Союз ТМ-18

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Союз ТМ-18
Soyuz TM-18 patch.png
Данни за кораба
Ракета-носител Союз-У2 (GRAU 11A511У2)№ Н15000-071
Полет на Союз № 94
Име на кораба Союз ТМ № 67
Космодрум Flag of Russia.svg Байконур Площадка № 1
Старт 8 януари 1994 10:05:34 UTC
Скачване 10 януари 1994 11:50:20 UTC
Място на скачване Мир, Квант
Разкачване 9 юли 1994 07:12:59 UTC
Кацане 9 юли 1994 10:32:35 UTC
Място на кацане 112 км от гр. Аркалък, Казахстан
Продължителност на полета 182 денонощия 0 часа 27 минути 1 секунда
Апогей 335 км
Перигей 244 км
Инклинация 51,6°
Период 90,1 мин
Маса 7150 кг
NSSDC_ID 1994-001А
NORAD ID 22957
Данни за екипажа
Членове на екипажа 3 при излитането, 2 при кацането
Позивна „Дербент“
Кацане Афанасиев, Усачев – Союз ТМ-18
Поляков – Союз ТМ-20
Продължителност на полета Афанасиев, Усачев – 182 денонощия 0 часа 27 минути 1 секунда
Поляков – 437 денонощия 17 часа 58 минути 17 секунди
Разкачване 24 януари 1994 03:12 UTC Квант-1
Скачване 24 януари 1994 05:01:05 UTC ПхО ББ
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Soyuz TM-17 patch.png Союз ТМ-17 Soyuz TM-19 patch.png Союз ТМ-19

Союз ТМ-18 е пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“ към станцията „Мир“ и 94-ти полет по програма „Союз“.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

При старта[редактиране | редактиране на кода]

Основен[редактиране | редактиране на кода]

Дублиращ[редактиране | редактиране на кода]

При кацането[редактиране | редактиране на кода]

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса: 7150 кг
  • Перигей: 244 км
  • Апогей: 388 км
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 90,1 мин

Описание на полета[редактиране | редактиране на кода]

„Союз ТМ-18“ доставя в орбита 15-та дълговременна експедиция на станцията „Мир“. Голяма част от изследванията на новия екипаж на станцията „Мир“ е в областта на медицината. Членовете на екипажа се намирали под наблюдението на лекаря В. Поляков. Предвиждало се самият той да остане в космоса 14 месеца и да постави нов световен рекорд за продължителност на космическия полет.

Изследванията засягат храненето, мускулните функции, кръвоносната система, белите дробове и имунната система. Освен това се анализирали измененията на кръвта и нервната система, нарушенията на обмена на веществата (червените кръвни телца), промяната обема на кръвта и функцията на вестибуларната система в средното ухо.

Правени са изследвания на намаляването съдържанието на калций в костите при продължителен престой в състояние на безтегловност. Неизвестно остава, дали този процес спира и на какво ниво.

Изследвани са съня на космонавтите, координацията им, възприятията и движенията им. Изследвано е психологическото и психомоторното състояние на Валерий Поляков по време на продължителния полет – скоростта на реакциите, кратковременната памет и вниманието му.

Проведени са и изследвания в областта на материалознанието – поведението на преохладени сплави. Установено е, че в безтегловност течното състояние се запазва и при по-ниска температура от точката на втвърдяване. В зависимост от температурата и пробите имали различна микроструктура.

Изследвана е вероятността за образуване на плесен на неметални повърхности, направени са голям брой снимки на повърхността на Земята, измервана е интензивността на космическите лъчи вътре и вън от станцията.

На транспортния кораб „Прогрес М-21“ е изпробвана нова система за управление чрез наблюдателни камери, която трябвало да работи и в случай на отказ на системата за скачване. С помощта на три камери наземният персонал ще получава пълна картина на маневрите по сближаване и би могъл да скачи кораба на ръчен режим.

По време на полета са посрещнатаи и разтоварени транспортните кораби „Прогрес М-21, М-22 и М-23“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]