Союз ТМ-20
| Союз ТМ-20 | |
 | |
| Данни за кораба | |
|---|---|
| Ракета-носител | Союз-У2 (GRAU 11A511У2)№ Я15000-074 |
| Полет на Союз № | 96 |
| Име на кораба | Союз ТМ № 69 |
| Космодрум |  Байконур Площадка № 1 |
| Старт | 3 октомври 1994 22:42:30 UTC |
| Скачване | 6 октомври 1994 00:28:15 UTC |
| Място на скачване | Мир, ПхО ББ |
| Разкачване | 22 март 1995 00:43:08 UTC |
| Кацане | 4 ноември 1994 11:18:26 UTC |
| Място на кацане | , 54 км от гр. Аркалък, Казахстан |
| Продължителност на полета | 169 денонощия 5 часа 21 минути 35 секунди |
| Изминато разстояние | 113,32 млн. км |
| Апогей | 249,6 км |
| Перигей | 200 км |
| Инклинация | 51,65° |
| Период | 88,7 мин |
| Маса | 7170 кг |
| NSSDC_ID | 1994-063А |
| NORAD ID | 23288 |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | 3 |
| Позивна | „Витяз“ |
| Кацане | Викторенко, Кондакова – Союз ТМ-20 Мерболд – Союз ТМ-19 |
| Продължителност на полета | Викторенко, Кондакова – 169 денонощия 5 часа 21 минути 20 секунди Мерболд – 31 денонощия 12 часа 35 минути 55 секунди |
| Разкачване | 11 януари 1995 08:59:40 UTC Мир, ПхО ББ |
| Скачване | 11 януари 1995 09:27:55 UTC Мир, ПхО ББ |
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
 Союз ТМ-19 |
 Союз ТМ-21 |
| Союз ТМ-20 в Общомедия | |
Союз ТМ-20 е пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“ към станцията „Мир“ и 96-и полет по програма „Союз“.
Екипаж[редактиране | редактиране на кода]
При старта[редактиране | редактиране на кода]
Основен[редактиране | редактиране на кода]
Александър Викторенко (4) – командир- Елена Кондакова (1) – бординженер
Улф Мерболд (3) – космонавт-изследовател
Дублиращ[редактиране | редактиране на кода]
- Юрий Гидзенко – командир
- Сергей Авдеев – бординженер
Педро Дуке – космонавт-изследовател
При кацането[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Викторенко – командир
- Елена Кондакова – бординженер
- Валерий Поляков – космонавт-изследовател (лекар)
Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]
- Маса: 7170 кг
- Перигей: 200 км
- Апогей: 249,6 км
- Наклон на орбитата: 51,65°
- Период: 88,7 мин
Описание на полета[редактиране | редактиране на кода]
„Союз ТМ-19“ извежда в орбита 17-а дълговременна експедиция на станцията „Мир“. Целият полет протича с различни неизправности. Връзката на екипажа с центъра за управление на полетите и обратно била некачествена и лоша. Причината за това останала неизвестна. При скачването на кораба със станцията отказва автоматичната система за сближаване и скачване. Това не било неочаквано предвид получения преди това абсолютно същ проблем с товарния кораб Прогрес М-24. И тогава и сега скачването е извършено в ръчен режим. Причините за това се оказва грешка в софтуера, с който са осигурени корабите.
Научната програма е основно с медицинска насоченост: привикването към условията на безтегловност, намаляването на мускулната маса, загубата на тегло и пренастройката на биологичния часовник на човешкия организъм.
След девет години на полет в космоса, слънчевите батерии на станцията започват да се разпадат. Дългият полет на шест космонавта на борда на станцията (около един месец) повишава консумацията на енергия. Разликата в количеството на енергията, която влиза в станцията и разхода става много малка. На 11 октомври електрическата система на станцията отказва. Разредени са буферните акумулатори на базовия блок на станцията, което довежда до отказ и на системата за ориентация на станцията и нейния неконтролируем полет. Спират да работят пулта за управление на станцията, загубва се и връзката със Земята. Връзката малко по-късно е възстановена чрез предавателя на кораба „Союз ТМ-20“, който от Земята е отделен от захранването на станцията. Екипажът изключва неизправните акумулатори на базовия блок и ги заменя с акумулатори от модулите Кристал и Квант-2. Включват се първо системата за ориентация на станцията, после и системите за ориентация на слънчевите панели спрямо слънцето. Станцията напълно е върната в изправност на 13 октомври.
Валерий Поляков се завръща на Земята с кораба „Союз ТМ-20“ след рекорден (и до днес) продължителен полет – 437 денонощия 17 часа 31 секунди. Освен това Елена Кондакова поставя рекорд за продължителност на полета от жена – 169 денонощия 5 часа 35 секунди.
По време на полета е посрещнати и разтоварени транспортните кораби „Прогрес М-24“ и „Прогрес М-25“.
