Димитър Айранов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Айранов
български генерал
Звание
Род войски
Битки/войни Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1950 г. (56 г.)

Димитър Василев Айранов е български офицер, генерал-майор от инженерните войски, спортист и спортен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Айранов е роден на 6 септември 1893 в Стара Загора. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 22 ноември 1912 г. е произведен в чин подпоручик и взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). След войните, на 2 август 1915 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918), като на 18 септември 1917 г. е произведен в чин капитан. След войната, от 6 май 1924 г. е майор и от 6 май 1928 г. е подполковник. От 1929 г. подполковник Айранов служи в свитата на царя[1], от 1932 е командир на Автомобилната дружина, след което командва 2-ри инженерен полк и през 1935 г. поема командването на 1-ви инженерен полк, като на 6 май е произведен в чин полковник. По-късно същата година е назначен за началник на отдел от Инженерната инспекция.[2]

През 1938 г. полковник Айранов е назначен за командир на 4-та пехотна преславска дивизия в Шумен, като на 3 октомври 1940 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1941 г. поема командването на Военновъздушните на Негово Величество войски, на която длъжност е до 13 септември 1944 г., когато е уволнен от служба.

Председател на Атлетик-Слава `23 (АС 23) в периодите от 1935 до 1937 и от 1942 до 1944.

След 9 септември 1944 е осъден от „Народния съд“ на 15 години затвор, с обвинението за провалената защита от бомбардировките над София. Излежава част от този срок, след което наказанието е намалено. Когато идва време да излезе от затвора, семейството му го очаква, но той така и не се появява. Вместо да бъде освободен, той е бил убит в затвора. Официално се води безследно изчезнал.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 7
  2. Руменин, с. 17

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 17.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България