Йордан Миланов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Миланов
Български Генерал-Майор на ВВС
Генерал-Майор Миланов през 2000 г.
Генерал-Майор Миланов през 2000 г.

Звание US-O8 insignia.svg генерал-майор
Години на служба 1947-1985
Служи на Национално знаме на България България
Род войски Logo-Novo-Vvs.jpg Военновъздушни сили на България

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Родства Лаура Миланова
Йордан Миланов в Общомедия

Йордан Сергиев Миланов е генерал-майор на Военновъздушни сили на България, доктор на военните науки.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Миланов е роден на 20 ноември 1924 г. в Иваняне (Банкя), предградие на София, България. През 1935 г., той завършва Народно Основно Училище „Отец Паисий“, и продължава своето образование като евентуално завършва Народна Прогимназия „Княз Роман Търновски“ през 1938 г. Миланов е привлечен към Авиацията от ранна възраст, което спомага за завършването му със среден успех 95.3% на Народно военновъздушно техническо училище „Васил Коларов“ в Казанлък през 1945 г., когато той е на 21. Той продължава обучението си, завършвайки през 1947 г. със среден успех 99.3% Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“; следва Военна академия „Георги Раковски“ през 1958 г., и Военна академия на Генералния щаб на Русия през 1965 г. При завършването в Русия е награден с единствения Златен Медал на випуска си, с Грамота лично подписана от тогавашния Маршал на Съветския съюз, Матвей Захаров [3].

Йордан Миланов през 1971 г.

Военна Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 40 години примерна Военна служба, Ген. Майор Миланов заема редица командни длъжности в България, включително бомбардировки, атаки и ръководство на изтребителната авиация [4]. Работата му започва на 15 септември 1943, когато Миланов е призован да служи на Летище Божурище. След дипломирането му през 1947 г., Миланов продължава службата си като лейтенант-пилот в Дванадесетия десантно-авиационен Полк на Българските ВВС, част от Втора десантна дивизия, командвана от полковник Кирил Кирилов. Скоро Миланов е повишен във Втори Ескадрен Навигатор [5], а скоро след това – в Навигатор на Полк.

В периода 1961 – 1963 г. е началник щаб на тактическата авиация. След това, в годините 1969 – 1972 г., той работи като началник щаб на противовъздушната война и на Българските ВВС. Между 1974 и 1985 г., като част от Министерството на отбраната на България, той служи като главен инспектор както за противовъздушната защита, така и за Българските ВВС [6].

Програмата Интеркосмос[редактиране | редактиране на кода]

Ген. Майор Миланов е началник щаб на Националната комисия по програмата на Българска Космонавтика и главен член на Интеркосмос, Руската международна космическа програма, където работи по програмата за космически полети „Союз 33“, и посещаващата експедиция „Мир ЕР-2“ като част от Селекция на Интеркосмос от 1978 г. Неговите директни приноси помагат за пускането в космоса на първите Български астронавти, Георги Иванов (10 април 1979 г.) и Александър Александров (7 юни 1988 г.).

Пенсиониране[редактиране | редактиране на кода]

След 40 години служба, на 60-годишна възраст, Ген. Майор Миланов се пенсионира през 1985 г. в София, България. След пенсионирането си той продължава с научната си дейност до приблизително 92-годишна възраст. Неговата работа след пенсиониране довежда до множество документирани събития от факти и изследвания, както и до публикуване на голямо количество статии, рубрики за мнения, интервюта и т.н., плюс няколко печатни книги. .Почива на 27 юни 2020 г. в дома си в София.

Книги и Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Ген. Майор Миланов е известен и високо ценен автор, често цитиран във военни и авиационни тематични публикации. Фокусът на неговите публикации и изследвания е главно в областта на тактиката и оперативното изкуство на ВВС, историята на авиацията и приложения в използването на космоса за военни цели.

Въздушните войски на България през войните 1912 – 1945 (2008 г.)[редактиране | редактиране на кода]

ISBN 978-954-752-125-4

Въздушните войски на България през войните 1912 – 1945

Книгата представлява разширена и актуализирана компилация от три непубликувани авторски трудове, озаглавени „Авиацията и аеро навигацията на България през войните от 1912 – 1945 г.“. Авторът пише в предговора на книгата: „Надявам се, че тази книга, насочена към широк спектър от читатели, ще хвърли по-ярка светлина върху историята на нашата авиация в една от най-важните ѝ роли – военната употреба“.

Книгата се състои от четири глави, описващи Българското участие по въздух в Балканските Войни (1912 – 1913: глава I), Първата Световна Война (1915 – 1918: глава II), Втората Световна Война по време на Българското участие в Тристранния Пакт ( 1 март 1941 г. – 4 септември 1945 г. Глава III) и Втората Световна Война след Българското участие в Тристранния Пакт (9 септември 1944 г. – 9 май 1945 г.). Книгата е базирана на сериозно проучени факти, получени директно от Българския Централен Военен Архив, както и публикации от Български списания като „Военен журнал“, „Военно-техническа мисъл“, „Въздушен преглед“, „Летец“; български вестници като „Военни известия“ и „Народна отбрана“ и голямо количество чуждестранни книги като „Съдебни крила: Американски бомбардировки през Втората световна война“, „История на 15-а ескадрила на военновъздушните сили“ и много други.

Военният Космос Преди Четвърт Век (2012 г.)[редактиране | редактиране на кода]

ISBN 978-619-7027-01-3

Военният Космос Преди Четвърт Век

Първоначално книгата е трябвало да излезе през 1987 г.; поради политически сътресения и свързани с това събития, тя е публикувана чак в края на 2012 г., след като е актуализиран от сегашния съавтор Веселин Стоянов. Книгата акцентира множеството аспекти на военната употреба в космоса, особено в светлината на космическата надпревара САЩ – Съветски съюз (СССР). Авторът преразглежда събитията около изстрелването на Спутник-1, полета на Юрий Гагарин от Април 1961 г. и цялостното развитие на космическите програми на САЩ и СССР през този период. Специално внимание се отделя и на програмата Интеркосмос, както и на развитието на програмата на Българска Космонавтика и на Българските астронавти Георги Иванов и Александър Александров. Акцент е направен и по отношение на развитието в областта на стратегическия космически контрол и военни действия.

XXI Век и Войната (2014 г.)[редактиране | редактиране на кода]

ISBN 978-619-7027-04-4

XXI Век и Войната

Книгата е втора редакция на издадена по-рано книга със същото заглавие. Авторът пише в предговора на книгата: „Тази книга има за цел да покаже, ако е възможно с подробности, основните идеи на някои от най-известните имена в различните национални училища и техните гледни точки в гео политическата и военната наука“.

Книгата се състои от две части: ретроспекция на 20-и век и прогноза за първата четвърт на 21-ви век (част първа), както и задълбочен, всеобхватен поглед към съвременната война (част втора). Авторът черпи вдъхновение и факти от редица източници, както и публикации на световноизвестни личности като Жак Атали, Збигнев Бжежински, Бриам Бийдъм, Александър Дугин, Херфрид Мюнклер, Владимир Слипченко и Уесли Кларк.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За Участие В Отечествената Война 1944–1945 г.“ (Връчен на 15 юни 1948 г.) [7]
  • Медал „За безупречна служба“ 1-ва степен (Връчен на 12 септември 1961 г.) [8]
  • Медал „За безупречна служба 2-ра степен (Връчен на 2 септември 1963 г.) [9]
  • Медал „20 години БНА“ (Връчен на 1 април 1964 г.) [10]
  • Медал „20 години от Победата във Великата Отечествена Война 1941 – 1945“ (Връчен на 7 май 1965 г.) [11]
  • Медал, Военна академия на Генералния щаб на Русия (Връчен на 26 юни 1965 г.) [3]
  • Медал „25 Години БНА“ (Връчен на 1 юни 1969 г.) [12]
  • Грамота, Подготовка и Провеждане на Учение Гранит-72 (Връчена 8 август 1972 г.) [13]
  • Медал „30 Години БНА“ (Връчен на 17 септември 1974 г.) [14]
  • Орден „9 септември 1944“: 1-ва Степен (Връчен на 3 ноември 1974 г.) [15]
  • Медал за 100 години от Освобождението на България от османско робство 3. III 1878 – 3. III 1978]] (Връчен на 2 март 1978 г.) [16]
  • Медал „1300 години България“ (Връчен на 18 октомври 1981 г.) [17]
  • Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ (Връчен на 21 юни 1982 г.) [18]
  • Медал „40 години социалистическа България“ (Връчен на 27 септември 1984 г.) [19]
  • Орден „Народна република България“: 1-ва Степен (Връчен на 20 ноември 1984 г.) [20]
  • Медал, „40 години от Победата във Великата Отечествена Война 1941 – 1945“ (Връчен на 12 април 1985 г.) [21]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ген. Йордан Миланов. // Events.bg.
  2. Шестдесет и пет години факултет „Командно-щабен“. // Военна академия „Г. С. Раковски“.
  3. а б Семеен Архив: Диплома №636894 Регистрация №2, решение на Национална Изпитна Комисия на СССР; дата 26 юни 1965 г.
  4. Доба и Данчо – 6 десетилетия генералско приятелство. // Наборе.бг.
  5. Граф Игнатиево преди „Граф Игнатиево“. // Аеро.
  6. С крилете на мисълта. // ДУМА.
  7. Семеен Архив: Орденска Книжка №060783; подписана и подпечатана от Генерал-Майор Министър на народната отбрана; дата 15 юни 1948 г.
  8. Семеен Архив: Орденска Книжка №91, МЗ №0540, 1961; подписана и подпечатана от Началник на Поделение 35240; дата 12 септември 1961 г.
  9. Семеен Архив: Орденска Книжка №28, МЗ №0537, 1963; подписана и подпечатана от Началник на Поделение 35240; дата 2 септември 1963 г.
  10. Семеен Архив: Орденска Книжка, МЗ №0274, 1964; подписана и подпечатана от Началник на Поделение 35240; дата 1 април 1964 г.
  11. Семеен Архив: Орденска Книжка МЗ №240; подписана и подпечатана от Началник на Поделение 35240-МНО; дата 7 май 1965 г.
  12. Семеен Архив: Орденска Книжка №9, МЗ №0284, 1969; подписана и подпечатана от Началник на Поделение 30400-C; дата 1 юни 1969 г.
  13. Семеен Архив: Грамота; подписана и подпечатана от Главнокомандващия Обединените Въоръжени Сили на Страните-Участници във Варшавският Мирен Договор Иван Якубовский; дата 8 август 1972 г.
  14. Семеен Архив: Орденска Книжка №0519; подписана и подпечатана от Началник на Поделение 15150; дата 17 септември 1974 г.
  15. Семеен Архив: Орденска Книжка МЗ №1906, №061257; подписана и подпечатана от Секретар на Държавния Съвет на Народна Република България; дата 3 ноември 1974 г.
  16. Семеен Архив: Орденска Книжка №430; подписана и подпечатана от Секретар на Държавния Съвет на Народна Република България; дата 2 март 1978 г.
  17. Семеен Архив: Орденска Книжка №2230; подписана и подпечатана от Секретар на Държавния Съвет на Народна Република България; дата 18 октомври 1981 г.
  18. Семеен Архив: Орденска Книжка №1563; подписана и подпечатана от Секретар на Държавния Съвет на Народна Република България; дата 21 юни 1982 г.
  19. Семеен Архив: Орденска Книжка №2702; подписана и подпечатана от Секретар на Държавния Съвет на Народна Република България; дата 27 септември 1984 г.
  20. Семеен Архив: Орденска Книжка №24400; подписана и подпечатана от Партийна Комисия на Народна Република България и Генерален Секретар на ЦК на БКП Тодор Живков; дата 20 ноември 1984 г.
  21. Семеен Архив: Орденска Книжка; подписана и подпечатана от Генерал Иван Шкадов; дата 12 април 1985