Тянгун-1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тиенгун 1)
Направо към: навигация, търсене
Тянгун-1
Tiangong 1 drawing.png
Диаграма на Тянгун-1 (ляво) и Шънджоу (дясно).
Характеристика на станцията
Екипаж 3
Запуск 29 септември 2011
Космодрум Дзиуцюен
Обратно навлизане 2013 (предстои)
Сегашно състояние Неактивна
Маса 8 506 kg
Дължина 10,4 m
Диаметър 3,35 m
Обитаем обем 15 m3
Перигей 355 km[1]
Апогей 362 km[1]
Орбитална инклинация 42,8°[2]
Орбити на ден 15,68715747
Дни в орбита 2429 дни
(към 24 май 2018)
Обитавана 11 дни
Брой на орбитите ~38104
(към 24 май 2018)
Посещения на
пилотирани кораби
1
Посещения на
безпилотни кораби
1
Тянгун-1 в Общомедия

Тянгун-1 (на китайски: 天宫一号, буквално „Небесен дворец 1“) е китайска експериментална космическа станция от програмата Тянгун, състояща се от един единствен модул-лаборатория,[3] предназначена за тестова платформа за скачвания с Шънджоу, орбитални операции и за тестване на основни подсистеми.

Тянгун-1 е изстрелян в космоса на 29 септември 2011 г. на борда на ракета Чан Джън 2Ф/Г.[4] Безпилотният космически кораб Шънджоу 8 се скачва два пъти с Тянгун-1 успешно през ноември 2011 г.[5] През 2012 г. пилотираният кораб Шънджоу 9 се скачва успешно със станцията и така Тянгун-1 получава първия си екипаж.[6] Шънджоу 10 е последната мисия, която посещава Тянгун-1 през юни 2013 година.[7] На 21 март 2016 г., след двугодишно удължаване на живота на станцията, Китайският космически център обявява, че мисията на станцията официално е приключила.[8] На 2 април 2018 г. последните останки от станцията се разбиват в Тихия океан.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Тянгун-1 се състои от два основни компонента – обитаем сегмент с обем около 15 кубически метра, оборудван с пасивен андрогинен скачващ възел и обслужващ сегмент, в който са разположени двигателите, резервоарите, подсистемите и за който са закрепени слънчевите панели.

Тянгун-1 е оборудван с тренировъчна екипировка и две места за спане. Вътрешните стени са боядисани в два цвята, за да е по-лесно на тайконавтите да се ориентират в среда на микрогравитация. В станцията са разположени камери с висока разделителна способност, с които от контролния център следят всички операции на борда. На станцията липсва тоалетна и кухненско оборудване, тъй като такива са налице в Шънджоу, където спи и третия член на екипажа.

Орбитални операции[редактиране | редактиране на кода]

Тянгун-1 е изстрелян на 29 септември 2011 г. на борда на ракета Чан Джън 2Ф/Г от центъра за изстрелване на спътници Дзиуцюен. Станцията е видима с просто око от територията на България, като в нощното небе достига от 3 до -0,4 видима звездна величина. Тянгун-1 извършва две орбитални маневри и на 2 октомври достига предназначената орбита. Освен това станцията минава през едноседмична тестова програма, която да я подготви за скачвания. На 2 ноември 2011 година Шънджоу 8 се скачва успешно с Тянгун-1, което е първото успешно скачване на два китайски космически апарата. Шънджоу 8 се разкачва от станцията на 14 ноември и прави повторно скачване след това. Шънджоу 8 се завръща на земята на 17 ноември 2011 година.

На 16 юни 2012 г. към Тянгун-1 е изстрелян Шънджоу 9 с трима тайконавти на борда.[9] На 18 юни в 06:07 часа UTC Шънджоу 9 се скачва успешно с Тянгун-1. Три часа по-късно шлюзовете са отворени и тайконавтите влизат в модула. Това е първото пилотирано скачване в космоса за Китай и третото скачване въобще.[10] На 28 юни Шънджоу 9 се отделя от Тянгун-1 на път да се върне на земята.[11]

Бъдещо приложение[редактиране | редактиране на кода]

Тянгун-1 е тестова платформа за ключови технологии, които да бъдат използвани за бъдещата Китайска голяма модулна станция, планирана за изстрелване през 2020 година. Освен това модифицирани версии на Тянгун-1 ще бъдат използвани като автоматични космически кораби за доставки и презареждане на станцията. Масата на такъв автоматизиран кораб се предполага, че ще бъде около 13 тона с полезен товар около 6 тона.

Видимост от земята[редактиране | редактиране на кода]

Станцията е видима с просто око от по-ниските географски ширини, включително от територията на България. Специализирани сайтове като www.heavens-above.com предлагат прогнози, кога станцията може да бъде видима от определено населено място или от дадена точка на Земята.

Край на експерименталната станция[редактиране | редактиране на кода]

След техническа невъзможност да се управлява свалянето ѝ от орбита, станцията неконтролирано навлиза в плътните слоеве на атмосферата. Отделни отломки от нея изгарят в атмосферата, за което съобщават световните информационни агенции, като се базират на съобщението на програмата за космически полети на Китай. По-голяма част от отломките, които не са изгорели, на 2 април 2018 г. около 3 часа българско време, се разбиват в безлюдна зона във водите на Тихи океан, югозападно от бреговете на Южна Америка без да причиняват щети.[12]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б "天宫一号成功完成二次变轨" (на китайски език). People's Daily, 1 октомври 2011. посетен на 6 април 2012.
  2. Peat, Chris. Tiangong 1 – Visible Passes. // Heavens-Above GmbH. Посетен на 6 април 2012.
  3. "China launches Tiangong-1 to mark next human space flight milestone". NASASpaceflight.com, 28 септември 2011. посетен на 6 април 2012.
  4. China to launch module for future space station (PDF) [PhysOrg.com. Посетен на 6 април 2012.
  5. http://www.bbc.com/news/science-environment-15562928
  6. http://www.bbc.com/news/science-environment-18481806
  7. http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-china-22871325
  8. http://www.spacedaily.com/reports/Chinas_1st_space_lab_Tiangong_1_ends_data_service_999.html
  9. Александров, Светослав. УСПЕХ! Космическият кораб „Шенчжоу 9“ излетя заедно с първата жена-астронавт на Китай!. // Космос БГ, 2012-06-12. Посетен на 2012-06-12.
  10. Barbosa, Rui C.. China’s Shenzhou-9 successfully docks with Tiangong-1. // NASASpaceFlight.com, 2012-06-18. Посетен на 2012-06-18.
  11. Clark, Stephen. Shenzhou Mission Status Center. // SpaceFlightNow.com, 2012-06-28. Посетен на 2012-06-28.
  12. https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/04/02/3156612_kitaiskata_kosmicheska_stanciia_tiangun-1_izgoria_nad/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]