Салют-7

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Салют-7 (ДОС-6)
Salyut program insignia.jpg
Характеристика на станцията
Позивна: Салют-7
Екипаж: 3
Запуск: 19 април 1982
Космодрум: Байконур, СССР
Обратно навлизане: 8 февруари, 1991
Сегашно състояние: свалена
Маса: 19 824 kg
Дължина: ~16 m
Ширина: 4,15 m
Обитаем обем: 90
Перигей: 219 km
Апогей: 278 km
Орбитална инклинация: 51,6 градуса
Орбитален период: 89,2 минути
Дни в орбита: 3 217 денонощия
Обитавана: 816 денонощия
Брой на орбитите: 51 917
Изминато
разстояние:
2 106 297 129 km
Статистика до обратното навлизане в атмосферата.
Конфигурация
Salyut 7 diagram.png
Конфигурация на Салют-1
Салют-7 (ДОС-6)

Салют-7 е съветска орбитална станция престояла ниска околоземна орбита в периода април от 1982 до февруари 1991 година.[1] Предназначена е за провеждане на научни, технологични, биологични и медицински изследвания в условията на безтегловност. Последната станция от серията „Салют“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Орбиталната станция «Салют-7» е създадена за продължаване на научните изследвания в космоса, започнати на предишните станции от серията «Салют». Станцията «Салют-7» е модернизирана в сравнение с предшестващата я «Салют-6» и разчетена за по-дълъг период на експлоатация (до 5 години). Предният и скачващ възел е усилен за прием на тежки спътници от серията «Космос», увеличен е обема на вътрешното обитаемо пространство, подобрени са битовите условия за екипажа на станцията. В сравнение с предните станции са монтирани допълнителни слънчеви батерии. За излизания в открития космос, на станцията «Салют-7» се използват усъвършенствани скафандри Орлан, които са разчетени до 6,5 часа работа в открития космос.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Станцията «Салют-7» се състои от три цилиндрични отсека, съединени помежду си с конични преходи.

  • Дължина - около 16 m
  • Maксимален диаметър - 4.15 m
  • Обитаем обем - 90 m³
  • Тегло при изстрелването - 19,824 kg
  • Ракета-носител - Протон (три степени)
  • Орбитален наклон - 51.6°
  • Разпереност на слънчевите батерии - 17 m
  • Площ на слънчевите панели - 51 m²
  • Брой слънчеви панели - 3
  • Електрическа наличност - 4.5 kW
  • Снабдителни кораби - "Союз Т", "Прогрес", ТСК (космически кораб)
  • Скачваща система "Игла" или ръчно
  • Брой скачващи възли - 2
  • Пилотирани мисии - 12
  • Непилотирани мисии - 15
  • Основни (дълговременни) мисии - 6
  • Брой главни двигатели - 2
  • Тяга на основния двигател - (всеки) по 300 kg (2.9 kN)

За времето на експлоатация на станцията «Салют-7» са работили 6 основни екипажа и 5 посетителски експедиции. В състава на посетителски експедицие влизали: първите космонавти на Франция и Индия. Всичко на станцията са работили: 21 космонавта, три космонавта по два пъти и един три.

Към станцията са летели 11 пилотирани кораби «Союз Т», 12 товарни кораба «Прогрес» и 3 товарни кораба серия «Космос».

Продължителността на най-дългите експедиции на станцията «Салют-7»: са 211 и 237 денонощия.

От станцията «Салют-7» са осъществени 13 излизания в открития космос, с обща продължителност 48 часа 33 минути.

Макет на станцията «Салют-7» със скачените кораби «Союз» и «Прогрес». Снимка 1985 г.
«Салют-7» със скачените кораби

Особености на полета[редактиране | редактиране на кода]

Салют-7 и Космос 1686

ТСК-4 («Космос-1686») е изстрелян на 27 септември 1985 г., скачен за станцията на 2 октомври 1985 г. С помощта на своите двигатели орбитата на станцията е качена на височина 495 км.

Модулът служил и като "камион", доставяйки на борда и около 4322 кг материали и специално оборудване — агрегати на системите за обезпечаване на газовия състав и жизненото обезпечаване, контейнери с храна, вода, дрехи, резервни батерии, кабели, бордова документация, научна апаратура, включително подвижната ферма «Маяк».

В резервоарите на ТСК имало 1550 кг гориво за поддържане орбитата на станцията «Салют-7», нейната ориентация и стабилизация. Всички тези функции след скачването на "Космос-1686" се прехвърлят на модула. Значителен принос модулът има и в системата на електрозахранване, които предава на «Салют-7» (1.1 кВт електроенергия).

Но най-важното е научното оборудване с маса 1255 кг. Апаратурата е предназначена за провеждане на повече от 200 експеримента. Военно-приложния оптически комплекс «Пион-К» с лазерно-електронен телескоп (разработен от КБ «Фотон» КОМО) е предназначен за оптически наблюдения с висока резолюция, а също така за изпълнение на програмата «Октант» в интерес на системите за контрол на космическото пространство и противоракетната отбрана. Планирани са за наблюдение на различни обекти на Земята (експеримент «Повърхност»), на повърхността на океана («Зебра») и летящи обекти в атмосферата («Обвивка»).

За провеждане на военно-приложни изследвания на спектралните характеристики на радиационния фон на Земята в инфрачервения диапазон е предназначен масрадиоспектрометър на Фурие МРСФ-ИК. Специални ъглови отражатели, които е трябвало да се изстрелват от модула, при работа заедно с «Пион-К» служили за отработка на методите за контрол на космическото пространство и противоракетната отбрана.

Екипажът на 1-ва основна експедиция на марка от СССР (1983)

За провеждане на «граждански» експерименти на ТКС-М имало следната научна апаратура:

  • Радиометър «Озон» - разработен е от Ленинградския държавен университет и КБ «Интеграл». Предназначен е за изследване на слънчевата радиация и концентрация на озона на височина 15-70 км.
  • Спектрометър «Фаза» (разработен от ЦАФА АН ЕССР), служи за изучаване на сребристите облаци (измерване на спектралните характеристики на аерозолите в атмосферата).
  • Апаратура «Севан» (разработка на НИИ по физика на кондензираната материя в Ереванския държавен университет) - за измерване на ядрения състав на космическите лъчи и леките частици с висока енергия.
  • Инсталация «Канопус» (НИИЯФ МГУ) - за изследване на параметрите на пространството и тяхната стандартизация.
  • Прибор «Нега» (ИКИ АН на СССР) - за откриване на неутрони и гама-лъчи.
  • Апаратура ИТС 7 - служи за изследване на звездите и Слънцето в инфрачервения диапазон (разработчик ФИАН СССР).
Екипажът на 2-ра посетителска експедиция на марка от СССР (1983)

Следва да се отбележи, че в резултат на заболяване на командира на основната експедиция «Союз Т-14» Владимир Васютин, и последвалото извънпланово предсрочно прекратяване програмата на полета както на работата със специалното оборудване, инсталирано на ТСК, така и на планираната посетителска експедиция на напълно женския екипаж, начело със Светлана Савицка.

След това в плана на медицинските изследвания на космонавтите включва анализ, наречен «проба Васютин».

Работата с «Пион-К» е завършена по време на следващата експедиция на Леонид Кизим-Владимир Соловьов.

Екипажи на станцията[редактиране | редактиране на кода]

Eкспедиция Екипаж Дата на старта Излитане с Дата на кацане Кацане с Продължителност (дни)
Салют 7 - EO-1 Анатолий Березовой,
Валентин Лебедев
13 май 1982
09:58:05 UTC
Союз Т-5 10 декември 1982
19:02:36 UTC
Союз Т-7 211.38
Салют 7 - EP-1 Владимир Джанибеков,
Александър Иванченков,
Жан-Лу Кретиен - Франция
24 юни 1982
16:29:48 UTC
Союз Т-6 2 юли 1982
14:20:40 UTC
Союз Т-6 7.91
Салют 7 - EP-2 Леонид Попов,
Александър Серебров,
Светлана Савицкая
19 август 1982
17:11:52 UTC
Союз Т-7 27 август 1982
15:04:16 UTC
Союз Т-5 7.91
Салют 7 - EO-2 Владимир Ляхов,
Александър Александров
27 юни 1983
09:12:00 UTC
Союз Т-9 23 ноември 1983
19:58:00 UTC
Союз Т-9 149.45
Салют 7 - EO-3 Леонид Кизим,
Владимир Соловьов,
Олег Атков
8 февруари 1984
12:07:26 UTC
Союз Т-10 2 октомври 1984
10:57:00 UTC
Союз Т-11 236.95
Салют 7 - EP-3 Юрий Малишев,
Генадий Стрекалов,
Ракеш Шарма - Индия
3 април 1984
13:08:00 UTC
Союз Т-11 11 април 1984
10:48:48 UTC
Союз Т-10 7.90
Салют 7 - EP-4 Владимир Джанибеков,
Светлана Савицкая,
Игор Волк
17 юли 1984
17:40:54 UTC
Союз Т-12 29 юли 1984
12:55:30 UTC
Союз Т-12 11.80
Салют 7 - EO-4-1a Виктор Савиних 6 юни 1985
06:39:52 UTC
Союз Т-13 21 ноември 1985
10:31:00 UTC
Союз Т-14 168.16
Салют 7 - EO-4-1b Владимир Джанибеков 6 юни 1985
06:39:52 UTC
Союз Т-13 26 септември 1985
09:51:58 UTC
Союз Т-13 112.13
Салют 7 - EP-5 Георгий Гречко 17 септември 1985
12:38:52 UTC
Союз Т-14 26 септември 1985
09:51:58 UTC
Союз Т-13 8.88
Салют 7 - EO-4-2 Владимир Васютин,
Aлександър Волков
17 септември 1985
12:38:52 UTC
Союз Т-14 21 ноември 1985
10:31:00 UTC
Союз Т-14 64.91
Салют 7 - EO-5 Леонид Кизим,
Владимир Соловьов
13 март 1986
12:33:09 UTC
Союз Т-15 16 юли 1986
12:34:05 UTC
Союз Т-15 125.00
50 on S7

Космически разходки[редактиране | редактиране на кода]

Космически кораб космонавти Начало - UTC Край - UTC Продължителност Бележки
Салют 7 - PE-1 - EVA 1 Лебедев и Березовой 30 юли 1982,
02:39
30 юли 1982,
05:12
2 ч, 33 мин Експерименти
Салют 7 - PE-2 - EVA 1 Ляхов и Александров 1 ноември 1983,
04:47
1 ноември 1983,
07:36
2 ч, 50 мин Добавяне на слънчева батерия
Салют 7 - PE-2 - EVA 2 Ляхов и Aлекандров 3 ноември 1983,
03:47
3 ноември 1983,
06:62
2 ч, 55 мин Добавяне на слънчева батерия
Салют 7 - PE-3 - EVA 1 Кизим и Соловьов 23 април 1984,
04:31
23 април 1984,
08:46
4 ч, 20 мин Ремонт
Салют 7 - PE-3 - EVA 2 Kизим и Соловьов 26 април 1984,
02:40
26 април 1984,
07:40
4 ч, 56 мин Ремонт
Салют 7 - PE-3 - EVA 3 Кизим и Соловьов 29 април 1984,
01:35
29 април 1984,
04:20
2 ч, 45 мин Ремонт
Салют 7 - PE-3 - EVA 4 Kизим и Соловьов 3 май 1984,
23:15
4 май 1984,
02:00
2 ч, 45 мин Ремонт
Салют 7 - PE-3 - EVA 5 Kизим и Соловьов 18 май 1984,
17:52
18 май 1984,
20:57
3 ч, 05 мин Добавяне на слънчева инсталация
Салют 7 - VE-4 - EVA 1 Савицкая и Джанибеков 25 юли 1984,
14:55
25 юли 1984,
18:29
3 ч, 35 мин Първа жена в открития космос
Салют 7 - PE-3 - EVA 6 Kизим и Соловьов 8 август 1984,
08:46
8 август 1984,
13:46
5 ч, 00 мин Ремонт
Салют 7 - PE-4 - EVA 1 Джанибеков и Савиних 2 август 1985,
07:15
2 август 1985,
12:15
5 ч, 00 мин Увеличена площ на слънчевите панели
Салют 7 - PE-6 - EVA 1 Kизим и Соловьов 28 май 1986,
05:43
28 май 1986,
09:33
3 ч, 50 мин Прибиране на образци от космоса
Салют 7 - PE-6 - EVA 2 Kизим и Соловьов 31 май 1986,
04:57
31 май 1986,
09:57
5 ч, 00 мин Пробни връзки
Екипажът на 2-ра основна експедиция на марка от СССР (1984)
Екипажът на 3-та основна експедиция на марка от СССР (1985)
Екипажът на 4-та посетителска експедиция на марка от СССР (1985)

Товарни кораби[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнени са общо 14 безпилотни полета към станцията (12 полета на космическия кораб "Прогрес" и 2 от серията «Космос». Освен снабдяване, техните двигатели са използвани за коригиране на орбитата на станцията.

Космически кораб Ден на скачване Ден на откачване
Прогрес 13 25 май 1982 4 юни 1982
Прогрес 14 14 юли 1982 11 август 1982
Прогрес 15 20 септември 1982 14 октомври 1982
Прогрес 16 2 ноември 1982 13 декември 1982
Космос 1443 10 март 1983 14 август 1983
Прогрес 17 18 август 1983 17 септември 1983
Прогрес 18 22 октомври 1983 13 ноември 1983
Прогрес 19 23 февруари 1984 31 март 1984
Прогрес 20 17 април 1984 6 май 1984
Прогрес 21 10 май 1984 26 май 1984
Прогрес 22 30 май 1984 15 юли 1984
Прогрес 23 16 юли 1984 26 август 1984
Прогрес 24 23 юни 1985 15 юли 1985
Космос 1686 2 октомври 1985 8 февруари 1991 (заедно със станцията)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. David Portree - Mir Hardware Heritage (1995) - Page 90-95 - NASA RP1357

Препратки[редактиране | редактиране на кода]