Петър Вариклечков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Вариклечков
Информация
Звание Полковник
Служба 1881 – 1913, 1915 – 1918
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Войсково поделение 1-ви арт. полк
4 арт. полк
Командвания 6 арт. полк (1911 – 1913)

Роден
Починал

Петър Иванов Вариклечков е български офицер (полковник), участник Сръбско-българска война (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Той е баща на първия български контраадмирал Иван Вариклечков.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Вариклечков е роден на 8 февруари 1861 година в Самоков. В началото на Руско-турската война (1877 – 1878) Вариклечков заминава за Габрово, където се записва доброволец в руската армия и се сражава в битката при Шипка.[1] След войната Вариклечков емигрира в Русия, където постъпва в Елисаветградското военно училище, което завършва през 1881 година.[2] На 8 септември с.г. е произведен в чин подпоручик. Като младши офицер е зачислен в Софийското артилерийско отделение, което след това е реорганизирано в 1–ви артилерийски полк. На 30 август 1884 г. е произведен в чин поручик.

При избухването на Сръбско-българската война (1885) поручик Вариклечков командва полубатарея от 1-ви артилерийски полк, с който участва в Сливнишкото отбранително сражение (5 – 7 ноември 1885), а при контранастъплението и в Пиротското сражение (14 – 15 ноември).

След войната Петър Вариклечков служи в 4-ти артилерийски полк, на 30 август 1886 е произведен в чин капитан. По-късно е назначен за началник на Софийския артилерийски склад и арсенал. На 2 август 1889 г. е произведен в чин майор и назначен на служба в 6 артилерийски полк. На 1 януари 1898 в чин подполковник и поема командването на 6 артилерийски полк. На 19 септември 1906 е произведен в чин полковник. През 1891 година се ражда сина му Иван Вариклечков, по-късно контраадмирал и командващ Военноморския флот. С полка си взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като в последната е тежко ранен и напуска армията.

През Първата световна война (1915 – 1918) отново е мобилизиран и назначен за началник на артилерията на Шуменския укрепен пункт, а след това е началник на артилерията при Беломорската отбрана. Служи и като началник на артилерията на 4-та армия. След края на войната е уволнен от служба.

Полковник Петър Вариклечков умира на 17 май 1958 г. в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Н., Средков, Р., Съединението през 1885 г. и неговата военна защита, София, 1986, Военно издателство, стр. 124
  2. Тошкин, А., др. Трето българско царство, 1879 – 1946, София, 2003, Труд, стр. 25

Източници[редактиране | редактиране на кода]