Димитър Стойков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Стойков
български военен и революционер
Роден
Починал
20 юни 1958 г. (82 г.)

Димитър Великов Стойков е български офицер, полковник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Щабната чета на Димитър Дечев и Борис Сарафов преди началото на Илинденското въстание в Кюстендил.

Димитър Стойков е роден на 28 август 1875 година в неврокопското село Гайтаниново, тогава в Османската империя. Той е най-малкият брат на генерал Иван Стойков, който загива при атентата в църквата „Света Неделя“ в София и Георги Стойков - апелативен съдия на цялата Южна България. Техен братовчед е ръководителят на ВМОРО и ВМОК Борис Сарафов. Завършва през 1897 година Военното училище в София, заедно с братовчед си Борис Сарафов с чин поручик, но Сарафов напуска веднага офицерството и се отдава на ВМРО. През 1903 година Димитър Великов Стойков влиза във вътрешността на Македония с четата на Димитър Дечев и Борис Сарафов. Точно поради това между 26 март 1903 и 17 септември 1904 г. е в запаса. На Смилевския конгрес на ВМОРО е избран за военен съветник на ВМОРО. През Димитър Великов Стойков минават на военно обучение всички воеводи на чети, а след това лично прави и ръководи военни маневри в Охридско, като разделя всички чети на въстаниците на две групи(въстаници и поганци-османлии б.а.), като с това се създават условия близки до тези, при които ще бъде вдигнато въстанието. През Илинденско-Преображенското въстание е в щабната чета заедно с Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, с която се сражава при Смилево. Още в самото начало на Илинденската епопея Димитър Стойков, заедно с братовчед си Борис Сарафов, подпалват къщата на Георги Чуранов по военно-тактически съображения със съгласието на Даме Груев и лично на Георги Чуранов, който в това време е пеел:

"Не щеме ний богатство,

не щеме ний пари,

а искаме слобода,

човешки правдини!"

Димитър Великов Стойков е заловен от турците и изпратен на заточение в Диарбекир от където успява да избяга. Завръща се в България и постъпва отново на военна служба на 17 септември 1904 година.

По-късно участва във войните за национално обединение и достига до чин полковник[1]. Уволнен е на 16 ноември 1918 г.[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 157.
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 265.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България