Иван Стойков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Стойков
български военен деец

Роден
Починал
16 април 1925 г. (59 г.)

Образование Национален военен университет
Иван Стойков в Общомедия

Иван Великов Стойков е български генералщабен офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на Конната дивизия през Първата световна война.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Стойков е роден на 7 февруари 1868 година в село Гайтаниново, Неврокопско през 1866 година.[2] Баща му Велик Стойков участва и загива на Шипка в Българското опълчение по време на Руско-турската война. Брат е на апелативния съдия на цяла Южна България Георги Стойков и на офицера и революционер Димитър Стойков. Сестра му Енинка Стойкова е майка на полковника от авиацията Иван Чумов. Ръководителят на ВМОК Борис Сарафов му е братовчед. Една година след смъртта на баща му умира и майка им Мария Стойкова. Вуйчо му Петър Сарафов взема и отглежда четирите деца на сестра си.

През 1880 година Иван Стойков напуска родното си село.[3] Участва като доброволец в Сръбско-българската война в 1885 година.

През 1887 година завършва Военното училище в София,[3] на 7 ноември е произведен подпоручик и е зачислен в Лейбгвардейския ескадрон. Командва ескадрон на 4-ти конен полк в Ямбол, след това е старши адютант във 2-ра конна бригада. На 7 ноември 1890 година е произведен в поручик, а от 1891 година служи в княжеската гвардия.

В 1894 година завършва Генералщабна академия в Торино, Италия,[4] служи като началник-щаб на Кавалерийската инспекция. В 1895 година е произведен в ротмистър. В 1897 година напуска гвардията и служи във Втора кавалерийска дивизия. От 1900 година е главен адютант на дивизията. През 1901 година е произведен в майор, през 1905 година в подполковник и на 18 май 1909 година в чин полковник.

През Балканската война полковник Стойков е началник-щаб на 9 пехотна плевенска дивизия.[3]

След сключеното примирие през 1913 година става началник на Военната академия в София. Там изработва първите учебни планове и иструкции и методика за преподаване.[3]

През Първата световна война първоначално командва на 1-ва конна бригада, с която воюва при Трън и Прищина в Южна Сърбия, след което от 30 ноември 1915 година е командир на Първа конна дивизия, която в края на годината освобождава Охрид,[3] а от 5 май 1916 командва новосформираната 2-ра конна дивизия. На 30 май 1917 година е произведен в генерал-майор и става началник на 9 дивизионна област. Към края е началник на Главната ревизионна комисия (1918).[3] През 1918 година минава в запаса.[3]

Генерал-майор Иван Великов Стойков загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 291.
  3. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 292.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България