Союз Т-13

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Союз T-13
Данни за кораба
Ракета-носител Союз-У (GRAU 11A511У) № Б15000-008
Полет на Союз № 74
Име на кораба Союз Т № 19L
Космодрум Flag of the Soviet Union.svg Байконур Площадка № 1
Старт 6 юни 1985 06:39:52 UTC
Скачване 8 юни 1985 08:50 UTC
Място на скачване Салют-7
Разкачване 25 септември 1985 03:58 UTC
Кацане 26 септември 1985 09:51:58 UTC
Място на кацане 220 km североизточно от Джезказган, Казахска ССР
Продължителност на полета 112 денонощия 3 часа 12 минути 7 секунди
Изминато разстояние 111,7 млн. km
Апогей 222,0 km
Перигей 198,0 km
Инклинация 51,6°
Период 88,7 min
Маса 6850 kg
NSSDC_ID 1985-043А
NORAD ID 15804
Данни за екипажа
Членове на екипажа 2
Позивна „Памир“
Кацане Джанибеков - „Союз Т-13“
Савиних - Союз Т-14
Продължителност на полета Джанибеков - 112 денонощия 3 часа 12 минути 7 секунди
Савиних - 168 денонощия 3 часа 51 минути 9 секунди
Брой обиколки около Земята Джанибеков - 1770“
Савиних - 2645
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз Т-12 Союз Т-14
Союз T-13 в Общомедия

Союз Т-13 е съветски пилотиран космически кораб, който извежда в Космоса четвъртата основна експедиция на орбиталната станция Салют-7.

Екипажи[редактиране | редактиране на кода]

При излитането[редактиране | редактиране на кода]

Основен[редактиране | редактиране на кода]

Дублиращ[редактиране | редактиране на кода]

При кацането[редактиране | редактиране на кода]

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса: 6850 кг
  • Перигей: 198 km
  • Апогей: 222 km
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 88,7 мин

Програма[редактиране | редактиране на кода]

Четвърта основна експедиция на станцията Салют-7, с основна задача възстановяване на нейната работа след възникнали неизправности в електрическата ѝ система. По това време тя е необитаема.

От около 8 месеца станцията лети в автоматичн режим. След повреда в системата за ориентация на слънчевите батерии спрямо слънцето възниква недостиг на електроенергия, което води до отказ на почти всички системи на борда. Станцията става неуправляема, което може да доведе дори до нейното падане на Земята.

Решено е да се извърши спасителен полет до нея. Ксмическият кораб е преоборудван за тази цел: махнато е третото кресло за космонавта, монтиран е лазерен далекомер (предвид предстоящото ръчно скачване), заредено е повече гориво и вода, поставени са допълнителни регенератори за пречистване на въздуха (за увеличаване продължителността на автономния полет). За командир е назначен В. Джанибеков - един от най-опитните съветски космонавти, един от последните летяли на „Салют-7“, имащ опит за ръчно скачване в космоса и излизане в открития космос.

Скачването става успешно в ръчен режим след няколко маневри. При влизането в нея се установява, че станцията е почти замръзнала (температурата е малко над 0°). Установява се, че поради недостиг на електричество батериите са напълно разредени. На четвъртия ден екипажът успява да зареди част от батериите и да започне да възстановява работоспособността на станциятаКъм осмия ден са възстановени осветлението, регенерацията на въздуха, ориентацията на слънчевите панели, телеметричните предаватели, отоплението. Тогава става възможно да стартира към станцията кораба Прогрес 24 с допълнителни количества гориво, вода и с оборудване за замяна на излязлото от строя. На 21 юли към станцията се скачва и снабдителният кораб Космос 1669, който доставя още оборудване и новите скафандри за излизане в открития космос - „Орлан ДМ“. На 28 август той е откачен и скачен още веднъж за проверка изправността на скачващата система. Това е последният снабдителен кораб от тип „Прогрес“ към станцията „Салют-7“.

На 2 август космонавтите излизат в открития космос и монтират допълнителни слънчеви батерии и оборудване за провеждане на експерименти.

Космически разходки[редактиране | редактиране на кода]

Участници Начало Край Продължителност
1 Виктор Савиних
Владимир Джанибеков
2 август 1985 07:15 UTC 2 август 1985 12:13 UTC 4 часа и 58 минути

На 18 септември със станцията се скачва Союз Т-14, който доставя петата основна експедиция на станцията. Владимир Джанибеков се завръща на Земята с кораба „Союз Т-13“, заедно с Г. Гречко, а В. Савиних остава на станцията и се завъща със „Союз Т-14“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]