Георги Иванов (космонавт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Иванов.

Георги Иванов
Georgi Ivanov detail.png
Български космонавт
Роден 2 юли 1940 г. (78 г.)
Ловеч, Царство България
Националност Българин
Друга професия пилот
Звание Генерал-лейтенант (2004)
Престой в космоса 1 д. 23 ч. 1 мин.
Селекция Група Интеркосмос-2 (1978)
Мисии Союз-33
Емблема на мисията Знак на мисията „Союз 33“
Пенсиониране 12 април 1989 г.
Подпис

BASA-117-46-1084-69-Signature of Georgi Ivanov (cropped).jpg

Народен представител в:
VIII НС   IX НС   VII ВНС   
Георги Иванов в Общомедия
Скафандъра на Георги Иванов от полета му със Союз 33

Георги Иванов Какалов, по-известен като Георги Иванов, е български офицер, генерал-лейтенант. Той е първият български космонавт. Бил е народен представител в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991 г.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. в семейството на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Фамилното му име Какалов впоследствие е променено поради смешното му значение на руски език. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958).

Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964 г.) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки през 1984 г. Негов научен ръководител е Димитър Мишев.

Полет в космоса[редактиране | редактиране на кода]

Знак на мисията „Союз 33“

На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос[1] Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият корабСоюз-33“ с международен екипаж Командир на полета е Николай Рукавишников. [2]

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно.[3] Николай Рукавишников получава припадък. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален. Космическият кораб е приземен от Георги Иванов на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. В космоса прекарват 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.

Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.

Спускаемият апарат на космическия корабСоюз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.

След полета[редактиране | редактиране на кода]

След промените в България през 1989 г. Георги Иванов преминава в сферата на бизнеса. Основава смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго“, която започва дейността си с нает от Якутия самолет през октомври 1990 г. След прекратяване на италианското участие Георги Иванов заедно с Лилян Тодоров създават авиокомпаниятаЕр София“ през 1991 г., която работи с 6 самолета „АН-12 “, един „АН-26“ и „АН-24“. През 1998 г. компанията купува на изплащане самолети „ИЛ-76“ и АН-124 „Руслан“.

От 1999 г. „Ер София“ се занимава с изграждането на игрища за голф и хотели. Игрищата, построени в Ихтиман и в Сливен, са включени в Българската федерация по голф.

Георги Иванов е народен представител в Осмото и Деветото народно събрание (1981 – 1990 г.) и в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991 г.). От 1981 г. до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.[4] Членува в Националния съвет на ОФ, в управителния съвет на Асоциацията на участниците в космически полети (1985 г.) и в Българското астронавтическо дружество (1988 г.).

Георги Иванов е автор на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Със съпругата от първия си брак, Наталия Русанова, имат дъщеря, внучка и правнучка.

С втората си съпруга Лидия имат син и внучка.

Георги Иванов се занимава със ски, риболов, пчеларство и голф в свободното си време.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.astronautix.com/astrogrp/intp1978.htm
  2. http://www.astronautix.com/astros/ivaeorgi.htm
  3. Статия за Георги Иванов на сайта „Космическа енциклопедия“. //
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 137
  • Указ на президента на Република България №70 и № 71/10 март 2004 г.
  • Почетните граждани на Ловеч, РИМ-Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 73 – 76
  • Северняк С., Когато розите стават звезди, Издателство „Народна младеж“, С., 1979
  • Димитрова Б., Разговор с първият български космонавт, Демакс АД, С., 2014

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]