Удово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Удово
Удово
— село —
Поглед на село Удово
Поглед на село Удово
North Macedonia relief location map.jpg
41.3431° с. ш. 22.4428° и. д.
Удово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Валандово
Географска област Боймия
Надм. височина 60 m
Население (2002) 851 души
Пощенски код 2464
МПС код ST
Удово в Общомедия

У̀дово (на македонска литературна норма: Удово) е село в община Валандово, Северна Македония. Намира се северно от град Валандово на левия бряг на Вардар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Удово е равнино село разположено на река Вардар и европейски път Е75 то има отлични икономически възможности за развитие. Удово е гара на железопътната линия Скопие - Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

Немско-български военен лагер край Удово през Първата световна война

В XIX век Удово е турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Удава (Houdava) е посочено като селище със 100 домакинства, като жителите му са 204 мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Удово има 425 жители, от които 375 турци и 50 цигани.[2]

На 20 март 1915 край Удово е извършен един от най-мащабните атентати в българската история, при който е взривен железопътния мост на река Вардар. Атентатът е организиран и проведен от Вътрешната македоно-одринска революционна организация като част от акция срещу окупационните сръбски войски в три пункта в югоизточната част на Вардарска Македония, операцията е известна като Валандовска или Валандовско-удовска акция.

Панорама на Удово през Първата световна война
Полицейски участък в Удово 1931 г.

Според преброяването от 2002 година селото има 851 жители, от които 838 македонци, 7 турци, 2 сърби и 4 други.[3] В селото има 229 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[4]

  • 1994 – 883
  • 2002 – 851

„Свети Атанасий“[редактиране | редактиране на кода]

На 19 април 1993 година, втори ден на Великден, архиепископ Гаврил Охридски и Македонски поставя темелния камък на църквата „Свети Атанасий Велики“. Църквата е осветена в 2002 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски, администратор на Повардарската епархия. Църквата е трикорабна, кръстокуполна с осемстранен купол. На изток отвън завършна с полукръгла олтарна апсида. Частично е изписана от Златко Ристевски от Велес. Иконостасът е пренесен от църквата „Свети Димитър” в Градец и е изработен от Исая Джиков.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Удово
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Николов Гарагашков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Петров Адамов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Бочев Мандяшки, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитров (? – 1920), известен като Ичко Димитров Гюпчето или Ичко Гюпчев, български офицер и революционер, войвода на ВМРО.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 194-195
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 162.
  3. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  4. Население в община Валандово.
  5. Цркви во Пиравската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 6; а.е. 292, л. 15
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 16; оп. 3, а.е. 28, л. 44
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 403, л. 43


     Портал „Македония“         Портал „Македония