Асен Агов (авиатор)

Асен Агов
	Асен Агов
български офицер, авиатор
Роден	Асен Агов 7 юли 1890 г. Долна Оряховица, Княжество България
Починал	30 април 1925 г. (34 г.) Пловдив, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, България
Националност	България
Учил в	Национален военен университет
Работил	летец
Награди	„Свети Александър“
Семейство
Други роднини	Асен Агов (внук)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Агов.

Асен Йорданов Агов е български офицер, майор, командир на българското въздухоплаване след Първата световна война по време на правителството на Александър Стамболийски.

Биография

Асен Агов е роден на 7 юли 1890 г. в с. Долна Оряховица, Горнооряховско.^[1]^[2] Завършва военното училище. Тук се запознава с Петко Д. Петков и Николай Петрини. Служи в минохвъргачна рота от Тридесет и втори пехотен загорски полк.

С офицерско звание подпоручик участва в Балканската война. Тежко ранен при обсадата на Одрин. Награден е с орден „Свети Александър“.

Завършва Авиационното училище. През Първата световна война е авиатор и отново е тежко ранен. В спомените си Георги Попвасилев твърди, че през 1916 година пилотът Асен Агов е откомандирован от Второ аеропланно отделение при Удово в 5-и пехотен полк.^[3] Асен Агов, Николай Петрини и Иван Миланов подписват писмата си от фронта като „Тримата болшевики“.^[4]

След Солунското примирие е взет в плен. Уволнява се през 1919 г. със звание майор. Жени се за Ваня Агова (1921). Имат син Йордан и дъщеря Велка.

Издейства правителствена подкрепа за заминаването на летеца и авиационен конструктор Асен Йорданов за САЩ. Сътрудничи на правителството на БЗНС. Като командир на българското въздухоплаване, министър-председателя Александър Стамболийски го натоварва с изпълнението на правителствената програма за възраждане на българската авиация по европейски образец и главно в посока на развитието на гражданското въздухоплаване.

След преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван. На 12 септември 1923 г. отново е арестуван. Освободен, Агов се включва активно в работата на Единния фронт.

В квартирите на Асен Агов и Иван Миланов главните организатори на атентата в църквата „Света Неделя“ Коста Янков и Иван Минков провеждат съвещанията по подготовката на атентата.^[5] Асен Агов доставя взрива за атентата в храма.^[6]^[4] Убит е след атентата, на 30 април 1925 г., в Пловдив, „при опит за бягство“.

Паметна плоча за Асен Агов има в София на бул. „Княз Александър Дондуков“, на него е кръстена и улица в район „Оборище“ като на „герой единофронтовец“.^[4]

Дядо е на политика и журналист Асен Агов.

Военни звания

Подпоручик (4 септември 1910)
Поручик (5 август 1913)
Капитан (16 март 1917)
Майор

Бележки

↑ Цветанов Б., Асен Агов. Биографичен очерк, С., 1983^{[неработеща препратка]}
↑ Цаков Ц., Кой си ти, Асен Агов?, изд. „Еър Груп 2000“, С., 2001^{[неработеща препратка]}
↑ Попвасилев, Георги. Пилот от Голямата война, София 2014, с. 70, 284.
1 2 3 Лилков, Вили. Атентатът в храм „Св. Неделя“ и пътят към злодеянието на БКП. София, Сиела, 2024. ISBN 978-954-28-4702-1. с. 297.
↑ Лилков, Вили. Атентатът в храм „Св. Неделя“ и пътят към злодеянието на БКП. София, Сиела, 2024. ISBN 978-954-28-4702-1. с. 70.
↑ Полк. доц. д-р инж. Георги Кокеров, Трагедията на велики четвъртък, Атентатът в катедралата „Свети Крал“ на 16 април 1925 г.

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Цветанов Б., Асен Агов. Биографичен очерк, С., 1983
Цаков Ц., Кой си ти, Асен Агов?, изд. „Еър Груп 2000“, С., 2001

[1] Цветанов Б., Асен Агов. Биографичен очерк, С., 1983^{[неработеща препратка]}

[2] Цаков Ц., Кой си ти, Асен Агов?, изд. „Еър Груп 2000“, С., 2001^{[неработеща препратка]}

[3] Попвасилев, Георги. Пилот от Голямата война, София 2014, с. 70, 284.

[:0-4] 1 2 3 Лилков, Вили. Атентатът в храм „Св. Неделя“ и пътят към злодеянието на БКП. София, Сиела, 2024. ISBN 978-954-28-4702-1. с. 297.

[5] Лилков, Вили. Атентатът в храм „Св. Неделя“ и пътят към злодеянието на БКП. София, Сиела, 2024. ISBN 978-954-28-4702-1. с. 70.

[6] Полк. доц. д-р инж. Георги Кокеров, Трагедията на велики четвъртък, Атентатът в катедралата „Свети Крал“ на 16 април 1925 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]