Георги Дреников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Дреников
български военен деец
Роден: 15 януари 1897 г.
Починал: 6 ноември 1980 г. (83 г.)

Георги Стоименов Дреников е български офицер (полковник).

Участва като младши командир в Първата световна война и летец, достига до длъжността командир на Въздушните войски на България във Втората световна война. Спортист и организатор на авиационния спорт безмоторно летене.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Дреников е роден на 15 януари 1897 година в с. Рила в семейството на Стоимен (Томас) и Еленка Дреникови. На 1 октомври 1915 година постъпва във Военното на Н.В. училище, което завършва през януари 1917 година с 38-ми нишки боен випуск.

По свое лично желание Георги Дреников е зачислен в 44 пехотен полк от Втора пехотна тракийска дивизия. През майската офанзива (5-9 май) в участъка при Завоя на Черна ротата дава 52% загуби (убити и тежко ранени). Дреников е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на ротата. За проявена храброст при изпълнение на бойни задачи лично от генерал Тодоров получава званието "Храбрецът от Завоя на Черна" и железен кръст.

След войната през 1919 година постъпва в кавалерийската школа на Военното училище и през 1920 година постъпва във 2-ри армейски конен полк в Лом. През 1922 година е преместен в 3-ти армейски конен полк в Пловдив, където е началник на подофицерската конна школа, от края на 1925 година е преведен на служба в 4-ти армейски конен полк в Ямбол. Там след полет със самолет окончателно решава да стане летец. Учи в Аеропланното училище (от 1940 година: Въздушно училище при Въздушните на Н.В. войски) в Казанлък, през 1928 година взема втори пилотски изпит и получава бревет № 56 за пилот-авиатор.

Капитан Георги Дреников постъпва на летище Божурище. Там става началник на летателното поле и командир на 3-то разузнавателно ято с 12 броя самолета Албатрос C.III. От 1930 до средата на 1932 година е началник на Техническия отдел на Въздухоплаването, включващ и Държавната аеропланна работилница в Божурище. Като инструктор през лятото на 1930 година ръководи занятия на моторни летци в Аеропланното училище и е летец изпитател на произвежданите в България ДАР-1, ДАР-3, ДАР-5, ДАР-6, полските самолети PZL, германския Хайкел 45 и др.

Като интендант на Въздухоплаването непосредствено участва при създаването на летищата в Пловдив, Граф Игнатиево, Карлово и високото крайгранично летище Орлино в Родопите. От началото на 1934 година е командир на 1-ви армейски орляк с учебни самолети КБ-2УТ, а след 19 май 1934 година е назначен за директор на Въздухоплаването.

През пролетта на 1939 година подполковник Дреников е назначен за командир на новосъздадения Въздушен учебен полк с щаб на летище Казанлък. През март 1941 година е назначен от щаба на войската за началник на групата за връзка при VIII германски въздушен корпус с командир генерал Фрайхер фон Рихтхофен. За активното си участие e награден с най-високото германско отличие за принос във въздухоплаването - орден „Белият орел“ в степен командирски кръст. През 1942 година е назначен за командир на учебните части, които са дислоцирани в Казанлък и на други 10 летища.

Вероятно завист към блестящата кариера на полковник Дреников е повод командирът на Въздушните войски да поиска неговата оставка. След 28 години непрекъсната служба е принуден да напусне българската войска.

След уволнението си Дреников се свързва с активистите на Военния съюз Крум Лекарски и Владимир Стойчев и му е възложено да координира участието на военновъздушната база в Телиш в предстоящия Деветосептемврийски преврат[1].

След успеха на преврата от 9 септември 1944 година поради огромния авторитет и безспорните качества на командир, полковник Дреников заема генералска длъжност – става командир на Въздушните на Н.В. войски. По онова време на разположение на Въздушните войски са летищата, учебните бази, противовъздушната отбрана, 443 летци и 330 самолета. С действията си Дреников допринася да се избегнат хаосът и анархията, да бъдат освободени арестуваните офицери от новата власт, да се заздрави дисциплината и да се повдигне бойният дух на армията, така необходими за участието на българската войска в предстоящите военни действия. Амбициите на капитан Ганчо Манчев, съден за конспиративна комунистическа дейност през 1935 година, водят до това, че Дреников е освободен от длъжността на 23 октомври 1944 година, а Ганчо Манчев, набързо произведен в чин генерал-майор, поема командването на Въздушните войски.

Уволняването му от армията е начало за арести, малтретиране в милицията и изправяне пред Народния съд. Народният съд в Казанлък го осъжда на 15 години строг тъмничен затвор, конфискация на имуществото, лишаване от пенсия. След излизане от затвора следват отново преследване, пак затвор – във Варна, и лагер на остров Белене. Умира на 6 ноември 1980 година.

През службата си във Въздушните на Н.В. войски полковник Георги Дреников е летял на 40 типа моторни и 17 типа безмоторни самолети, като има повече от 3500 летателни часа.

На 8 май 2002 година министърът на отбраната е поискал реабилитиране и посмъртно повишаване в звание генерал-майор на о.з. полковник Георги Дреников за службата му в българската войска.

Бойни отличия[редактиране | редактиране на кода]

За 9 месеца на фронта през 1917 година подпоручик Дреников е награден с 3 ордена "За храброст" (1 войнишки и 2 офицерски II степен), орден за заслуга към германския император Вилхелм II и орден на Червения кръст. Кавалер е на 25 български и чуждестранни ордени.

Спортни успехи[редактиране | редактиране на кода]

Активно участва в конни състезания през 1922 година в Пловдив, София и Сливен, където печели награди по дисциплините конкурипик, стипъл чейз, дресировка.

В Пловдив е основател на скаутския отряд "Аспарух" и председател на спортния клуб "Бенковски". Председател е и на обединените спортни клубове "Бенковски-Победа" в Пловдив и там поставя национален рекорд на дисциплината бягане с препятствия на 110 метра.

Пилот-авиаторът Георги Дреников е сред инициаторите за създаване на безмоторното летене в България. Интерес към този спорт проявява още като курсист в Аеропланното училище, но от 1929 година организира курсове и практически занятия с летци, техници и студенти с построените в ДАР през 1925 година 2 безмоторни самолети. Първият курс по безмоторно летене за любители на въздушните спортове е проведен под негово ръководство през септември 1930 година на хълма Църква, северно от село Симеоново край София, до тогавашния Американски колеж. От контактите си с полски производители на самолети успява да получи безплатно документация и лиценз за построяването в България на 3 броя планери тип "Комар".

През август 1935 година майор Дренски учи в германското безмоторно училище Грюнау край гр. Хиршберг в Силезия, където взема лиценз за безмоторен летец клас "С". След полет с планера "Грюнау Беби 2" над 3 часа, получава и лиценз за инструктор по безмоторно летене. С официалните си права на инструктор организира, открива и ръководи Първото училище за безмоторно летене у нас, наречено "Рилски Орел". Първите практически занятия училището провежда на бърдото край Брезник през август-септември 1935 година.

На 4 август 1936 година по време на XI олимпийски игри в Берлин с българския безмоторен самолет "Рилски Орел" (построен по лиценз на полския "Комар"), на летище Щаакен до Берлин, майор Г. Дреников печели бронзов олимпийски медал. Това е първото олимпийско отличие за България в този спорт, въпреки че безмоторното летене не е включено в олимпийските игри. Масовостта обаче на този въздушен спорт в Германия го поставя като национален и победителите са наградени с олимпийски медали.

През юни 1937 година на Първото световно първенство по безмоторно летене във Васеркупе майор Дреников с полет с германски планер "Кондор" печели своята втора награда - сребърен медал. За времето това е най-високата спортна награда за български спортист.

Автор на песни[редактиране | редактиране на кода]

Освен професионалните задължения и спортни участия, в окопите край Черна създава текста на бойния кавалерийски марш "На стреме, сабий за атака". През 1924 година написва химна на спортния клуб "Бенковски", а в Авиационното училище по време на обучението си написва Химна на българските летци.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Родолюбивото семейство Дреникови семейство подкрепя синовете си да участват в българската армия на фронта по време на Първата световна война – Георги като офицер, а Димитър като доброволец. Последният е редник в 1-ви пехотен Софийски полк и след тежко раняване на англо-френския фронт при Червената стена край Битоля умира в болница в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Дреников Г., „Щурмовите нападения в позиционната война“
  • Дреников Г., „Позиционната война и газовата отбрана“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дреников И., „Георги Дреников – един живот за България“, Издателство „Контекст“, София, 2002
  • Дреников И., „Командирите на въздухоплаването в България до 1944 година“, Издателство „Контекст“, София, 2004
  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 619.