Пирава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пирава
Пирава
— село —
Пощата
Пощата
North Macedonia relief location map.jpg
41.3214° с. ш. 22.5297° и. д.
Пирава
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Валандово
Географска област Боймия
Надм. височина 160 m
Население 1844 души (2002)
Пощенски код 2463
МПС код SR
Пирава в Общомедия
Центърът на Пирава

Пѝрава (на македонска литературна норма: Пирава) е село в община Валандово, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Пирава е разположено на около 4 км източно от град Валандово на пътя свързаващ Валандово с европейски път Е75. Селото лежи в северната част на долината на Анска река при сливането долините на Анска река и Вардар. Землището на Пирава е богато, с отлични условия за земеделие, а от север в близост са и склоновете на Градешката планина подходящи и за развитие на скотовъдството.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Пирава е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. Източноправославната църква в Пирава „Свети Георги“ е дело на Андон Китанов.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пираво (Piravo) е посочено като селище със 115 домакинства, като жителите му са 237 българи и 86 помаци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пирава има 740 жители, от които 470 българи, 180 турци и 90 цигани.[3]

В началото на XX век християнското население на Пирава е смесено в конфесионално отношение. Пирава е седалище на гръцкия епископ. След интриги от негова страна в края на 1882 година е закрито българското училище, учителят и няколко българи са арестувани. На помощ на арестуваните идват католическите мисионери и част от селото заедно със селата Балинци, Петрово, Милетково, Гапеш, Гърчища, Миравци и Давидово.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пирова (Pirova) има 168 българи екзархисти и 328 българи униати. Там функционират българско и гръцко начално училище.[5]

След като Пирава попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, 43 униатски семейства с един свещеник са принудени да се обявят за православни сърби. Църквата, гробището, манастира на евхаристинките и всички други църковни имоти са предадени на новосформираната православна църковна община.[6]

На 20 март 1915 край Пирава е извършен един от най-мащабните атентати в българската история, при който е взривен железопътният мост на река Вардар. Атентатът е организиран и проведен от Вътрешната македоно-одринска революционна организация като част от така наречената Валандовска акция срещу окупационните сръбски войски във Вардарска Македония.

В 1994 година Пирава има 1831 жители. В 2002 година – 443 домакинства и 1844 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 1827
албанци 0
турци 0
цигани 8
власи 0
сърби 9
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пирава

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 162.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 164, 221.
  5. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 100-101.
  6. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 96. Посетен на 24 октомври 2015.
  7. Население в община Валандово.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 75.


     Портал „Македония“         Портал „Македония