Салют-1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Салют-1 (ДОС-1)
Salyut program insignia.jpg
Характеристика на станцията
Позивна Салют-1
Екипаж 3
Запуск 19 април 1971
Космодрум Байконур, СССР
Обратно навлизане 11 октомври, 1971
Маса 18 425 kg
Дължина ~20 m
Ширина ~4 m
Обитаем обем 99
Перигей 200 km
Апогей 222 km
Орбитална инклинация 51,6 градуса
Орбитален период 88,5 минути
Дни в орбита 175 денонощия
Обитавана 24 денонощия
Брой на орбитите 2 929
Изминато разстояние 118 602 524 km
Статистика до обратното навлизане в атмосферата.
Конфигурация
Salyut 1 and Soyuz drawing.png

Салют-1 (ДОС 1) е първата орбитална станция Салют и първата създадена от човек космическа станция. Изстреляна е на 19 април 1971 г. Първият ѝ екипаж е изстрелян със Союз-10, но не успява да се скачи заради проблем със скачващия механизъм.

Вторият екипаж на станцията е изстрелян със Союз-11 и остава на борда на станцията 23 денонощия. Една от клапите за изравняване на налягането в кораба Союз-11 се отваря преди екипажа да се завърне на Земята, убивайки и тримата космонавти.

Салют-1 навлиза обратно в атмосферата на Земята на 11 октомври 1971 г. и е потопена в Тихия океан.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

При изстрелването обявената цел на Салют е да се тестват елементи на системите на космически станции и за провеждането на научни изследвания и експерименти. Станцията е била разработена да бъде 20 m дълга, 4 m да е максималния диаметър, 99 вътрешно помещение и маса от 18 425 kg. Три от петте отделения са били под налягане (100 m³ общо) и в две е можело да влиза екипаж.

Трансферно отделение[редактиране | редактиране на кода]

Първото отделение е било трансферно и е било директно скачено за кораб Союз. Конусообразният док е бил 2 m в диаметър от единия край и 3 m от към кърмата.

Главно отделение[редактиране | редактиране на кода]

Второто и главно помещение е било с диаметър около 4 m. Имало е достатъчно място за осем големи стола, няколко контролни панела и 20 отвора за инструменти.

Помощно отделение[редактиране | редактиране на кода]

Третият отсек под налягане е запънен с контролно и комуникационно оборудване, оборудване за доставяне на електричество, животопъддържащата система и други помощни оборудвания.

Четвъртият отсек не е бил под налягане имал е диаметър около 2 m и е съдържал двигателните инсталации и сързващи контролни системи. Салют-1 е имал буферни химически батерии, резервни запаси от кислород и вода, и системи за регенерация. Отвън на станцията са били монтирани две двойни мрежи от слънчеви батерии, които са се простирали като крила от по-малките отделения в краищата, система за регулиране на топлината и системите за ориентация и контрол.

Космическа обсерватория Орион 1[редактиране | редактиране на кода]

Астрофизическата обсерватория Орион 1 проектирана от Григор Гързаян от Бюраканската обсерватория в Армения е била инсталирана на Салют-1. Обсерваторията е разполагала с ултравиолетов телескоп с оптична система Мерсен и спектрограф използващ филм чувствителен към дългата ултравиолетова област. Дисперсията на спектрофрафа е била 32 Å/mm (3,2 nm/mm).

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина – 15,8 m
  • Максимален диаметър – 4,15 m
  • Обитаем обем – 90 m³
  • Маса при старта – 18 900 kg
  • Ракета носител – Протон (тристепенна)
  • завъртане през слънчевите батерии – около 10 m
  • Площ на слънчевите батерии – 28 m²
  • Количество слънчеви батерии – 4
  • Транспортни кораби – Салют-1 тип Союз
  • Брой докове за скачване – 1
  • Общо пилотирани мисии – 2
  • Общо дълговременни пилотирани мисии – 1

Пилотирани мисии[редактиране | редактиране на кода]

Союз-10[редактиране | редактиране на кода]

Союз-10 достига Салют-1 24 часа след началото на полета, скачва се със станцията и остава така 5 часа и 30 мин. Екипажът неуспява да се прехвърли на станцията.

Експедиция Екипаж Запуск Излитане с Приземяване Приземяване с Продължителност (в дни) Бележки
Союз-10 Владимир Шаталов, Алексей Елисеев и Николай Рукавишников 23 април, 1971 Союз-10 25 април, 1971 Союз-10 0 Провалено скачване

Союз-11[редактиране | редактиране на кода]

  • Союз-11 – нужни са 3 часа и 19 мин. за скачване със станцията. Екипажът успешно преминава на борда ѝ. Извършени са следните наблюдения и опити:
  • Изпробване на оборудването и екипировката на станцията.
  • Тестване на системите за маневри и навигация.
  • Изучаване на земната геология, метеорология, география и заледяването по полюсите.
  • Изучаване на физичните характеристики на междупланетното пространство.
  • Извършването на медико-биологични експерименти, свързани с ефектите върху човешкия организъм, причинени от космическия полет.
Експедиция Екипаж Запуск Излитане с Приземяване Приземяване с Продължителност (в дни) Бележки
Союз-11 Георгий Доброволски, Виктор Пацаев, Владислав Волков 6 юни, 1971 04:55:09 UTC Союз-11 29 юни, 1971 23:16:52 UTC Союз-11 23,77 Екипажът загива при връщане

Обратно навлизане в атмосферата[редактиране | редактиране на кода]

Салют-1 е преместена в по-висока орбита през юли и август 1971 г. за да са сигурни, че станцията няма да бъде разрушена от постоянното орбитално снижение. На 11 октомври Салют-1 включва двигателите си запоследно, за да се снижи и да поеме курс към Тихия океан. След 175 денонощия в орбита, първата космическа станция ще бъде разрушена. За престоя си в орбита, Салют-1 е направила достатъчно измервания и експерименти от различен вид.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]