Иван Вариклечков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Вариклечков
български генерал
Мемориална плоча на адмирал Вариклечков във Варна.
Мемориална плоча на адмирал Вариклечков във Варна.

Звание
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Иван Петров Вариклечков е български офицер от флота, контраадмирал.[1]. Командващ Българския военноморски флот.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Вариклечков е роден на 7 юли 1891 г. в гр. София, България. Той е едно от четирите деца на семейството на майор Петър Вариклечков. Завършва Военното училище в София с артилерийска специалност.

По време на Първата световна война служи на немски подводници в Северно море и Атлантическия океан. Създава способ за откриване на противникови подводници. Командир на торпедоносеца „Смели“. След излизането на България от войната превежда френски части през р. Дунав. Награден е с френския Орден „Почетен легион“.

През 1931 – 1932 г. е изпратен на специализация в Германия и стажува в 30 корабни и брегови поделения, щабове и учебни заведения на германския флот.

В периода 1933 – 1935 г. е командир на българския флот. Въвежда на въоръжение български заградителни мини. През 1935 г. става флигел-адютант на цар Борис III, на когото е един от любимците, и изпълнява тази длъжност до 1937 г., когато отново е назначен за командващ флота. Въоръжава флота с торпедни катери „Люрсен“ и разработва бойните му планове. На 1 май 1937 година става първият действащ конраадмирал на Българския военноморски флот.[2]

На 10 октомври 1939 г. се провежда коронен съвет, на който пред царя и министрите адмиралът се противопоставя категорично на плановете България да стане съюзник на Германия. Адмиралът е уволнен и става фермер. Адмирал Вариклечков владее немски, френски, английски и руски език. Свири на цигулка. Женен е за Вилма-Луиза Отто, от която има син Крум. Награден е с над 20 ордени, медали и нагръдни знаци.

След 9 септември 1944 г. е арестуван и лежи в лагери и затвор. Пенсията му е спряна.

Не търси покровителство, въпреки че е близък роднина на армейския генерал Иван Михайлов. Умира на 23 февруари 1974 г.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Адмирал Иван Вариклчеков е автор на краткия монографичен труд „Съвременното състояние на подводното дело“, издадена в гр. София през 1930 г. В монографията е направен анализ на състоянието на подводния флот във всяка една от великите сили към момента на написването ѝ. В разработката е представена подробно и битка между британски боен кораб и немска подводница по време на Първата световна война, като най-вероятно става дума за разказ по лични спомени на адмирала от службата му в немския подводен флот по време на Първата световна война.

За коронния съвет на 10 октомври 1939 г. адмирал Вариклчеков подготвя специален доклад, който с право може да се приеме за венец на българските конюнктурни проучвания от 20-те и 30-те години на двадесети век. Наред с чисто военната оценка на състоянието на великите сили – Германия и Съветския съюз, в доклада е намерил място и подробен икономически анализ на възможностите на двете страни да мобилизират икономически ресурси за воденето на военен конфликт.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На 7 юли 2011 г. във Варна беше открита паметна стена, посветена на контрадмирала Иван Вариклечков. Тя се намира на ул. „Преслав“ № 16, на сградата на Щаба на флота.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Забележка[редактиране | редактиране на кода]

  1. Две години по-рано това звание е присвоено на офицера от запаса Сава Стефанов
  2. Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 133.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]