Щерю Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Щерю Атанасов
български политически и военен деец, генерал-лейтенант
Роден
Починал
1967 г. (64 г.)
Научна дейност
Област История

Щерю Атанасов Георгиев (срещано и като Щерьо), с псевдоним Виктор, е български политически и военен деец, участник в комунистическото съпротивителното движение по време на Втората световна война, офицер от Българската народна армия (генерал-лейтенант), автор на исторически съчинения.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Щерю Атанасов е роден на 14 март 1902 г. в село Хебибчево. Участва в Юнското въстание (1923). Един от организаторите на четническото движение в хасковския край (1924 – 1925). През 1925 г. емигрира в СССР. Участва в Испанската гражданска война (1936 – 1939).

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. След нападението на хитлеристка Германия над СССР разгръща дейност за организиране на партизанско движение на територията на Молдовска СССР. От септември 1943 г. е прехвърлен в щаба на Югославската народноосвободителна армия (ЮНОА). Създава партизански единици от български части.[1]

След 9 септември 1944 г. е произведен в генерал-майор и като такъв по време на участието на България в Отечествената война (1944 – 1945). Помощник-командир на Първа българска армия. Член е на ЦК на БКП от 1941 до 1962 г.[2].

След войната заема ръководни длъжности в Българската народна армия. Командир на втора мотострелкова дивизия (1947 – 1950). Автор на съчинения с военна и историческа проблематика.

Награден със званието Герой на социалистическия труд и Орден „Георги Димитров“ (1959, 1962, 1964), [3]орден „Народна република България“ втора степен (1953) и първа степен (1958).

По-значими трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Селските въстания в България към края на ХVIII в. и началото на XIX в. и създаването на българската земска войска“, София, Държавно военно издателство при МНО, 1958.
  • (в съавторство) „Българското военно изкуство през феодализма“, София, Държавно военно издателство при МНО, 1958.
  • (в съавторство) „Българското военно изкуство през капитализма“, София, Държавно военно издателство при МНО, 1959.
  • „Под знамето на партията“, София, Издателство Профиздат, 1962.
  • „Походът на Запад“, София, Държавно военно издателство при МНО, 1966.
  • „Записки на революционера. Спомени“, София, Държавно военно издателство при МНО, 1969.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 126 – 128, 234
  2. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 35
  3. Календар на събитията за 14 март, „Нова добруджанска трибуна“