Свети Георги (Валандово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
„Свети Ѓорѓи“
вътрешността на църквата
вътрешността на църквата
Карта
Местоположение във Валандово
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоВаландово
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияПовардарска
Архиерейско наместничествоГевгелийско
Изграждане1934 г.
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Великомъченик Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е манастир, разположен край градчето Валандово, югоизточната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква.

Църквата е изградена в 1934 година, отчасти върху старата средновековна църква „Свети Георги“, датираща от 1344 година. Манастирът е издигнат в падините на планината Плавуш, на надморска височина от около 500 метра надморска височина,[1][2] край извор на 150 m югозападно от акропола на Хисара. В 1349 година църквата е дадена като метох на светогорския манастир „Свети Пантелеймон“ от цар Стефан Душан („в Боймия в Алавандово“) и повторно в 1378 г. братята Йоан Драгаш и Константин Драгаш.[3]

Църквата е еднокорабна и малка по размери, с безкуполна двускатна, покривна конструкция с керемиди и полукръгъл свод. Градена е от камък. На изток завършва с малка полуокръжна олтарна апсида, а на западната и северната страна има отворени тремове, покрити с керамиди. Малкият иконостас е дело на неизвестен майсотр. Църквата не е изписана и има стари и нови икони. В 1997 година е изградена и камбанария с малка камбана.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  2. а б За парохијата // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Архивиран от оригинала на 2014-02-24. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 168.