Союз ТМ-16

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Союз ТМ-16
Soyuz TM-16 patch.png
Данни за кораба
Ракета-носител Союз-У2 (GRAU 11A511У2)№ У15000-060
Полет на Союз № 92
Име на кораба Союз ТМ № 101
Космодрум Flag of Russia.svg Байконур Площадка № 1
Старт 24 януари 1993 05:58:05 UTC
Скачване 26 януари 1993 07:31:17 UTC
Място на скачване Мир, Кристал
Разкачване 22 юли 1993 03:00:30 UTC
Кацане 22 юли 1993 06:41:50 UTC
Място на кацане 47° с. ш. 69° и. д. / 47.23° с. ш. 69.22° и. д., 140 км от гр. Жезказган, Казахстан
Продължителност на полета 179 денонощия 0 часа 43 минути 45 секунди
Апогей 394 км
Перигей 393 км
Инклинация 51,6°
Период 92,4 мин
Маса 7150 кг
NSSDC_ID 1993-005А
NORAD ID 22319
Данни за екипажа
Членове на екипажа 2 при излитането, 3 при кацането
Позивна „Вулкан“
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Soyuz TM-15 patch.png Союз ТМ-15 Soyuz TM-17 patch.png Союз ТМ-17

Союз ТМ-16 е пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“ към станцията „Мир“ и 92-ви полет по програма „Союз“.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

При старта[редактиране | редактиране на кода]

Основен[редактиране | редактиране на кода]

Дублиращ[редактиране | редактиране на кода]

При кацането[редактиране | редактиране на кода]

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса: 7150 кг
  • Перигей: 393 км
  • Апогей: 394 км
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 92,4 мин

Описание на полета[редактиране | редактиране на кода]

„Союз ТМ-16“ е първият и до този момент единственият космически кораб от типа „Союз“, оборудван с нестандартна скачваща система (АПАС-89) и скачен не към базовия блок на станцията или модула Квант, а към модула Кристал. Тя представлява усъвършенстван вариант на използвания при съвместния полет Аполо-Союз „АПАС-75“. Тази система позволявала всеки един от двата скачвани обекти да бъде и активен и пасивен при скачването. Тази система в последствие се използвала както при съвместната програма Мир-Шатъл, така и при скачването на совалките с МКС и в някои модули на МКС.

Научната работа по време на полета включвала експерименти в областта на материалознанието, астрофизиката билогията и медицината. Проведени са 140 наблюдения на Земята, при които са предсказани добивите от селскостопанска продукция, търсене на полезни изкопаеми, наблюдаване е вулканичната активност в инфрачервения диапазон и проучване местата на хвърляне на хайвера на някои видове риби. Правени са също измервания на космическите лъчения, наблюдения на звездите в ултравиолетовия диапазон, изследвани са горните слоевв на атмосферата (включително концентрацията на озона). Проведено е и търсенето на междупланетни прахови облаци, рентгенови източници и тежки елементи в нашата галактика. Изучавано е и поведението и възможността за използване на разтопени метали в безтегловност. Изследван е и процеса на разтопяване и смесване на металите в електростатично и магнитно поле. Едновременно с това се измервала и степента на облъчване вътре в станцията и изпитване на топлозащитни бои.

По време на двете излизания в открития космос на 14 април и 18 юни е подготвено преместването на две слънчеви батерии от модула „Кристал“ на модула „Квант“. За тази цел е положен кабел и е поставен прибор за позициониране на слънчевите панели.

Космически разходки[редактиране | редактиране на кода]

Участници Начало Край Продължителност
1 Александър Полещук
Генадий Манаков
19 април 1993 17:15 UTC 19 април 1993 22:40 UTC 5 часа и 25 минути
2 Александър Полещук
Генадий Манаков
18 юни 1993 17:25 UTC 18 юни 1993 21:58 UTC 4 часа и 33 минути

По време на полета са посрещнатаи и разтоварени транспортните кораби „Прогрес М-16, М-17 и М-18“.

На 22 юли екипажът на тринадесета основна експедиция на станцията „Мир“, заедно с френския космонавт Ж. Еньоре (пристигнал със Союз ТМ-17) успешно се приземяват в района на град Жезказган в Казахстан.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]