Союз 33

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Союз 33
Soyuz-33 patch.png
Данни за кораба
Ракета-носител Союз (GRAU 11A511У)
Полет на Союз № 53
Име на кораба Союз 7К-Т № 49
Космодрум Flag of the Soviet Union.svg Байконур Площадка № 31
Старт 10 април 1979 17:34:34 UTC
Място на скачване (Салют-6)
Кацане 12 април 1979 16:35:40 UTC
Място на кацане 320 km югоизточно от Джезказган, Казахска ССР
Продължителност на полета 1 денонощие 23 часа 1 минута 16 секунди
Изминато разстояние 1,302 млн. km
Апогей 279,2 (363,6) km
Перигей 198,6 (348,1) km
Инклинация 51,63°
Период 88,99 (91,47) min
Маса 6860 kg
NSSDC_ID 1979-029А
NORAD ID 11324
Данни за екипажа
Членове на екипажа 2
Позивна „Сатурн“
Място на кацане 320 km югоизточно от Джезказган, Казахска ССР
Продължителност на полета 1 денонощие 23 часа 1 минути 16 секунди
Брой обиколки около Земята 31
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз 32 Союз 34
Союз 33 в Общомедия

Союз-33“ е съветски космически кораб, осъществил четвъртия полет от програмата „Интеркосмос“.

Спускаемия модул на Союз-33 в Авиационния музей в Пловдив

Екипажи[редактиране | редактиране на кода]

Основен[редактиране | редактиране на кода]

Дублиращ[редактиране | редактиране на кода]

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса: 6860 кг
  • Перигей: 198,6 km
  • Апогей: 279,2 km
  • Наклон на орбитата: 51,63°
  • Период: 88,99 мин

Цели[редактиране | редактиране на кода]

Основната цел е скачване със станцията „Салют-6“, където се намират Владимир Ляхов и Валерий Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз-32“ и да се приземи с нея.

Вътрешността на спускаемия модул на Союз-33 в Авиационния музей в Пловдив

Описание на полета[редактиране | редактиране на кода]

След успешния старт от Байконур в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 km и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба „Союз-33“. Той трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за скачване, вижда искра (според друг източник – пламъци) от главния двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.

Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на Земята. Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.

Скафандъра и работния костюм на Георги Иванов в Авиационния музей в Пловдив

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от Союз-33, впоследствие биват успешно проведени на станцията от космонавтите Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени на специалистите от БАН.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]