Направо към съдържанието

Удово

Удово
Удово
— село —
Поглед на село Удово
Поглед на село Удово
41.3431° с. ш. 22.4428° и. д.
Удово
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВаландово
Географска областБоймия
Надм. височина60 m
Население851 души (2002)
Пощенски код2464
МПС кодST
Удово в Общомедия

У̀дово (на македонска литературна норма: Удово) е село в община Валандово, Северна Македония. Намира се северно от град Валандово на левия бряг на Вардар.

Удово е равнино село разположено на река Вардар и европейски път Е75 то има отлични икономически възможности за развитие. Удово е гара на железопътната линия Скопие - Солун.

Немско-български военен лагер край Удово през Първата световна война

В XIX век Удово е турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Удава (Houdava) е посочено като селище със 100 домакинства, като жителите му са 204 мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Удово има 425 жители, от които 375 турци и 50 цигани.[2]

На 20 март 1915 край Удово е извършен един от най-мащабните атентати в българската история, при който е взривен железопътния мост на река Вардар. Атентатът е организиран и проведен от Вътрешната македоно-одринска революционна организация като част от акция срещу окупационните сръбски войски в три пункта в югоизточната част на Вардарска Македония, операцията е известна като Валандовска или Валандовско-удовска акция.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Душан К. Константинов от Дойран е български кмет на Удово от 1 септември 1941 година до 9 март 1942 година. След това кметове са Спиро Манев Бабов от Кичево (9 март 1942 - 8 юли 1944) и Прокоп Атанасов Зоин от Неврокоп (8 юли 1944 - 9 септември 1944).[3]

Панорама на Удово през Първата световна война
Полицейски участък в Удово 1931 г.

Според преброяването от 2002 година селото има 851 жители, от които 838 македонци, 7 турци, 2 сърби и 4 други.[4] В селото има 229 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[5]

  • 1994 – 883
  • 2002 – 851

На 19 април 1993 година, втори ден на Великден, архиепископ Гаврил Охридски и Македонски поставя темелния камък на църквата „Свети Атанасий Велики“. Църквата е осветена в 2002 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски, администратор на Повардарската епархия. Църквата е трикорабна, кръстокуполна с осемстранен купол. На изток отвън завършна с полукръгла олтарна апсида. Частично е изписана от Златко Ристевски от Велес. Иконостасът е пренесен от църквата „Свети Димитър” в Градец и е изработен от Исая Джиков.[6]

Починали в Удово
  • Георги Николов Гарагашков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[7]
  • Иван Петров Адамов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[8]
  • Инокентий Радевски, български свещеник, загинал през Първата световна война[9]
  • Марко Бочев Мандяшки, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
  • Христо Димитров (1880 – 1920), известен като Ичко Димитров Гюпчето или Ичко Гюпчев, български офицер и революционер, войвода на ВМРО.
Други
  • Гьоко Зайков (р. 1995), северномакедонски футболист по произход от Удово
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 162.
  3. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2008 
  5. Население в община Валандово[неработеща препратка].
  6. Цркви во Пиравската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 6; а.е. 292, л. 15
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 16; оп. 3, а.е. 28, л. 44
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 395, л. 88
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 403, л. 43