Союз ТМ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Союз ТМ
Soyuz-TM drawing.png
Данни за кораба
Функция Превоз на космонавти до и от космическа станция
Тип Пилотиран/автоматичен
Производител Ракетно-космическа корпорация „Енергия“
Страна СССР
Основен потребител Федерална космическа агенция
Производителност
Операционен живот 30 дни автономен
до 180 дни скачен с орбитална станция
Екипаж 3/2
Размери
Височина 7,48 метра
Диаметър 2,72 метра
Обем 8,5 м3
Маса при излитане 7250 кг
Маса при кацане 2850 кг
Оперативни данни
Статут Не лети
Първи полет 21 май 1986
Общо полети 18 (1986–2002 г.)
Союз ТМ в Общомедия

Союз-TM (T – транспортен, M – модернизиран) е четвърто поколение (1986–2002) на серията космически кораби Союз използвани за превоз на хора до орбиталната станция „Мир“ и Международната космическа станция.

В сравнение със Союз T, към „Союз ТМ“ е добавена нова система за скачване „Курс“ (вместо „Игла“), по-надеждна двигателна система, нови резервоари, по-лека парашутна система (с 40 %), нови двигатели за меко кацане и нова система за аварийно спасяване. Фабричната им номерация започва с номер 51. Годишно са произвeждани около 2-3 кораба.

Последният кораб от този версия е Союз ТМ-34, който е изстрелян 25 април 2002 г. и е каца на 10 ноември 2002 г.[1]

Части на Союз TM[редактиране | редактиране на кода]

Орбитален модул (битов отсек) (БO)[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от две полусфери, съединени с цилиндрична част. Има два люка: единия е свързва отсека със спускаемия апарат, а другия – с тунел, който се образува при скачването на кораба с друг космически кораб или космическа станция.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина: 2,98 m
  • Mаксимален диаметър: 2,26 m
  • Обитаем обем: 5 m³
  • Maса: 1450 kg

Спускаем апарат (СA)[редактиране | редактиране на кода]

С този модул става завръщането на екипажа на Земята. Капацитетът е до трима члена, облечени в скафандри и има перископ, чрез който може да се насочи корабът ръчно. Парашутите са от външната страна на капсулата. Тя има и малки ракети, работещи с водороден пероксид, за насочване на модула по време на навлизането му в атмосферата. Спускаемия апарат ограничава космонавтите да са с височина между 1,64 и 1,85 височина и 94 см в седнало положение, с тегло между 56 и 85 кг.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина: 2,24 m
  • Максимален диаметър: 2,17 m
  • Обитаем обем: 3,5 m³
  • Maсa: 2850 kg

Приборно-агрегатен отсек (ПAO)[редактиране | редактиране на кода]

В този модул са разположени основните дюзи на двигателя за контрол на положението на космическия кораб, както и захранващите го резервоари. Тук са разположени и слънчевите панели, които осигуряват електрическото захранване на кораба. Този модул се отделя от спускаемия апарат точно преди навлизането в атмосферата.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина: 2,26 m
  • Максимален диаметър: 2,72 m
  • Maсa: 2950 kg
  • Maсa на горивото: 880 kg

Спецификация[редактиране | редактиране на кода]

Союз ТМ-32 в полет
  • Екипаж: 3
  • Автономен полет: до 14 дни
  • Дължина: 7,48 m
  • Максимален диаметър: 2,72 m
  • Разереност (cъс слънчевите панели): 10,6 m
  • Жилищен обем: 8,5 m³
  • Maсa: 7250 kg
  • Основен двигател: KTDU-80
  • Тяга на основния двигател: 3,92 kN
  • Гориво: двуазотен четириокис и асиметричен диметилхидразин
  • Маса без гориво: 6370 kg
  • Импулс на основния двигател: 305 s
  • Мощност на панелите: 0,6 кВт

Mисии[редактиране | редактиране на кода]

Безпилотни[редактиране | редактиране на кода]

Пилотирани[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]