Никола Алексиев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Алексиев.

Никола Алексиев
български генерал
Звание
Род войски
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Никола Христов Алексиев е български офицер, генерал-майор от пехотата, взводен комантир в 38-и пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 6-и пехтен търновски полк и на 17-а пехотна щипска дивизия през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 октомври 1894 г. в Търново. Завършва гимназия в родния си град. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 12 март 1916 г. е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война, като служи последователно в 9-и пехотен пловдивски полк, 18-и пехотен пехотен етърски полк и 38-и пехотен полк, като на 14 октомври 1917 г. е произведен в чин поручик. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан и от 1928 г. служи отново в 18-и пехотен пехотен етърски полк, като през 1933 г. е произведен в чин майор. През 1935 г. е назначен за началник на Шуменското военно окръжие, на 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник, от 1938 г. е помощник-командир на 18-и пехотен етърски полк, през 1939 г. е назначен за интендант на Държавната военна фабрика в Казанлък и през 1940 г. е назначен за командир на 4-ти пехотен плевенски полк, като на 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник.[1]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полковник Алексиев командва първоначално 6-и пехотен търновски полк (1941 – 1943), след което поема командването на 17-а пехотна щипска дивизия. На 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор. Излиза в запас през 1944 година. На 15 март 1945 е осъден на доживотен затвор от Народния съд[2]. През 50-те и 60-те години е общ работник към „Паркове и украси“ в София[3].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, с. 21
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 7
  3. „Кратка биография на сайта Бойна слава“, архив на оригинала от 7 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140107161936/http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=253639#post253639, посетен 7 януари 2014 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 21.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България