Союз ТМ-13

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Союз ТМ-13
Soyuz TM-13 patch.png
Данни за кораба
Ракета-носител Союз-У2 (GRAU 11A511У2)№ Р15000-054
Полет на Союз № 89
Име на кораба Союз ТМ № 63
Космодрум Flag of the Soviet Union.svg Байконур Площадка № 1
Старт 2 октомври 1991 05:59:38 UTC
Място на скачване Мир, Квант-1
Кацане 25 март 1992 08:52:22 UTC
Място на кацане 85 км североизточно от гр. Аркалък, Казахска ССР
Продължителност на полета 175 денонощия 2 часа 53 минути 44 секунди
Апогей 232 км
Перигей 195 км
Инклинация 51,6°
Период 92,4 мин
Маса 7150 кг
NSSDC_ID 1991-069А
NORAD ID 21735
Данни за екипажа
Членове на екипажа 3 при излитането, 3 при кацането
Позивна „Донбас“
Кацане Волков – „Союз ТМ-13“,
Абукиров и Фибок – Союз ТМ-12
Продължителност на полета Волков – 175 денонощия 2 часа 53 минути 44 секунди
Абукиров и Фибок – 7 денонощия 22 часа 12 минути 40 секунди
Престиковка
Скачване 4 октомври 1991 07:42 UTC ПхО ББ
Разкачване 15 октомври 1991 01:01 UTC ПхО ББ
Скачване 15 октомври 1991 02:45 UTC Квант-1
Разкачване 14 март 1992 11:43 UTC Квант-1
Скачване 14 март 1992 12:10 UTC ПхО ББ
Разкачване 25 март 1992 05:26 UTC ПхО ББ
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Soyuz TM-12 patch.png Союз ТМ-12 Soyuz TM-14 patch.png Союз ТМ-14

Союз ТМ-13 е пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“ към станцията „Мир“ и 89-ти полет по програма „Союз“.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

При старта[редактиране | редактиране на кода]

Основен[редактиране | редактиране на кода]

Дублиращ[редактиране | редактиране на кода]

При кацането[редактиране | редактиране на кода]

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса: 7150 кг
  • Перигей: 195 км
  • Апогей: 232 км
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 92,4 мин

Описание на полета[редактиране | редактиране на кода]

Основната задача на полета е частична замяна на основния екипаж на станцията „Мир“ (А. Волков заменя А. Арцебарски), а Сергей Крикальов остава част от десетата основна експедиция. Това е първата експедиция, която няма на бординженер, а двама космонавти-изследователи. За полета на Франц Фибок (първият австриец в космоса) са платени 7 млн. долара, а полета на Т. Абукиров е част от споарзумението за продължаване използването на космодрума Байконур от Русия, предвид вече започналото разпадане на СССР.

По време на полета е изпълнена голяма австрийска изследователска програма, оборудването за която е пренесено на „Мир“ по-рано с товарните кораби Прогрес. Програмата се състояла от медицински наблюдения на кръвното налягане, кръвообращението и разпределението на кръвта в условията на безтегловност с помощта на специално изработено сензорно „яке“. Проведени са и експерименти за изследване ориентацията по звук и изследвания за състава на кръвта и функцията на белите дробове. Други експерименти се извършват за наблюдение на Земята с помощта на специална многоспектрална камера за изучаване отражателните свойства на различните площи, провеждат видеорепортажи и радиолюбителски контакти с училища в Австрия и СССР. Някои от експериментите продължават да се извършват и от основния екипаж на станцията след приключване на полета на Фибок. Освен тях основната експедиция прави изследвания в областта на материалознанието, биологията и астрономията (изследване на рентгеновите излъчвания на звездите).

По време на полета е направено едно излизане в открития космос, посрещнати са два транспортни товарни кораба (Прогрес М-10 и -М-11). Корабът „Прогрес М-10“ е оборудван със спускаем модул, чрез който на Земята са върнати около 350 кг резултати от експерименти.

Космически разходки[редактиране | редактиране на кода]

Участници Начало Край Продължителност
1 Сергей Крикальов
Александър Волков
20 февруари 1992 20:09 UTC 21 февруари 1992 00:21 UTC 4 часа и 12 минути

На 19 март 1992 г. със станцията „Мир“ се скачва Союз ТМ-14, на борда на който се намира единадесета основна експедиция и Клаус-Дитрих Фладе, който става вторият германец, посетил космическа станция. Първият е Зигмунд Йен от ГДР, който посещава Салют-6 през 1978 г.

Сергей Крикальов по план е трябвало да се върне на Земята през октомври 1991 г., но за намаляване на разходите, и с негово съгласие, е оставен в космоса за около 6 месеца по-дълго. Т. Абукиров лети на мястото на бординженера, който е трябвало да го смени (Александър Калери).

На борда на „Союз ТМ-13“ се приземява екипажът на десета основна експедиция А. Волков и С. Крикальов и германския космонавт К. Д. Фладе.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]