Валентин Лебедев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валентин Лебедев
съветски космонавт
Информация
Роден 14 април 1942 г. (78 г.)
Москва, СССР
Националност руснак
Друга професия космонавт-изпитател
Престой в космоса 219 денонощия 5 часа 59 мин
Селекция Група ЦКБЕМ-2 (1972)
Мисии Союз 13“; „Союз Т-5“/„Союз Т-7
Пенсиониране 25 февруари 1993
Пощенска марка от СССР: В. Лебедев (вдясно) и А. Березовой

Валентин Виталиевич Лебедев е съветски космонавт, 2 пъти герой на Съветския съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 април 1942 г. в гр. Москва. През 1959 г. след завършване на средно училище постъпва в Оренбургското авиационно училище. През 1960 г. във връзка със съкращения във Въоръжените сили училището е разформировано и Лебедев започва във факултета по летателни апарати на Московския авиационен институт „С. Орджоникидзе“. Паралелно с това усвоява професията на пилот: започва с планери КАИ-12, а след това с бутални самолети ЯК-18, а след това реактивния Л-29 и вертолет МИ-1.

След завършване на института през 1966 г. Лебедев започва работа в Централното конструкторско бюро за експериментално машиностроене (ЦКБЕМ), начело със Сергей Корольов (от 1979 г. – Главно конструкторско бюро НПО „Енергия“), където работи като инженер, старши инженер, старши научен сътрудник.

През 1967 г. в като технически представител на главното предприятие на ракетно-космическия отрасъл участва в експедиция на корабите на 8-а търсаческа ескадра на ВМФ на СССР в акваторията на Индийския океан за търсене и техническо обслужване на космическите апарати „Зонд“ по лунната програма „Л-1“. През 1968 г. е ръководител на група специалисти в Индия, осигуряваща техническото обслужване на космическата станция „Зонд-5“, която облетяла Луната и първа доставила снимки за изследване на Земята.

Работи в изпитателния комплекс, занимаващ се с отработка на спасителните средства на екипажите на корабите „Союз“ след кацане на сушата или на водата, участва в подготовката за летателни изпитания на корабите „Союз“, „Союз Т“, „Прогрес“ и орбиталните станции „Салют-4“, „Салют-5“ и „Салют-6“ и ръководи на Байконур оперативно-техническите групи за управление по време на тяхното изстрелване. Като инструктор-методист подготвя на комплексния тренажор в ЦПК екипажите на корабите „Союз-4“ до „Союз-9“ и екипажът на първата орбитална станция „Салют-1“, разработвал бордова документация по управление на корабите и орбиталните станции, методика на ръчното, автоматичното сближаване и скачване на космически кораби, изпълнение на научни експерименти и изследвания.

През 1969 г. преминава медицински изследвания в Института по медико-биологични проблеми и получава заключение от Главната медицинска комисия за годност за специални тренировки.

През 1972 г. е зачислен в отряда на космонавтите. През 1973 г. е назначен в дублиращия, а по-късно в основния екипаж на кораба Союз 13, заедно с Пьотър Климук. За успешното изпълнение на програмата за научни изследвания на кораб „Союз-13“ със системата телескопи „Орион-2“ на В. Лебедеве присвоено званието „Летец-космонавт на СССР“ и „Герой на Съветския съюз“. Тази работа дава началото на астрофизическите наблюдения в космоса в ултравиолетовата област на спектъра.

След завършване на полета продължава работата си в НПО „Енергия“ на длъжност инструктор-космонавт-изпитател 3 клас. През 1974 г. защитава дисертация на тема: „Методи за изграждане на единен набор от технически средства за подготовка на екипажите на космическите кораблей и подобряване на планировката на кораба“, придобива степента кандидат на техническите науки. В нея той обосновал необходимостта от създаване на стенд-полигон с използване на стандартизирани симулатори на външната среда (звездно небе, трасе на полета, сближаване и скачване и т.н.) за придобиване от екипажите на навици при управлението в условия, максимално близки до реалните, и предлага научно-технически решения, които намират практическо изпълнение.

През 1982 г. на космическия комплекс „Союз Т-5“ – „Салют-7“ – „Прогрес“ извършва рекорден, за момента, по продължителност 211-денонощен космически полет с Анатолий Березовой. По време на полета изпълнява широка програма за научноизследователски и приложни експерименти. За успешното изпълнение на полета и постигнатите резултати е награден с втори орден „Ленин“ и Златен медал на „Герой на Съветския съюз“ и с присвояване на званието инструктор-космонавт-изпитател 1 клас.

По време на двата си космически полета В. Лебедев изпълнява повече от 300 научни експеримента и изследвания в различни области на науката, част от която са уникални.

От 1983 г. преминава подготовка в групата космонавти като бординженер по програмата „Буран“. През 1985 г., продължава работата си в НПО „Енергия“, защитава в МАИ докторска дисертация на тема „Методи за повишаване на ефективността на научните изследвания на орбиталните станции“, в която за първи път анализарал дейността на космонавта в сложна техническа среда, оптимизирал структурата на бордовата научна апаратура и автономни средства за управление на станцията като система, осигуряваща изпълнение на широк кръг астрофизически и природно-ресурсни изследвания с минимални загуби на гориво.

За работата по съветско-френската космическа програма на станцията „Салют-7“ е награден с ордена на Почетния легион (Франция).

Президент на Федерацията по акробатика на СССР (1975 – 1991). Член на Националния Олимпийски комитет на СССР (1976 – 1991).

От 1989 г. работи като заместник-директор на Института по география на АН на СССР по научната работа.

На 26 май 2000 става първия от космонавтите, избран за член-кореспондент на Руската АН.

От 21 юни 2006 г. с решение на Висшата атестационна комисия В. Лебедев е утвърден за професор в катедра „Космически системи и ракетостроене“ на МАИ.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • Съпруга – Людмила Виталиевна Лебедева (Бушман) (р. 1943), инженер, сега – в пенсия.
  • Син – Виталий Валентинович Лебедев (р. 1972), юрист и икономист.
  • Валентин Лебедев има внук и внучка. Живее и работи в Москва.

Награди и звания[редактиране | редактиране на кода]

Почетен гражданин е на много градове на Русия (Тинда, Грозни и др.) и ОНД, а също така на гр. Форт Уърт (САЩ). По предложение на НАСА е избран за почетен гражданин на Тексас (САЩ). Записан е в международната „Книга за рекорди на Гинес“ (1984, стр. 79).

В негова чест е наречена малка планетана английски: :10015 Valenlebedev, регистрирана в международния каталог под № 10015 = 1978 SА5, по решение на Международния Астрономически съюз е наречена с името ValenLebedev (Minor Planet Circular № 60298, 2007 July 30).

Книги и научни работи[редактиране | редактиране на кода]

По време на полета на космическия комплекс „Салют-7“ – „Союз Т-5“ – „Союз Т-7“ Лебедев, първи от всички космонавти, ден след ден детайлно е документирал своя полет и написал книгата „Моето измерение“, въз основа на своите бордови дневници. Тази уникална книга—документ е напълно написана по време на космическия полет от старта до кацането.

Валентин Лебедев е автор на 157 научни работи, в това число девет монографии и 26 изобретения.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ на Президента на Русия от 29 декември 2007 г. № 1778
  2. Указ на Президент на Русия от 4 юни 1999 г. № 701

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]