Жезказган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Жезказган.

Жезказган
на руски: Жезказган
на казахски:
Жезқазған'
— град —
    Герб
В центъра на града
В центъра на града
Relief Map of Kazakhstan.png
47.7833° с. ш. 67.7° и. д.
Жезказган
Страна Флаг на Казахстан Казахстан
Област Карагандинска
Надм. височина 300 m
Население (2009) 86 227 души
Пощенски код 100600
Телефонен код +7 7102
МПС код K, M, 09
Официален сайт jezkazgan.kz
Жезказган в Общомедия
Кметството на града
Сграда на „Казахмис“
Мемориал „Покорители на космоса“

Жезказга́н (на казахски: Жезқазған - Копаеща мечка; на руски: Жезказган) е град на областно подчинение в Централен Казахстан, Карагандинска област. Има население от 86 227 жители според преброяване от 2009 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен югоизточно от планината Улитау, в северозападния край на Гладната степ, на условната граница между пустинната и полупустинната зони.

На север опира до южните разклонения на Кенгирското водохранилище на река Кара Кенгир, на юг е Жендинското водохранилище. Северозападно са разположени град Сатпаев - на 8 км и селище от градски тип Жезказган - на 15 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

Споменава се за първи път през 1771 година. След това в района са изпратени геоложки експедиции за проучване на залежите на мед. Селището се развива и става крупен металургичен център за производство на мед от медната руда, добивана в района.

Работническото селище Болшой Джезказган (Большой Джезказган) е обявено за град Джезказган с указ на Президиума на Върховния съвет на Казахската ССР на 20 декември 1954 година.

Градът е административен център на бившата Джезказганска област (1991-1997). На 8 септември 1992 година с постановление на Президиума на Върховния съвет на Казахстан транскрипцията на името на Джезказган е изменена на Жезказган, а на Джезказганска област - на Жезказганска област[1].

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основата на икономиката на града е медната металургия. Тя е представена от комбината „Жезказганцветмет“ (с 2 обогатителни фабрики, 3 завода и други предприятия) - сред най-мощните медни комбинати в СССР, принадлежащ понастоящем на Корпорация „Казахмыс“, добиваща 90 % от медта в страната, на 11-то място в света[2][3][4].

Работят също Жезказганската ТЕЦ, шивашки и ремонтни предприятия. Градът се обслужва от международно летище, железопътна и автогара.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Постановление Президиума Верховного Совета Республики Казахстан от 8 сентября 1992 года „О переименовании и упорядочении транскрибирования на русском языке наименований отдельных административно-территориальных единиц Республики Казахстан“
  2. ((en))  300 Kazakhmys workers end 3-day underground sit-in. // Mining.com, 2012-05-06. Архив на оригинала от 2012-10-19. Посетен на 2012-08-25. Kazakhmys is the world’s 11th-largest producer of the red metal and produces 90% of Kazakhstan’s copper
  3. ((ru)) Под ред. Смаилова А. А.. Статистические показатели № 2-2012. // Агентство Республики Казахстан по статистике, 2012. Архив на оригинала от 2012-10-19. Посетен на 2012-08-25. Производство важнейших видов промышленной продукции в натуральном выражении: медь рафинированная необработанная, нелегированная — 338 346 тонн;(2011) (стр. 17)
  4. ((ru))  Обзор деловой деятельности группы «Казахмыс» за период, закончившийся 31 декабря 2011 года. // Kazakhmys Corporation, 2012-03-01. Архив на оригинала от 2012-10-19. Посетен на 2012-08-25. Производство катодной меди за год составило 301 тыс. тонн (стр. 1)