Военновъздушни сили на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
МиГ-29 от ВВС на България

Военновъздушните сили на България са военновъздушните сили на Република България, правоприемник и наследник на бойните традиции на българската авиация.

Създаваните и изграждани във времето формирования - Въздухоплавателно отделение (1906), Въздухоплавателна дружина към българската войска (1912), Дирекция на въздухоплаването към Министерството на железниците и съобщенията (след Ньойския договор), Въздушните на Негово Величество войски (от 1937 до 1944) и Военно-Въздушните сили (от декември 1944), са базата за развитие на военната авиация при нови условия и с нови технически средства.

Задачата на ВВС е да охраняват сувернитета на българското въздушно пространство, да осигуряват въздушна поддръжка и помощ на наземните въоръжени сили на България по време на война.

Българските ВВС са едни от най-старите в Европа. В последните години те вземат участия във въздушни учения в Европа и в мисии на НАТО.

История[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Историята на българските военновъздушни сили започва в края на 19 век, когато на Международния панаир в Пловдив през 1892 2 лейтенанти от Българската армия летят с френския дирижабъл ‘La France’. По-късно, въодушевени от полета, те успяват да убедят командването, че България има нужда от "летателно звено". На 20 април 1906 е създадено "Въздухоплавателно отделение", чиято цел е да управлява разузнавателните дирижабли на българската армия. За командир е назначен лейтенант Васил Златаров. Първото поколение български летци е тренирано на дирижабъл, наречен "София-1", построен от Златаров с материали, закупени от Русия.

През 1910 руският авиоконструктор Борис Масленников е поканен в България, за да представи своя самолет, модификация на френския "Farman" III. След демонстрацията Българското правителство решава да снабди армията със самолети. През 1912 г. 13 български офицери са изпратени в чужбина, за да се обучават на френски, британски и германски самолети. През юни 1912 лейтенант Симеон Петров във Франция за първи път успява да приземи самолет с напълно изключен двигател. Това събитие получава широк отзвук във френските вестници.

Офицерите, изпратени на учение във Франция, се завръщат през юли 1912. Същата година България получава и своя първи самолет - "Bleriot XXI", с който на 13 август 1912 Симеон Петров извършва първия български полет в небето над България. Непосредствено преди войната от 7 до 10 септември в Шуменско се провеждат големи маневри, в които участват балонното отделение, а за единствения самолет е устроено временно летище при Разград.

Балкански войни[редактиране | edit source]

На 15 октомври 1912 авиацията получава заповед за разузнавателна мисия спрямо Турската армия, включваща информация за числеността и позицията й в Одринския окръг. Следвайки тази заповед, на 16 октомври 2 български летци - Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над града. По време на същия полет те хвърлят бомби над железопътната гара в Караагач. Остават като първите пилоти в историята на българската авиация, извършили боен полет.

По време на Обсадата на Одрин българските пилоти са първите, които използват самолет за бойни цели, както и първите, които хвърлят брошури от самолетите си.

Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

България влиза в Първата световна война на 4 Октомври 1915 като съюзник на Централните сили. Военновъздушното отделение на Българската армия е проявено край летището в Куманово, за да подкрепи бързо настъпващите български части. Лошото време на практика обаче прави полетите почти невъзможни. С разширяването на фронтовата линия, българската авиация е пренасочена към летищата край Белица и Ксанти. Използват се чисто новите германски самолети LVG. Силите на Антантата започват разузнавателни мисии и бомбардировки над българските наземни части на Македонския фронт.

На 30 септември 1916 френски самолет "Farman" навлиза във въздушното пространство на България с мисията да бомбандира столицата София. Самолетът е 2-местен, като екипажът му е съставен от французин и сърбин. По същото време от летището в Божурище излитат няколко "Fokker EIII", единият от които е управляван от германския авиоинструктор в българското военновъздушно училище фелдфебел Вагнер, подкрепен от самолета на българина Марко Първанов. Френският изтребител е посрещнат от тежък наземен огън, но успява бързо да пусне бомбите (макар и без жертви от българска страна). Френският пилот пробва да се изплъзне от българските изтребители. Пилотираният от Вагнер самолет открива огън, но пропуска. Тогава машината на Първанов атакува вражеския "Ferman" и му нанася повреди. Френският самолет е принуден да направи аварийно кацане, а екипажът му е пленен.

FK.3 Самолет с новия си екипаж

Българите успяват да заловят и друг самолет на Антантата. Това е британският "Armstrong Whitworth F.K.3". Български пилоти принуждават самолета да кацне, а екипажът му е арестуван невредим. По-късно същият британски бомбандировач е на разположение в българските ВВС. Той е използван за нощни бомбардировки срещу силите на Антантата. Изненадата се състои в това, че те го бъркат с приятелска машина. Самолетът прави 42 такива мисии, преди да е свален от тежък огън. Пилотът Иван Узунов и неговият навигатор лейтенант Попатанасов успяват да приземят повредената машина в почти пълен мрак и след това я подпалват. Екипажът е 3 дни в тила на врага, но успява да стигне до настъпващата българска пехота.

След Ньойския договор (1919-1939)[редактиране | edit source]

На 4 октомври 1918 българският цар подписва указ, който нарежда демобилизация на българските ВВС.

На 27 ноември 1919 е подписан Ньойският мирен договор. Според клаузите му Царство България няма право на военновъздушни сили в каквато и да е форма за следващите 20 години. Поради тази причина всички български дирижабли, самолети, оборудване, оръжия са унищожени. България има право на граождански самолети, но те трябва да са закупени от страните от Антантата. Друга клауза гласи, че българското въздушно пространство е контролирано и използвано за обслужване интересите на страните-победителки.

Съгласно договора през 1920 са унищожени около 70 самолета, 110 двигателя, 3 дирижабъла, 76 самолетни картечници, както и друго авиационно оборудване. Самолетите на флота също са унищожени.

С помощта на войници от ВВС и цивилното население няколко самолета и двигатели са скрити от инспекторите на Антантата.

Галерия Държавна аеропланна работилница[редактиране | edit source]

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

България влиза във войната като съюзник на Германия на 1 Март 1941 г. Според договора България предоставя въздушното си пространство за предстоящата инвазия в Югославия и Гърция. По това време българските военновъздушни сили разполагат с 91 машини.

Първите въздушни удари на българска територия са извършени от 4 югославски "Dornier Do.17Kb-1" на 6 април 1941. Целта им е град Кюстендил и неговата железопътна гара. В резултат от атаката 47 души са убити, а 95 - ранени. Повечето от тях обаче са цивилни граждани.

През декември 1941 г. България обявява „символична война“ на САЩ и Великобритания. Небето на България остава спокойно до лятото на 1943 г. Тогава британско-американските въздушни сили от базите си в Италия започват въздушни операции на Балканския полуостров. Тяхната цел първоначално са петролните рафинерии в Румъния, използвани за военни цели от германския Вермахт. През август 1943 г. техни формации на връщане от Румъния за пръв път са атакувани от българските пилоти-изтребители. Постигнати са първите въздушни победи. Но това е само началото на сериозните въздушни боеве. От ноември 1943 г. до април 1944 г. са въздушните бомбардировки над София.

ВВС при социализма[редактиране | edit source]

По време на Студената война българските ВВС, заедно с другите видове въоръжени сили, приемат Съветската военна доктрина. ВВС се разрастват бързо, като въвеждат на въоръжение разни видове съветски машини.

Първите доставки на съветско оборудване пристигат веднага след края на ВСВ и се състоят предимно от витлови машини, като Илюшин Ил-2 (120 Ил-2 и 10 Ил-2У), Илюшин Ил-10, Туполев Ту-2. До средата на 1950-те години тези машини са изведени от експлоатация, тъй като Корейската война маркира началото на "Реактивната ера". След 1955 г. идват нови доставки, включващи изтребители Миг-15, Миг-17, МиГ-19, бомбардировачи Ил-28, както и първите хеликоптери Ми-1. Голяма част от тези машини са снети от въоръжение през 1970-те години, когато започва нова вълна на модернизация. През юни 1979 г. са приети на въоръжение щурмови вертолети Ми-24. През 1988 г. са доставени 40 броя Су-25К и 21 броя Су-22М4.

До 1989 г. българските ВВС са получили и експлоатирали общо:

- 224 МиГ-21
- 90 МиГ-23
- 4 МиГ-25
- 22 МиГ-29
- 23 Су-22
- 31 Су-25
- 44 Ми-24
- 18 Ми-8s

Упадък (1989-2004)[редактиране | edit source]

След края на Студената война Българските военновъздушни сили са ограничени до 226 самолета. Голям брой ранни модификации на МиГ-21 са снети от въоръжение. През 1998 4 авиобази са затворени: Габровница, Балчик, Узунджово и Щръклeво (след това е новобрански център на ВВС за наборни войници). След 2 години е затворена и авиобазата в Стара Загора. Следващата година са закрити още 3 бази: в Добрич, Равнец и Чешнегирово. През 2003 г. е закрита авиобаза Доброславци и 2-те модификации на МиГ-23 (МЛД и МФ) са изведени от експлоатация.

ВВС на България днес[редактиране | edit source]

В момента атакуващият и защитният арсенал на българските ВВС е съставен предимно от съветски изтребители като МиГ-21 и МиГ-29. 15 изтребителя МиГ-29 отговарят на изискванията на НАТО. Българското правителство планира да закупи 9 нови изтребителя за замяна на предвидените за изтегляне от въоръжение МиГ-21 БИС и Су-25, като вариантите са измежду нови JAS 39 Gripen, упортебявани италиански Eurofighter Tranche 1 и упортебявани трета ръка португалски F-16, модернизирани до MLU стандарт, като предвижданата за покупката сума е около 700 млн. лева. [1]Недостиг на средства обаче продължава да има, и годишният нальот на българските пилоти е едва 60 часа при норматив от 180.[2]
България разполага с 16 скъпо ремонтирани изтребители МиГ 29, с 14 щурмовика СУ-25, с 3 транспортни самолета „Спартан” и 12 вертолета „Кугър”, които все още не са изплатени. Руските МиГ-ове и Су-та имат и разорително скъпа поддръжка – един час полет с тях струва над 50 хиляди лева, а за подготовката на всеки пилот отиват между 10 и 20 милиона лева. От 12-те закупени преди време нови вертолети „Кугър” към 2013 г. летят само два, тъй като липсват средства за инспекция на останалите десет машини. От 6-те съветски бойни вертолета Ми-24 нито един не е годен за полети, тъй като всички подлежат на генерален ремонт. Всичките шест вертолета БЕЛ-206, първата западна техника закупена за ВВС през 1999 г. и използувана главно за подготовка на младия летателен състав, са неизправни и не могат да летят. От 16-те съветски изтребителя МИГ 29 летят 8 и те са ангажирани в международната програма за охрана на въздушното пространство „Еър полисинг”. От 14-те щурмови СУ-25 само 3 са в състояние да се издигнат във въздуха. Броят на пилотите е под 200 души, а общата численост на ВВС е 6750 души.[3]

Настоящо въоръжение[редактиране | edit source]

Оръжие Тип Произход Брой на въоръжение[4]
МиГ-21 изтребител Flag of the Soviet Union.svg СССР 6 Да [5]
МиГ-29 изтребител Flag of the Soviet Union.svg СССР 15 Да [6][7][8]
МиГ-29УБ учебен изтребител Flag of the Soviet Union.svg СССР 3 Да [9][10][11]
Су-25 щурмови самолет Flag of the Soviet Union.svg СССР 14 Да
Ми-17 транспортен хеликоптер Flag of the Soviet Union.svg СССР 17 Да[12]
Ми-14 хеликоптер за нуждите на ВМС Flag of the Soviet Union.svg СССР 4 Заземени.Няколко ще бъдат възстановени.
Ми-24 боен хеликоптер Flag of the Soviet Union.svg СССР 12 3 или 6 ще бъдат възстановени.[12]
AS532 транспортен хеликоптер Флаг на Франция Франция 12 Да.[13]
AS565 хеликоптер за нуждите на ВМС Флаг на Франция Франция 3 Да
Bell 206 учебен хеликоптер САЩ САЩ 6 Към момента са заземени.
L-39 учебно-тренировъчен самолет Flag of the Czech Republic.svg Чехия 10
PC-9 учебно-тренировъчен самолет Швейцария Швейцария 6 Да.Eдин повреден.
L-410 транспортен самолет Flag of the Czech Republic.svg Чехия 2 Към момента са заземени.
PC-12 транспортен самолет Швейцария Швейцария 1 Да.
Ан-30 самолет за специални мисии Flag of the Soviet Union.svg СССР 1 Да
C-27J Спартан транспортно-десантен самолет Флаг на Италия Италия 3 [14][15] Да
Ан-2 транспортен самолет Flag of the Soviet Union.svg СССР 1 Да.
Ан-24 транспортен самолет Flag of the Soviet Union.svg СССР 1 Към момента са заземени.
Ан-26 транспортен самолет Flag of the Soviet Union.svg СССР 2 Да
Airbus A319 транспортен самолет.Използва се от Авиоотряд 28 Флаг на Франция Франция 1 Да.
Tupolev Tu-154 транспортен самолет.Използва се от Авиоотряд 28 Flag of the Soviet Union.svg СССР 1 Към момента е заземен.
Dassault Falcon 2000 транспортен самолет.Използва се от Авиоотряд 28 Флаг на Франция Франция 1 Да.
AgustaWestland AW139 хеликоптер за нуждите на МВР. Флаг на Италия Италия 1 Да.
AgustaWestland AW109 хеликоптер за нуждите на МВР Флаг на Италия Италия 3 Да.
Piaggio P.180 Avanti транспортен самолет.Използва се от Авиоотряд 28 Флаг на Италия Италия 1 Да.
Mil Mi-8 транспортен хеликоптер .Използва се от Авиоотряд 28 Flag of the Soviet Union.svg СССР 2 Да.

Емблеми на ВВС на България[редактиране | edit source]

Герои на българските ВВС[редактиране | edit source]

Български Миг-21
Български летци, загинали във въздушните боеве и изпълнение на бойни задачи за периода 1912-1918 година[17]
звание име длъжност загинал дата загинали в района на
Поручик Христо Андреев Топракчиев пилот 19.10.1912 Одрин -Свиленград
Поручик Стефан Калинов пилот 15.08.1915 Орландовци - София
Поручик Христо Джинзифоров пилот 15.08.1915 Орландовци - София
Фелдфебел Алберт Франке германски пилот 23.03.1916 край Божурище
Капитан Лилов -прожекторна рота наблюдател 23.03.1916 край Божурище
Капитан Димитър Минков пилот 13.06.1916 летище Белица
Подпоручик Коста Мишев наблюдател - възд. бой край Битоля
Капитан Никола Стоименов Божков пилот 02.04.1917 възд. бой край Тушин
Капитан Димитър Дрънков Петров наблюдател 02.04.1917 възд. бой край Тушин
Капитан Димитър Георгиев Радионов пилот 02.06.1917 летище Белица
Капитан Иван Папазов пилот 02.06.1917 нещ. случай летище Божурище
Подпоручик Христо Цанев Димитров пилот 23.07.1917 край Божурище
Поручик Тодор Иванов Пачев наблюдател 20.06.1917 възд. бой с. Св. Никола
Редник Дончо Ганчев Зарбев пилот 20.07.1917 възд. бой с. Св. Никола
Поручик Марко Щерев Бончев пилот 26.07.1918 край Марикостиново-Левуново
Мл. подофицер Марин Матев учен. пилот 06.09.1918 край Божурище
Поручик Иван Маков Бойчев наблюдател 11.09.1918 възд. бой над с. Магарево, Битолско
Подпоручик Борис Тодоров Чучуричков наблюдател 11.09.1918 загинал в р. Вардар
Български летци, загинали във въздушните боеве през Втората световна война
звание име загинал самолет битка
Поручик Лука Й. Обрейков 08.08.1943 Месершмит Ме109 G-2
Поручик Йордан Сл. Тодоров 14.11.1943
Подпоручик Митьо С. Дисов 24.11.1943 Месершмит Ме109 G-2
Павел Павлов 10.12.1943 Девоатин
Капитан Димитър Списаревски 20.12.1943 Месершмит Ме109 G 2
Поручик Георги Р. Кюмюрджиев 20.12.1943 Месершмит Ме109 G-2
Капитан Тома Боев 10.01.1944 Девоатин
Атанас Ат. Кръстев 17.04.1944 Девоатин
Симеон К. Михайлов 10.01.1944 Месершмит Ме109 G-2
Герги Хр. Гочев 27.01.1944
Йордан Н Кубадинов 30.03.1944 Месершмит Ме109 G-6
Иван Бояджиев 30.03.1944 Ме109 G-6
Подпоручик Христо К. Цанков 30.03.1944
Капитан Любен Кондаков 17.04.1944 Месершмит Ме109 G-6
Димитър Ст. Попов 17.04.1944 Месершмит Ме109 G-6
Веселин Н. Рачев 17.04.1944 Месершмит Ме109 G-6
Христо Г. Арнаудов 17.04.1944 Месершмит Ме109 G-6
Виктор Д. Атанасов 17.04.1944 Месершмит Ме109 G-6
Поручик Иван Т. Стефанов 17.04.1944 Месершмит Ме109 G-6
Фелдфебел Иван М. Сомлев 17.04.1944 Девоатин
Фелдфебел Цвятко М. Загорски 24.05.1944 Месершмит Ме109 G-6
Поручик Иван Н Бонев 11.08.1944 Месершмит Ме109 G-6

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Девет изтребителя купува армията, Народното събрание гласува предложението на кабинета през пролетта
  2. Модернизацията на армията остава за по-добри времена, Монитор, 22 март 2010
  3. Военната авиация се приземява
  4. "World Military Aircraft Inventory", Aerospace Source Book 2007, Aviation Week & Space Technology, 15 януари, 2007.
  5. Миг-21бис на въоръжение в 1-ва ескадрила в авиобаза Граф Игнатиево.
  6. "Премиерът Сергей Станишев: С 4000 часа е удължен ресурсът на 16-те МИГ-29", вестник "Българска армия", 24. 05. 2009.
  7. "Приключи договорът с руската компания за ремонта на МиГ-29, съобщи Сергей Станишев", Българско национално радио, 24 май 2009.
  8. "Младите асове. Нов изтребител заменя руските МиГ-29", "Монитор", 7 септември 2009.
  9. "Премиерът Сергей Станишев: С 4000 часа е удължен ресурсът на 16-те МИГ-29", вестник "Българска армия", 24. 05. 2009.
  10. "Приключи договорът с руската компания за ремонта на МиГ-29, съобщи Сергей Станишев", Българско национално радио, 24 май 2009.
  11. "Младите асове. Нов изтребител заменя руските МиГ-29", "Монитор", 7 септември 2009.
  12. а б Включени са в плана за модернизация на военновъздушните сили на България
  13. Информация за хеликоптера.
  14. Всяка година трябва да бъде доставян по един самолет, като последният трябва да пристигне през 2011 година.
  15. Новината за C-27J "Спартан" във www.forbes.com
  16. Иван Бориславов, Румен Кирилов, "Самолетите на България", част 2, издателство "Литера Прима", София, 1996, глава "Отличителни знаци на българските самолети", стр. 251.
  17. Списъкът е съгласно книгата на военния летец Владимир Балан Спомени летят..., Печатница Провадалиев, София, 1939

Външни връзки[редактиране | edit source]

Portal:Военновъздушни сили на България
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация
M1a2-2 large.jpg В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело.