Калъчково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Доктор Йосифово.

Калъчково
Јосифово
— село —
„Успение Богородично“ в Калъчково
Успение Богородично“ в Калъчково
North Macedonia relief location map.jpg
41.3317° с. ш. 22.4753° и. д.
Калъчково
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Валандово
Географска област Боймия
Надм. височина 81 m
Население (2002) 1730 души
Пощенски код 2462
Калъчково в Общомедия

Калъчково (на македонска литературна норма: Јосифово) е село в Община Валандово, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Боймия недалеч от левия бряг на река Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старата джамия в Калъчково в 1931 г.

В края на XIX век Калъчково е турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Калуцково (Caloutzcovo) е посочено като селище със 170 домакинства, като жителите му са 445 помаци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година, Калъчково има 800 жители, всички турци.[2]

Селото попада в Сърбия в 1913 година след Междусъюзническата война. След Първата световна война турското население се изселва и в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Калъчково е създадена сръбска колония, наречена Караджорджевац – на името на сръбската кралска династия. В колонията има около 120 семейства, дошли от всички краища на кралството, но колонистите са разделени на два враждуващи лагера – босненски и сръбско-черногорски.[3]

В 1931 година пострадва силно от Валандовското земетресение и е посетено лично от краля на Югославия Александър I Караджорджевич. След земетресението е изградена църквата „Успение Богородично“.[4]

В 1941 година при частичното освобождение на Вардарска Македония от България, името му е сменено на Крумово по името на българския хан Крум. След като попада в комунистическа Югославия в 1944 година носи новото име Йосифово по името на комунистическия партизанин от Гевгели Йосиф Йосифовски.[5]

Преброявания
  • 1994 – 1716
  • 2002 – 1730[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 162.
  3. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27. Посетен на 30 януари 2014 г.
  4. Цркви во Пиравската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  5. Falling Rain Genomics, Inc.
  6. Население в община Валандово.


     Портал „Македония“         Портал „Македония