Асен Йорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Йорданов.

Асен Йорданов
българо-американски инженер
Асен Йорданов през 1939 г.
Асен Йорданов през 1939 г.

Роден
Починал
19 октомври 1967 г. (71 г.)
Техника
Област Самолетостроене
Асен Йорданов в Общомедия

Асен Христов Йорданов (1896 – 1967) е български изобретател, инженер и авиатор. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има принос в развитието на американската авиация. „Йорданов залив“ на Земя Греъм в Антарктида е кръстен на Асен Йорданов.[1][2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 г.,[5] син на Христо Йорданов, инженер и химик. От малък любимото му занимание е да прави хвърчила. През лятото на 1912 г., придружен от баща си, любознателният младеж посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После баща му го изпраща да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие „Етан“.

Балканската война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. В аеропланното отделение Асен продължава да работи върху конструирането на първия български самолет „Експрес“ („Йорданов-1“), който завършва през лятото на 1915 г.

Самолетът „Йорданов-1“

След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната заключава:

Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.

В ежедневния вестник „София“ от 21 август 1915 г. четем:

От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка.

Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа „биплан“.

Непълнолетният българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин – нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост.

Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война Асен завършва гимназиалното си образование във II мъжка гимназия и е приет в Школата за запасни офицери. Три месеца по-късно постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва в кратък срок и с чин поручик заминава на фронта.

Във въздушното отделение в с. Удово му се поверява боен самолет, с който взема участие във въздушни боеве с неприятелски самолети. За проявена изключителна храброст е награден с орден за храброст.

След войната Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ѝ са унищожени, личният състав е уволнен. Това е силно обезкуражаващо за летеца и конструктора Асен Йорданов.

В Америка[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара.

Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското правителство двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда, ...защото от други страни не се престрашават да участват.

С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ.

Първоначално върши каквато и да е работа и старателно изучава английски.

След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите Curtiss, сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Работи за компаниите LWF (Lowe, Willard & Fowler Engineering Co.), Curtiss Aeroplane Company и Curtiss-Wright Corporation[6]

През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество „Jordanoff Aviation Company“, преименувано по-късно в „Jordanoff Corporation“, придружено от „Jordanoff Electronics“. Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на „Медисън авеню“ в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност.

Неговата популярност нараства, когато открива авиационно училище.

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Асен Йорданов е автор на многобройни трудове с практическа стойност, посветени на пилотирането и теоретичната подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост.[7][8][9][10][11][12][13][14][15]

В САЩ са продадени 750 000 екземпляра от книгите му. Те са преведени в много страни, включително и СССР. Текстът в тях е сбит, точен и е придружен от илюстрации. Това може да се определи като визуално преподаване. Йорданов използва обикновено разговорен стил, сякаш се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. Той често добавя към своите технически илюстрации някои комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене.

След войната започва упадък в кариерата на Йорданов. Той престава да работи в сферата на авиацията и се насочва към нови области.

През 1950-е години Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон – предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.

Умира на 19 октомври 1967 г. на 71-годишна възраст. Прахът от урната е разпръснат със самолет в небето над Америка.

Още приживе неговите заслуги са признати. Името му е вписано в „Книгата за почетни граждани на Ню Йорк“, портретът му е изложен в „Залата на славните“ в нюйоркското летище „Ла Гуардия“.

В „National Air and Space Museum“ към Смитсоновия институт са изложени негови вещи и лични архиви[6].

Книги от Асен Йорданов[редактиране | редактиране на кода]

  • Flying and How to Do It („Летенето и как то се прави“) е публикувана през 1932 г. и преиздадена през 1940 г. Тя запознава кандидат-летеца с основните понятия за летенето. Изяснени са техническите възможности на самолета във въздуха, най-важните правила за управление, приборите на таблото, проблемите при излитане, кацане и завиване и много други.
  • Your Wings („Вашите криле“), която е едно комплексно помагало за подготовката на пилоти, е може би най-прочутата книга на Йорданов. Издадена е през 1936 г. и е преиздадена през 1939 и 1942 г. Отпечатани са повече от 250 000 екземпляра. Преведена е във Франция, Италия, СССР и Полша, но е непозната в България, както за жалост и цялото му творчество.
  • Through the Overcast („През облаците“) е публикувана през 1938 г. и е преиздадена през 1939, 1940, 1941 и 1943 г. Преведена е в Япония, СССР, Италия и Уругвай. Това е едно помагало за полети при различни метеорологични условия и по прибори.
  • Safety in Flight („Сигурност при летенето“) е публикувана през 1941 г. и е преиздадена през 1943 г. Тя е предназначени за пилоти, които се готвят за професионалисти.
  • The Man behind the Flight („Човекът в сянката на самолетите“) е издадена през 1942 г. Тя е предназначена за авиоинженерите и авиотехниците. Съдържа информация за конструкцията, експлоатацията и ремонтите на самолетите.
  • Power and Flight („Мощност и полет“), издадена през 1944 г., също е предназначена за авиоинженерите и авиотехниците. В нея се разглеждат двигателите с вътрешно горене, техният контрол и ремонт.
  • Dials and Flight („Уредите при полет“) е издадена през 1947 г. Това е едно илюстровано пособие за работата с различните авиационни прибори по време на полет. Описват се тяхното производство, използване, поддържане в изправност и ремонт.
  • Men and Wings („Хора и криле“) е една кратка илюстрована история на авиацията, издадена през 1942 г. от фирмата Curtiss-Wright, с която Йорданов е свързан.
  • Jordanoff's Illustrated Aviation Dictionary („Илюстрован авиационен речник на Йорданов“) е публикуван през 1942 г. и преиздаден през 1944 г. Речникът съдържа 2057 термина, към всеки от които има обяснителна илюстрация.

Книги за Асен Йорданов[редактиране | редактиране на кода]

Милка Маркова (сестра на Асен Йорданов): " Асен Йорданов и авиацията". Изд-во Societé des Gens de Lettres, Париж, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]