Симеон Симов
| ||||||||
Симеон Григоров Симов е български офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 9 септември 1895 година в Кюстендил. През 1916 година завършва Военното училище в София. По-късно завършва и Военната академия там. Службата му започва в петдесет и трети пехотен осоговски полк. От 1928 година е командир на рота в тринадесети пехотен рилски полк. През 1935 година е назначен за началник на втори пограничен участък. На следващата година е началник на Ботевградското военно окръжие. От 1938 е началник-щаб на шеста пехотна дивизия. През 1939 година става командир на тридесет и пети пехотен врачански полк. От 1943 година е командир на двадесет и четвърта пехотна дивизия. След преминаването на България на страната на Съюзниците е пленен в района на Ниш от немски части и въдворен във военнопленическия лагер Офлаг-8. По това време е уволнен от новата власт на ОФ. Отказва да се присъедини към армията на ген. Андрей Власов. В България е осъден задочно на смърт. През 1945 година се завръща. Арестуван е два пъти и съден, но оправдан от т. нар. Народен съд. Изселен със семейството си. Работи в ТКЗС. По-късно се разболява от Паркинсон. Умира на 18 ноември 1966 година[1]. Според Ташо Ташев е екзекутиран през 1945[2].
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (12 март 1916)
- Поручик (14 октомври 1917)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (1933)
- Подполковник (6 май 1936)
- Полковник (6 май 1940)
- Генерал-майор (6 май 1944)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биография във форума Бойна слава
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 128
