Димитър Айранов

Димитър Айранов
български генерал
Звание	генерал-лейтенант
Години на служба	1912 -1944
Служи на	България
Род войски	инженерни войски военновъздушни сили
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война Втора световна война
Награди
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	6 септември 1893 г. (стар стил) Стара Загора, Княжество България
Дата и място на смърт	18 ноември 1950 г. София, Народна република България

Димитър Айранов е български офицер, генерал-лейтенант, командващ военновъздушните войски на Царство България в периода 1941-1944, спортист и спортен деец.

Биография

Димитър Василев Айранов е роден на 6 септември 1893 в Стара Загора. Продължава семейната традиция като избира военната кариера, следваки примера на своя баща - полк. Васил Айранов, един от първите следосвобожденски офицери. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 22 ноември 1912 г. е произведен в чин подпоручик. Айранов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). След тях, на 2 август 1915 г. е произведен в чин поручик. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918), по време на която на 18 септември 1917 г. е повишен в чин капитан. След войната продължава службата си в армията: от 6 май 1924 г. е майор и от 6 май 1928 г. - подполковник. От 1929 г. служи в свитата на цар Борис III. През 1932 г. е назначен за командир на Автомобилната дружина, след което последователно командва 2-ри инженерен полк , а през 1935 г. поема командването на 1-ви инженерен полк. На 6 май същата година е произведен в чин полковник. По-късно през 1935 г. е назначен за началник на отдел от Инженерната инспекция.

През 1938 г. полковник Айранов е назначен за командир на 4-та пехотна преславска дивизия в Шумен, с която през 1940 г. влиза във възвърнатата Южна Добруджа. На 3 октомври 1940 г. е произведен в чин генерал-майор. След присъединяването на България към Тристранния пакт през 1941 г., министърът на войната ген. Никола Михов възлага на ген. Айранов командването на Военновъздушните на Негово Величество войски и противовъздушната отбрана. Под негово ръководство през Втората световна война, българската бойна авиация води интензивни и резулттни действия, като фактически печели въздушната битка над България. Военните загуби на българската страна възлизат на 23 убити пилоти и 27 свалени самолета. Съюзническите сили понсят значително по-тежки загуби: 265 убити, 333 пленени, както и 185 свалени бомбардировача и изтребителя: броят на ранените и повредените самолети остава неуточнен. Генерал Айранов разработва и внедрява както мирновременната, така и военновременната структура на българската авиация. С негова заповед през март 1943 г. започва строителството и организационното изграждане на летище Граф Игнатиево и сформирането на Парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в Българската армия.

Години на репресии

Димитър Айраноев е уволнен от армията на 13 септември 1944 г. На 15-ти март 1945 е осъден от „Народния съд“ на доживотен затвор и и конфискация на цялото движимо и недвижимо имущество в полза на държавата, с обвинение за провалената защита от бомбардировките над София. Той излежава част от присъдата, след което тя е последователно намалена - първо на 15 години, а впоследствие на 8 години лишаване от свобода. Когато настъпва моментът за освобождаването му, семейството му го очаква пред затвора, но Айранов не се появява. Вместо да бъде освободен, той е убит в затвора при неизяснени обстоятелства. Официално е обявен за за безследно изчезнал.

Спортна и обществена дейност

Димитър Айранов е подпредседател на Българския автомобилен и туринг клуб (БАТК) и председател на футболния клуб Атлетик-Слава `23 (АС 23) в периодите от 1935 до 1937 и от 1942 до 1944.

Награди

За службата му в българската армия е награждаван с ордените:
• Царски орден "Св. Александър" III степен (1938), IV ст. (1934) и V ст. с мечове по средата (1919)
• Орден "За военна заслуга" II ст. (1944), III ст. (1937), IV ст. (1928), V ст. на военна лента (1914)
• Орден "За заслуга" на военна лента (1913)
• Знаци за Х и ХХ години отлична служба
• Възпоменателни медали "1912-1913" и "1915-1918"
• Орден "Италианска корона" III ст. (1940)
• Орден "Германски орел" II ст. с мечове (1943)
• Орден "Унгарска корона" II ст. (1943)
• Орден "Унгарска корона" II ст. с мечове и военна декорация (1944)
• Словашки орден "Кръст на победата" II ст. (1944)
• Словашки орден "Княз Прибина" II ст. (1944)

Военни звания

• Подпоручик (22 ноември 1912)
• Поручик (2 август 1915)
• Капитан (18 септември 1917)
• Майор (6 май 1924)
• Подполковник (6 май 1928)
• Полковник (6 май 1935)
• Генерал-майор (3 октомври 1940)
• Генерал-лейтенант (6 май 1944)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 17.