Союз 7К-ТМ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Союз 7К-ТМ
Soyuz 7K-TM (APAS) drawing.png
Данни за кораба
ФункцияДоставка и връщане на екипаж в орбита за съвместния космически полет по програмата „Аполо-Союз
ПроизводителРакетно-космическа корпорация „Енергия“
СтранаСССР
Основен потребителФедерална космическа агенция
Производителност
Операционен живот7 дни автономен
Екипаж2
Размери
Височина7,48 m
Диаметър2,72 m
Обем8,5 m3
Маса при излитане6680 кг
Маса при кацане2802 кг
Оперативни данни
Статутне лети
Първи полет3 април 1974
Общо полети4 (1974 – 1976 г.)
Союз 7К-ТМ в Общомедия

Союз 7K-ТМ е вариант на космическия кораб „Союз“, специално предназначен за първия по рода си международен полет в космическото пространство Аполо-Союз (програма „ЕПАС“).

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

За основа на Союз 7K-TМ служи „Союз 7K-Т“ (индексът М означава модифициран) и получава индекс 11F615A12. Основният проблем, с който се сблъсква разработващият екип е проблемът със скачването на двата кораба. Разработен е т.нар. андрогинен скачващ възел, който може да се използва както в активен, така и в пасивен режим. Освен това на кораба „Союз 7K-TM“ е инсталирана нова система слънчеви панели и система за жизнено обезпечаване. Това увеличава летателният ресурс от 3 на 7 дни. Имало е и други по-големи и по-малки промени на системите на кораба. За изстрелване на „Союз 7K-TM“ се използвала по-мощната ракета-носителСоюз-У“ (11A511U), която е създадена за следващото поколение космически кораби „Союз 7K-Т“.

Полети[редактиране | редактиране на кода]

За изпълнението на програмата „EПAС“ са построени 6 кораба заводска серия „70“. Плановете са кораб № 71 да лети в автоматичен режим, № 72 и 73 – с екипаж на борда. Другите 3 са ангажирани пряко с полета: за скачване с кораба Аполо е предвиден № 75, № 76 е резервен, а № 74 е втори резервен.

В крайна сметка полетите се осъществяват по следния начин:

  • Космос 638 – кораб № 71. Кацането минава по балистична траектория, поради грешна ориентация;
  • Космос 672 – кораб № 72. Повторно успешно повторение на автоматичния полет;
  • Союз 19 – кораб № 75. Екипаж Алексей Леонов и Валерий Кубасов. Напълно успешен съвместен полет по програмата „ЕПАС“. По същото време на стартовата площадка е подготвен и кораб № 76 с екипаж Н. Рукавишников и А. Филипченко. След успешно проведения полет стартът на кораб № 76 става излишно;
  • Союз 22 – кораб № 74. Решено е да се използва по програма „Рейнбоу-1“. За тази цел са демонтирани скачващите му съоръжения и на тяхно място са поствени многоканални цифрови камери, произведени в ГДР. Единствен модификация Союз 7К-МФ6. Изстрелян е през септември 1976 г. с екипаж Валери Биковски и Владимир Аксьонов;
  • Кораб № 76 има различна съдба. След като е изправен в готовност за изстрелване през юли 1975 г. на стартовата площадка и не стартира, той е върнат в монтажния корпус на космодрума. Тъй като е зареден с гориво, ресурсът на което е вече изчерпан, той е върнат в НПО „Енергия“ и е разкомплектован. Служи за основа на произведения по-късно кораб № 47 от модификацията „Союз 7К-Т“ (Союз 31), а части от него са в музея на НПО „Енергия“.

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]