Борис Харизанов
| Борис Харизанов | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1917 – 1946 |
| Служи на | |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 10-а дивизия 8-а дивизия |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет Военна академия „Георги Раковски“ |
| Дата и място на раждане | 1896 г.
|
| Дата и място на смърт | 1975 г.
|
| Погребан | Централни Софийски гробища |
Борис Митев Харизанов е български офицер (генерал-майор), военен деец от Втората световна война (1941 – 1945), през която служи като военен аташе в Берлин, началник на отдели в Щаба на войската, командващ 10-а пехотна родопска дивизия и 8-а пехотна тунджанска дивизия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Борис Харизанов е роден на 18 януари 1896 г. в Трекляно. На 1 август 1917 г. завършва Военното на Негово Величество училище в 38-и „Нишки боен“ випуск и е произведен в чин подпоручик. На 30 юни 1919 е произведен в чин поручик, а през 1926 г. в чин капитан. На 19 януари 1935 е произведен в чин майор, а в периода 1935 – 1936 е слушател в Софийската Военна академия. Служи в 24-и артилерийски полк, 14-и артилерийски полк и в 4-о полско артилерийско отделение. През 1928 г. е назначен за командир на батарея от 4-и дивизионен артилерийски полк[1], в началото на следващата година е назначен на служба към Военното училище[2]. През 1931 г. поема командването на артилерийски взвод от Военното училище[3], същата година командва батарея от 1-ви дивизионен артилерийски полк, а малко по-късно същата година е назначен на служба във Военната академия[4], на която служба е преназначен през 1934 година[5], като към края на година е откомандирован[6][7]
На 19 януари 1935 г. е произведен в чин майор, като от началото на годината е назначен на служба към 3-ти дивизионен артилерийски полк[8], след което през същата година е назначен за командир на отделение в 3-ти артилерийски полк[9] и към края на година за началник на секция при Щаба на армията[10], на която длъжност е преназначен през 1936 г.[11] На 6 май 1937 г. е произведен в чин подполковник, а в началото на 1938 г. е назначен за началник на Учебния отдел към Щаба на войската[12][13][7]
В навечерието на участието на България във Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Харизанов е изпратен като временен военен аташе в Берлин[14] (заменяйки подполковник Асен Сираков), на която служба е от 1938 до 1941 г., като от 1940 г. е титулярен военен аташе[15], като на 6 май 1941 г. е произведен в чин полковник. След завръщането си от Берлин, служи като началник на учебно-строево отделение на Пехотната инспекция[16] началник на снабдителния отдел в Щаба на войската[17], отново е началник на отдел в Щаба на войската през 1944[18], след което същата година поема командването на 10-а пехотна родопска дивизия[19], по-късно същата година назначен за командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия[20][7]
Заедно с дивизията си участва във втората фаза на заключителния етап на войната, като 5 април 1945 „за успешно командуване на бойните действия на дивизията“ е произведен в чин генерал-майор и награден с военния орден „За храброст“ III степен 2 клас и съветския орден „Александър Невски“.[21] Уволнен е от служба със заповед № 3 от 17 януари 1946 г.[13] След това работи като технически ръководител на КООП „Грамада“, железарски работник и други.[22] Разработван е от Държавна сигурност като бивш царски офицер през 1957 г. с оперативно-наблюдателно дело (ОНД) „Турук“. Снет е от отчет през 1960 г.
Борис Харизанов е женен и има 3 деца.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1 август 1917)
- Поручик (30 юни 1919)
- Капитан (1926)
- Майор (19 януари 1935)
- Подполковник (6 май 1937)
- Полковник (6 май 1941)
- Генерал-майор (5 април 1945)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Военно на Негово Величество училище (до 1 август 1917)
- Военна академия (1935 – 1936)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
- Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
- Орден „Александър Невски“, СССР
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Министерска заповед (МЗ) № 14б от 1928 г.
- ↑ МЗ № 16 от 1929 г.
- ↑ МЗ № 91 от 1931 г.
- ↑ МЗ № 213 от 1931 г.
- ↑ МЗ № 160 от 1934 г.
- ↑ МЗ № 296 от 1934 г.
- 1 2 3 Руменин, с. 37
- ↑ МЗ № 7 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 98 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 334 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 72 от 1936 г.
- ↑ МЗ № 16 от 1938 г.
- 1 2 Котев, стр. 148
- ↑ МЗ № 84 от 1938 г.
- ↑ МЗ № 85 от 1940 г.
- ↑ МЗ № 78 от 1941 г.
- ↑ МЗ № 46 от 1942 г.
- ↑ МЗ № 55 от 1944 г.
- ↑ МЗ № 60 от 1944 г.
- ↑ МЗ № 176 от 28 ноември 1944 г.
- ↑ о.з. генерал-майор Иван Желев – „Тундажнци през Драва и Мур: бойният път на Осма пехотна тунджанска дивизия през Отечествената война 1944 – 1945 г.“, София, 1978, Военно издателство, стр. 99
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.959
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 37.
- Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1.
- сп. Архивен преглед, бр. 1 – 2, 2008 г., Държавна агенция „Архиви“, статия „Неизвестни документи за англо-амеркианските бомбардировки над България през 1944 г. и за създадения военнопленнически лагер в гр. Шумен“ от Николай Котев, стр. 148
- Генерал-майори от Царство България
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Тридесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Български военни аташета в Германия
- Родени в област Кюстендил
- Починали в София