Симеон Симов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Симеон Симов.
Симеон Симов | |
български генерал | |
Битки/войни | Втора световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 9 септември 1895 г.
|
Дата и място на смърт | 18 ноември 1966 г.
|
Симеон Григоров Симов е български офицер, генерал-майор, командир на взвод от 53-и пехотен резервен полк и на рота от 13-и пехотен рилски полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 35-и пехотен врачански полк (1939 – 1943) и на 24-а пехотна дивизия (1943 – 1944) през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Симеон Симов е роден е на 9 септември 1895 година в Кюстендил, Княжество България. През 1916 година завършва Военното училище в София и на 12 март е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) през която служи като командир на взвод от 53-и пехотен резервен полк и на рота от 13-и пехотен рилски полк. На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин поручик. След войната служи в 37-а пехотна пиринска дружина. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан. През 1928 г. е назначен на служба в 13-и пехотен рилски полк, а по-късно същата година е назначен за ротен командир в полка[1].[2]
През 1931 капитан Симов е назначен за офицер за поръчки в 3-а пехотна балканска дивизия[3], след което е командир на рота във Военното училище, през 1933 г. е произведен в чин майор, а през 1935 г. е назначен за командир на дружина от 13-и пехотен рилски полк[4], а малко по-късно същата година е назначен за началник на 2-ри пограничен участък[5]. На 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник и през същата година е назначен за началник на Благоевградското военно окръжие[6]. В началото на 1938 г. е назначен за временен началник на Пехотната школа за запасни подофицери[7], а малко по-късно същата година и за временен началник-щаб на 6-а пехотна бдинска дивизия[8], като в началото на 1939 г. става титулярен началник-щаб на дивизията[9]. През 1939 г. подполковник Симов поема командването на 35-и пехотен врачански полк[10], на 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник, а от 1943 година е командир на 24-а пехотна дивизия. На 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор[2]
След преминаването на България на страната на Съюзниците е пленен в района на Ниш от немски части и въдворен във военнопленническия лагер Офлаг-8. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“.[11] Отказва да се присъедини към армията на ген. Андрей Власов. В България е осъден задочно на смърт. През 1945 година се завръща. Арестуван е два пъти и съден, но оправдан от т. нар. Народен съд. Изселен със семейството си. Работи в ТКЗС. По-късно се разболява от Паркинсон. Умира на 18 ноември 1966 година. [12]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (12 март 1916)
- Поручик (14 октомври 1917)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (1933)
- Подполковник (6 май 1936)
- Полковник (6 май 1940)
- Генерал-майор (6 май 1944)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Министерска заповед № 104б от 1928 г.
- ↑ а б Руменин, с. 206 – 207
- ↑ МЗ № 120 от 1931 г.
- ↑ МЗ № 310 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 334 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 146 от 1936 г.
- ↑ МЗ № 16 от 1938 г.
- ↑ МЗ № 91 от 1938 г.
- ↑ МЗ № 10 от 1939 г.
- ↑ МЗ № 101 от 1939 г.
- ↑ Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 1. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)
- ↑ Според Ташо Ташев е екзекутиран през 1945, след завръщането си от плен: Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 128
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 206 – 207.
- Генерал-майори от Царство България
- Тридесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Осъдени от Народния съд
- Родени в Кюстендил
- Български военни дейци от Втората световна война
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За храброст“ IV степен