Александър Александров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Александър Александров.

Александър Александров
Александр Александров Панайотов.JPG
български космонавт
Роден 1 декември 1951 г. (66 г.)
Омуртаг, България
Националност българин
Друга професия пилот
Звание Генерал майор
ВВС
Престой в космоса 9 дни 20 ч 10 мин
Селекция Група Интеркосмос 2(1978)
Мисии Союз ТМ-5
Емблема на мисията Soyuz TM-5 mission patch.gif
Александър Александров в Общомедия
Скафандърът на Александър Александров

Александър Панайотов Александров е вторият български космонавт, летял на борда на съветския космически корабСоюз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бординженерa Виктор Петрович Савиних. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г.

Александър Александров завършва специалност летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като пилот на изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на бившия СССР, Москва. Получава научна степен „кандидат на техническите науки“ (сега доктор).

През 1977 г. Александров е избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка.[1]

Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов. През юни 1988 г. става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.

Военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. През 2002 г. е удостоен с военно звание бригаден генерал, удостоен с орден „Стара планина“. Герой на Съветския съюз.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]