърлени 6 бомби, но жертви няма. Бомбардирани са селата Ботево, Ракево, Бара, Роскот, Генерал Лазарево, при махала Кръстевци и гр. Сопот. Свалени са 10 от тези бомбардировачи, както и пет български изтребителя, след изненадваща атака, но пилотите им успяват да се спасят с изключение на фелдфебел Цвятко Загорски.
  • B 10:20 ч. на 25 юни 4 английски изтребителя бомбардират Охрид с 8 бомби. Убит е един войник, а друг е ранен.
  • На 28 юни над летище Карлово са хвърлени са над 350 тона бомби, които напълно разрушават летището. Убити са 7 човека, 6 са ранени. Бомбардирани са с около 63 бомби и с. Иганово и гр. Сопот, убитите са 5, а ранени са 10 човека.
  • В 1:40 ч. на 29 юни е бомбардиран Русе с 100 разрушителни бомби, убити са двама, ранени са трима човека.
  • В 17:00 ч. на 30 юни 4 изтребителя „Спитфайер“ атакуват Скопие, като убиват 5 и раняват двама човека;
  • На 3 юли, завръщащите се от Румъния бомбардировачи, хвърлят няколко бомби над Русе, но няма жертви, и над селата Шалтиково, Чупрене и Люта, където са убити трима селяни.
  • Към 11:30 ч. на 4 юли е обстрелвана гара Райко Жинзифово, където има много ранени.
  • Към 9 ч. на 9 юли е обстрелван влака Велес – Градско, с трима ранени. Обстрелвана е и гара Прилеп, като близо до гр. Прилеп, след стрелба от въздуха, е ранен полицай. В 16,43 ч. е обстрелвано шосето Скопие – Тетово, където е убит един войник, а един цивилен е ранен.
  • На 11 юли изтребители „Спитфайер“ атакуват влак между Качаник и Скопие – убит е един германски войник и са ранени 13 италиански военнопленници.
  • На 15 юли са хвърлени 2 бомби над пристанище Лом и над ломските села Калугер махала, Разград махала и Воднянци. Бомби са пуснати и при с. Остров, с. Камена Рикса, с. Ружинци, с. Белотичане;
  • На 22 юли, завръщащите се от Румъния самолети, пускат две бомби при гара Бойчиновци. Бомби са хвърлени при Оряхово, с . Долни Цибър, с. Згалево, с. Парлец и гара Букьовци, при с. Дебели лак, където е ранена една жена. Парче от снаряд на ПВО убива жена в Княжево. Излетелите български изтребители и ПВО свалят няколко „летящи крепости“;
  • На 26 юли вражески изтребители нападат няколко влака и гари. При нападение на санитарен влак са ранени двама войници. Във влака София – Скопие са убити машинистът и двама войници, а 20 човека са ранени. На гара Генерал Лист е убит железничар. При нападение на друг влак са убити 11 и са ранени 30 човека; На 28 юли.
  • На 28 юли около 150 американски бомбардировача нападат летище Карлово. На земята са разрушени 70 самолета. Жертвите са 25 убити и 52 ранени. Завръщащите се от бомбардировка на Румъния противникови самолети пускат седем бомби над Лом. Ранени са 3 човека, а при с. Синаговци са хвърлени 10 бомби. Българските летци изтребители свалят 4 противникови самолета.
  • На 30 юли противникови самолети минират р. Дунав при Видин, Лом, Оряхово, Сомовит, Белене, Свищов и Русе – в резултат на минирането потъва немски шлеп. От въздуха са обстрелвани Свищов и Лом.
  • На 10 август, преминаващи над България самолети, хвърлят 6 бомби между селата Горно Церовене и Живовци. Излетелите български и германски изтребители успяват да свалят 3 „летящи крепости“;
  • На 17 август, завръщащите се от Румъния, бомбардировачи са пресрещнати от български изтребители, не им позволявайки да достигнат до София. В разразилия се въздушен бой са свалени 7 противникови самолета.
  • На 18 август 7 самолета бомбардират с 26 бомби пристанище Лом, като тежко раняват трима и леко още трима;
  • В 9,10 ч. на 21 август е бомбардиран Ниш – хвърлени са 800 малокалибрени бомби. Загиват двама военнослужещи. Ранени са трима;
  • На 26 август, завръщащи се от Румъния, бомбардировачи хвърлят бомби при селата Бели бряг, Люта и Чуковец. Българските авиатори успяват да свалят три противникови самолета
  • На 31 август противникови самолета обстрелват влак на гара Лакатник, като раняват двама човека;
  • На 1 септември около 100 бомбардировача нападат Ниш – убити са 5 и са ранени 15 войници. Сред населението също има жертви.
  • На 5 септември българското правителство излиза от Тристранния пакт, скъсва дипломатическите си отношения с Германия и взима решение да ѝ обяви война[59]. Без да зачита това, и че през цялата война и поддържа нормални дипломатически отношения с България, вечерта в 19:00 същия ден СССР ѝ обявява война и на 8 септември съветските войски навлизат, същата вечер в София комунистите извършват държавен преврат и страната бързо и без съпротива е окупирана от чуждите войски.[60] Въздушните нападения над територията в довоенните граници на България и придобитата в 1940 г. Южна Добруджа са спрени.

Българските летци[редактиране | редактиране на кода]

Според клуба на летците „Димитър Списаревски“ СВВНВУ [61], изследвания на Jan Josef Safarik[62], Емил Петров[63] и др. се установяват следните загинали 22-ма български летци и 1 паднал в защита на София немец[64] :

1. Поручик Лука Й. Обрейков + 08.08.1943 със самолет Месершмит Ме109 G-2
2. Поручик Йордан Сл. Тодоров + 14.11.1943 – първата въздушна жертва в отбраната на София
3. Подпоручик Митьо С. Дисов +24.11.1943 Ме109 G-2
4. Майор (посм.) Павел Павлов – командир на 652 ято, 2/6-ти орляк + 10.12.1943 Девоатин D-520
5. Капитан Димитър Списаревски – 3/6-ти орляк +20.12.1943 Ме109 G-2
6. Поручик Георги Р. Кюмюрджиев + 20.12.1943 Ме109 G-2
7. Капитан (посм.) Симеон К. Михайлов + 10.01.1944 Девоатин D-520
8. Поручик (посм.)Атанас Ат. Кръстев + 10.01.1944 Девоатин D-520
9. Тома Боев + 10.01.1944 Девоатин D-520
10. Герги Хр. Гочев + 27.01.1944
11. Йордан Н. Кубадинов + 30.03.1944 Ме109 G-6
12. Иван Бояджиев (летец) + 30.03.1944 Ме109 G-6
13. Подпоручик Христо К. Цанков +30.03.1944
14. Капитан Любен Кондаков + 17.04.1944 Ме109 G-6
15. Димитър Ст. Попов +17.04.1944 Ме109 G-6
16. Подпоручик Веселин Н. Рачев + 17.04.1944 Ме109 G-6
17. Христо Г. Арнаудов + 17.04.1944 Ме109 G-6
18. Виктор Д. Атанасов + 17.04.1944 Ме109 G-6
19. Поручик Иван Т. Стефанов + 17.04.1944 Ме109 G-6
20. Фелдфебел Иван М. Сомлев +17.04.1944 Девоатин D-520
21. Фелдфебел Цвятко М. Загорски + 24.05.1944 Ме109 G-6
22. Поручик Иван Н. Бонев + 11.08.1944 Ме109 G-6
От немските летци, загинали защитавайки българското небе, е известно името на капитан Герхард Венгел – командир на I./JG5 „Eismeer“ +10.01.1944 Me 109 G-6 [64]

Засегнати селища, поразени сгради и население[редактиране | редактиране на кода]

Народно събрание. Източник: ДА „Архиви“
Училище „Свети Седмочисленици“. Източник: ДА „Архиви“
Институтът за народно здраве. Източник: ДА „Архиви“
Разрушена сграда на бул. „Фердинанд“. Източник: ДА „Архиви“
Разрушена сграда на бул. „Фердинанд“. Източник: ДА „Архиви“
Александровска болница. Източник: ДА „Архиви“
Митрополията. Източник: ДА „Архиви“
Разрушена сграда на бул. „Фердинанд“. Източник: ДА „Архиви“
Италианското училище. Източник: ДА „Архиви“
Пресечката на ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Фердинанд“. Източник: ДА „Архиви“
Държавната печатница. Източник: ДА „Архиви“
Разрушена сграда на бул. „Царица Йоанна“. Източник: ДА „Архиви“
Разрушена сграда на бул. „Царица Йоанна“. Източник: ДА „Архиви“
Евангелистката църква. Източник: ДА „Архиви“
Разрушена сграда във Враца. Източник: ДА „Архиви“
Изгорелият дом на Константин Щъркелов. Източник: ДА „Архиви“
Източник: ДА „Архиви“

По време на Втората световна война, въпреки че не участва в бойни действия, България е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко са засегнати София, Скопие, Ниш, Пловдив, Дупница, Враца и много други селища, които нямат особено военно-оперативно значение. Приоритетно са атакувани хуманитарни, духовни и културни обекти и много обикновени сгради[65] Особеност на англо-американските атаките е практиката им пускат осакатяващи микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки, с цел да бъдат поразявани най-вече деца.[66][45][67] От там в българският език остава израза „Играчка-плачка“.

Александровска болница. Източник: ДА „Архиви“

Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито. Англо-американската авиация пуска и микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки с цел да осакатяват предимно деца.[66][45][67] Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол. Безследно изчезнали, починали следствие бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи. [68][69][70] (За сравнение в Баташкото клане загиват от 1500 до 5000 според различните източници). От жертвите 88% са мирни граждани – жени, деца, стари хора, работници, служители. Много от ранените хора после умират следствие това или остават сакати инвалиди до края на дните си. Непоправими са психическите травми на оцелелите, на близките на убитите и осакатените, на безвъзвратно загубилите домовете и десетилетия творчески труд. Особено коварни и зловредни занапред са физическите и психически травми върху младежите, които те увреждат в различна степен за целия им живот. Само в София загиват изгорени, разкъсани и живи погребани от взривовете над 2000 души и са разрушени между 12 586 и 12 657 сгради. Сринати от англо-американските удари са: 24 болници, 19 (а по други данни 40 [71]) училища, 14 черкви, 42 фурни, 8 кинотеатъра, 10 002 жилищни кооперации и къщи, 1684 частни магазини и складове, 396 работилници, 117 предприятия, 288 обществени учреждения, тежко са увредени или опожарени огромен брой други. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно достояние – унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят безценни произведения изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара.[72][73][74][71][69][70][75]

Освен София са бомбардирани българските градове: Карлово, Петрич на 6 април 1941 г, Кюстендил на 6 април 1941 г, Мездра, на 22.06.1941 г. от съветски сили е ударен Добрич, където са разрушени четири сгради и двама души са ранени[76] и също: Горна Оряховица – в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. и на 11.06.1944, Казанлък – в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г., Стара Загора – в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г., Русе – в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. и на 29 юни и 3 юли 1944 г.; Охрид, Скопие, Велес, Прилеп и Крива Паланка през 1943 – 44 г. (тогава те са в държавните ни граници и първите са атакувани многократно); Ниш и почти всички големи градове и по-важни центрове в Поморавието, което тогава също е под български контрол. След съгласуване с Тито и Кардел, англо-американското командване в Европа бомбардира и Белград до чиито околности се простира българската зона на отговорност. На 24 юни 1943 е бомбардирано летището на Солун докъдето към 5 юли 1943 също се простира българската зона, бомбардиран е град Бяла на 1 август 1943 г.; Дупница на 4 януари 1944 г., Враца на 24 януари 1944 г., Борисовград в нощта на 18 срещу 19 март 1944; Пловдив на 17 и 20.04.1944 г.; Перущица и Асеновград на 17.04.1944; Калофер на 18.05.1944; Велико Търново и Лясковец на 11.06.1944 г.; Шабла на 13.06.1944 г.; Алфатар на 24 и 28 юни 1944 г., Сопот на 24 юни 1944 г., Лом на 15 и 28 и 30 юли и на 18 август 1944 г.; Оряхово 22 и на 30 юли; Свищов на 30.07.1944.

Равносметка[редактиране | редактиране на кода]

Англо-американската авиация предприема срещу България операция „Point Blank“ (Прицел от упор) в периода 18 октомври 1943 – 17 април 1944 г. в рамките на въздушната кампания „Приливна вълна“ (Tidal wave), целяща създаването на площи под „бомбен килим“ в региона обхващащ София, Скопие и нефтените полета около Плоещ.

България губи 27 самолета и 22-ма свои летци, съюзните немски пилоти също дават жертви. Срещу България са пратени над 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи.[77] Срещу тях в защита са около 80 български летци изтребители от София, Карлово, Скопие и Ниш и 30 немски изтребителни пилоти базирани в София плюс тези в Скопие и Ниш. Под командването на генерал Димитър Айранов и командира на 6-ти изтребителен авиополк полковник Васил Вълков българските летци, храбро се бият срещу обичайно седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите е достигало 23:1 в полза на англо–американската авиация, това прави още по-значими българските изтребители и особено тези 66 от тях, които оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война. Начело на този списък е поручик Стоян Стоянов, който постига впечатляващите 15 въздушни победи, други български асове печелят по 13, 10, 8, 7 и т.н. въздушни победи, забележителни са имената на Петър Бочев, Николай Бошнаков, Неделчо Бончев, Христо Илиев, Чудомир Топлодолски, Любен Кондаков, Христо Костакев. София и Западна България пазят орляците 3/6 базиран в Божурище и 2/6 с командир капитан Николай Бошнаков пребазиран от Карлово във Враждебна, немски ескадрили има на Враждебна и в Ниш, орляк 1/6 е пребазиран от Божурище на Марно поле до Карлово при 4/6 орляк който като него има задача да пази Пловдив и Тракия, но оказва съдействие и в защитата на столицата. Всеки орляк е следвало да е от 40 машини формиращи няколко ята по 10 – 16 самолета и командно крило (четворка изтребители), най-малката единица е двойката самолети. Друга част от българската авиация е базирана на летищата Балчик и Чайка при Варна и Сарафово при Бургас охраняваща ефикасно крайбрежието и немските конвои срещу руски подводници в Черно море, а частите на летище Бадем чифлик до Кавала охраняват Беломорието.

В периода 6 април 1941 година – 1 септември 1944 година Общият брой вражески полети, осъществени над наша територия през годините 1943 – 1944, е над 23 000. На територията на тогавашна България са бомбардирани 168 населени места с над 45 268 бомби. Само в София са разрушени 12 657 сгради и са увредени огромен брой други. Загиналите от въздушните нападения – убити на място, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души и са тежко ранени 4744, от намерените непълни документи са известни имената на 1828 убити и 2372 ранени граждани и на загинали 22 български летци [64][68][69][70]

В резултат на действията на малочислената, но изключително храбра българска изтребителна авиация, наземна ПВО и съюзните немски сили, в периода август 1943 – август 1944 г. на противника в битките над България в тогавашните ѝ граници са нанесени тежки загуби – свалени са 185 противникови самолета [78] (по данни на противника само над тогавашната територия на България са свалени 117 военни самолета[79], а голям брой са тежко повредени. На англо-американците са нанесени и сериозни загуби в жива сила – 689 души убити и пленени, плюс значителен брой ранени и извадени от строя чинове. На българска територия при нападенията оставят костите си 256 противникови летци, (по данни на противника той търпи 159 убити над територията на страната [80] от които – 120 от ВВС на САЩ[81] и останалите 39 – британски имперски летци, сред тях са 7 английски и южноафрикански пилоти свалени на 29 юни 1944 г. до Русе[82]), 28 безследно изчезнали и умрели в свои армейски лазарети и при нелегалните, 69 умират пленени от получените в боевете смъртоносни рани. В български плен попадат над 333 чинове от англо-американските въздушни сили, които са затворени предимно във военнопленическия лагер в Шумен, на 8 септември 1944 г. там са намерени 327 военнопленници, представители на 9 държави, повечето американци[83].

Въпреки безпрецедентно жестокия си характер бомбардировките над български селища в старите и новите предели не постигат планирания ефект. Благодарение на твърдата отбрана българските градове и села оцеляват, армията не е оттеглена от новите земи, а своевременната евакуация спасява населението на Столицата и обезсмисля заплахите отправени към България от Великобритания и донякъде на тези от САЩ и СССР.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

По инициатива на сдружението „Мати Болгария“ на 852 от загиналите 4208 души е сложен много скромен мемориален знак до парламента, имена не са упоменати [64][68][69][70]

В София загиналите български летци-изтребители са почетени с общ обелиск близо до Южния парк [19] и пред алеята на летците в централните софийски гробища[84], отделни паметници и паметни плочи (подробно описани в статиите за тях) имат: Димитър Списаревски, Рихард Венгел и Симеон Михайлов.

В Казанлък на паметника на летците е поставена паметна плоча на командира на 6 изтребителен полк от Въздушните на Негово Величество Войски полк. Васил Вълков, и други заслужили военни и летци.[85], в Сливен – плочи на кап. Любен Захариев Кондаков[86] и Тома Боев[87], в Шипково на Веселин Терзиев [88][89], в Пловдив на родения в Гюмюрджина поручик Евгений Тончев.[90][91]

На героите са наречени улици и площади, за тях и тази битка на българите има книги, филми, а за Списаревски и песен.

През 2010 година пред посолството на САЩ в София е издигнат и паметник на американските пилоти, загинали по време на бомбардировките[92].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bryn Evans, The Decisive Campaigns of the Desert Air Force 1942 – 1945, Pen & Sword aviation UK, Barnsley, South Yorcshire, 2014., pg. 146
  2. Посочено е, че групировката нараства от 931 бойни самолета до 1400 към които са добавени още 987 бомбардировача – 248 В-17 и 739 В-24
  3. Посочено е, че България може да вдигне само 41, Войната срещу летящите крепости
  4. 6 ята по 12 – 15 самолета, История, Български военновъздушни сили
  5. Посочено е, че България има всичко 81 летци изтребители – Желязко Тенчев, В бръснещ полет върху крилете на времето кавалерът на боен кръст „За храброст“ полковник о. з. Петър Манолев за своя живот и битките в небето на България, Дума, 14.08.2008
  6. През април 1941 г. на летище Варба (Радомир) е разположена II/JG 27 (2-ра група от 27-а изтребителна ескадра на Луфтвафе), състояща се от 40 изтребители Месершмит 109Е, Миланов, Йордан. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912 – 1945, Част втора, София 1997, с. 72, 214.
  7. В.Гирбих "Изтребителна ескадра JG 5 „Еismeer“
  8. Войната срещу летящите крепости
  9. София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 04.10.2010
  10. военнопленническия лагер в Шумен
  11. Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012
  12. http://edinzavet.wordpress.com/2008/02/21/pam-letci/#more-414 Паметник на летците – защитници на София (1943 – 1944)]
  13. Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012
  14. Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05.
  15. Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г.
  16. Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05.
  17. Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г.
  18. Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012
  19. а б Откриване на паметник на летците-изтребители – „На орлите, загинали, защитавайки небето на България“
  20. а б История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А.А. Гречко. том 4. М., Воениздат, 1975. стр.188
  21. Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05.
  22. Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г.
  23. София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 04.10.2010
  24. Позив от 1941 г. оживи парламента в последния му работен ден, Нова нюз, 08.03.2013 г.
  25. Большая Советская Энциклопедия. / редколл., гл. ред. С. И. Вавилов. 2-е изд. том 5. М., Государственное научное издательство „Большая Советская энциклопедия“, 1950. стр.422 – 423
  26. Вторая мировая война // Советская историческая энциклопедия / редколл., гл. ред. Е. М. Жуков. том 3. М., Государственное научное издательство „Советская энциклопедия“, 1963. стр.880
  27. „Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде даден тежък урок... София трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро“ – Barker, E. British Policy in Soth-Eastern Europe in the Second World War. London 1976, с. 215; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр.209
  28. Дайнов, Евгени. Историци. // offnews.bg, 1 април 2015. Посетен на 3 август 2016.
  29. а б 70 години от деня, в който София спря да бъде град, Дневник, 10 януари 2014.
  30. Пол Джонсън. Чърчил. Рива, 2010. ISBN 978-954-320-305-5. стр. 145; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр.220
  31. Базил Лидъл Харт, Сравнителни резултати от стратегическата бомбардировъчна офанзива, History of the Second World War, 1971
  32. а б Петър Николов, Участие на 6-ти изтребителен полк във войната, Pan.bg 16 януари 2014.
  33. Войната срещу летящите крепости, Преса ,11 ян. 2013
  34. Давид Елазар, Добрин Мичев, Любомир Панайотов, Петра Раденкова, Веселин Хаджиниколов, “Георги Димитров", София, 1972 г., стр. 496 – 497 "По молба на Димитров съветското Главно командване се свързало с командването на САЩ и поискало да спрат ударите над София. Не след дълго бомбардировките спират”.
  35. Васил Коларов, Георги Димитров, Сталин и Рузвелт спасиха София от пълно разрушаване през 1944 г., Иван Петков, Преса, 15 февр. 2015.
  36. Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941 – 1944 г., Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, официален сайт
  37. Р.Руменин, Американският тероризъм над българите, София 2004
  38. Спирдон Спирдонов, Ще изграждат мемориал на загиналите от бомбардировките на София, в-к Отбрана, 10.12.2013 г. 
  39. Желязко Тенчев, Орлите на България, Дума, 15. Октомври 2011.
  40. Изследването на Руменин се потвърждава и в статията и статията Защо Англия, Америка и Русия бомбардират София.
  41. 71 години от най-тежката бомбардировка на София 30.03.1944, Pan.bg
  42. Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285
  43. Миланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 – 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. стр. 224 – 225.
  44. Съветски бомбардировки над България
  45. а б в Руменин, Румен. Летящи крепости над България, София 1990, с. 64. В бележка № 64, на основание на данни от Централния военен архив, са посочени имената на две деца, осакатени на 16 и 18 юни 1944 г., след като намират експлозиви, маскирани като кутия с бонбони и писалка. Споменава се и за наличието на други случаи, посочени в пресата от онова време.
  46. Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941 – 1944 г., Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, официален сайт
  47. Бомбандировките над България, Вардарско слънце, 23 ноември 2011 г. 
  48. Димитър НЕДЯЛКОВ, полк. доц. д-р, Бойни действия на българските въздушни войски през Втората световна война, Военноисторически сборник бр.1.2004.
  49. В.Гирбих "Изтребителна ескадра JG 5 „Еismeer“
  50. Би Би Си, съобщава, че 31 американски самолета са изгубени, Войната срещу летящите крепости
  51. Делчев, Иван. Йордан Андреев. С храброст срещу силата. Avia B-135. Аеросвят 2/1998, стр. 17.
  52. Желязко Тенчев, В бръснещ полет върху крилете на времето кавалерът на боен кръст „За храброст“ полковник о. з. Петър Манолев.
  53. София 1940 – 1950
  54. София 1940 – 1950
  55. София 1940 – 1950
  56. Стоян Стоянов – най-големият български ас на ХХ век.
  57. Голяма зала „България“, История, официален сайт на Софийската филхармония
  58. Музей на авиацията – Крумово, Годишнина от смъртта на Иван Бонев, загинал след скок от самолет от съюзнически огън.
  59. Хроника на българо-германските отношения 1901 – 1999 г., Посолство на Германия в София.
  60. Христо Христов, Преди 70 години СССР обявява война на България, Държавна сигурност, 05 септември 2014 
  61. Клуба на летците „Димитър Списаревски“ СВВНВУ
  62. Jan Josef Safarik, The all combats and victories of the Bulgarianfighters according to the order by the commander of the AF, 28.10.2014 
  63. Емил Петров, Летище, SibirBG
  64. а б в г Летците – защитници на София (1943 – 1944), СВВНВУ
  65. д-р Александър Мирков, историк, Бомбардировките над София, 5 minutes Sofia
  66. а б Крикор Асланян, София и войната през очите на дете очевидец, Стара София, 14.07.2010 г. „Американската авиация хвърляше малки бомби под формата на детски играчки, които избухваха при взимане в ръка. Кой ставаше жертва на тези „играчки“-мини? Естествено децата. Каква нечовечност, какъв цинизъм, да използваш естественото влечение на невинното дете към играчките, за да убиваш. Да убиваш деца вместо войници, да се гавриш с бъдещето на човечеството и днес да се биеш в гърдите като спасител, като миротворец.“
  67. а б Иван Петрински, На жестокостта е дадена пълна власт, Сега, 10 яну 2015.
  68. а б в Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05.
  69. а б в г Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г.
  70. а б в г Румен Жерев, Чърчил иска София изравнена, Навременната евакуация на града предотвратява хиляди жертви при най-тежката бомбардировка, Официален сайт на пресцентъра на Столична община, 27.3.2015 г.
  71. а б Обиколка но София 1968
  72. Ангел Джамбазки, Те браниха теб София.
  73. Желязко Тончев, Български орли в безсмъртен полет, Дума, 13.11.2008
  74. Спирдон Спирдонов, Ще изграждат мемориал на загиналите от бомбардировките на София, Отбрана, 10.12.2013 г. 
  75. Как щяха да ни арестуват, че снимаме най-срамния паметник в България, в-к 19 минути, 12.01.2015
  76. ЦВА, ф. 1000, оп. 2, а.е. 20, л. 135 и 137
  77. Bryn Evans, The Decisive Campaigns of the Desert Air Force 1942 – 1945, Pen & Sword aviation UK, Barnsley, South Yorcshire, 2014., pg. 146
  78. Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012
  79. Essential History of Bulgaria in Seven Pages, Lyubomir Ivanov, in: Bulgaria: Bezmer and adjacent regions — Guide for American military, Multiprint Ltd, Sofia, 2007. pp. 4-15
  80. София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 04.10.2010
  81. Паметник на загиналите американски летци в София
  82. Паметна плоча за загинали /,rjdkiur летци
  83. военнопленическия лагер в Шумен
  84. Мемоариал в Централни софийски гробища на българските пилоти, загинали през Втората световна война
  85. Имената на плочата, са: генерал Васил Бойдев, – началник на Дирекция по въздухоплаване; полк. Георги Дреников, командир на Въздушен учебен полк – Казанлък; полк. Васил Вълков, командир на 6-и Изтребителен полк – Марно поле; капитан Георги Стрезов, летец Учебен полк-Казанлък; офиц. кандидат Желю Манолов, летец Учебен полк-Казанлък и ефрейтор Георги Попов, войник Охранителна рота – летище Казанлък., 01 март 2013, Паметна плоча на военни летци откриха днес в Казанлък
  86. Сливен почета паметта на летеца Любен Кондаков 
  87. Паметна плоча на Тома Боев, летец защитавал небето на София.
  88. Село Шипково – тук е почетена паметта на летеца пилот-изтребител от Българските въздушни на Негово величество войски подпоручик Веселин Стоев Терзиев
  89. Оръжия и паметници в България – снимки
  90. Евгений Тончев
  91. Паметна плоча на поручик-летец Евгени Тончев
  92. Вдигнахме паметник на US летците, бомбардирали ни през 2-та световна

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]