Градец (Валандовско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.

Градец
Градец
— село —
Градец, 2023 година
Градец, 2023 година
41.3792° с. ш. 22.4014° и. д.
Градец
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВаландово
Географска областТиквеш
Надм. височина194 m
Населениеизселено души (?)
Пощенски код2464
Градец в Общомедия

Градец (на македонска литературна норма: Градец) е село в община Валандово, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се северно от град Валандово на левия бряг на Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Жители на Градец в народни носии

Църквата „Свети Атанасий“ е от късното средновековие, а „Свети Димитър“ – от XIX век.[1]

В края на XIX век Градец е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Градец има 550 жители българи християни.[2]

Всички жители на селото са привърженици на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градец има 712 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Градец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

През Първата световна война в покрайнините на селото се разиграват едни от най-кръвопролитните сражения на Солунския фронт.

В 1960-те години населението на Градец е изселено в Удово заради изграждането на ВЕЦ „Градец“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Димитров (1875 - ?), деец на ВМРО, куриер[5]
  • Янаки Абрашев (1889 – ?), жител на Градец, роден в Струмица, македоно-одрински опълченец в четата на Кочо Хаджиманов, четата на Дончо Златков, 4 рота на 14 воденска дружина[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  5. Попатанасов, Константин. Елате в Македония - И ни Вижте! // с. 64. Посетен на 3.4.2022.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.