Направо към съдържанието

Борис Харизанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Харизанов
български генерал
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1917 – 1946
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиПехота
Командвания10-а дивизия
8-а дивизия
Битки/войниВтора световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет
Военна академия „Георги Раковски“
Дата и място на раждане
1896 г.
Дата и място на смърт
1975 г.
ПогребанЦентрални Софийски гробища

Борис Митев Харизанов е български офицер (генерал-майор), военен деец от Втората световна война (1941 – 1945), през която служи като военен аташе в Берлин, началник на отдели в Щаба на войската, командващ 10-а пехотна родопска дивизия и 8-а пехотна тунджанска дивизия.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Борис Харизанов е роден на 18 януари 1896 г. в Трекляно. На 1 август 1917 г. завършва Военното на Негово Величество училище в 38-и „Нишки боен“ випуск и е произведен в чин подпоручик. На 30 юни 1919 е произведен в чин поручик, а през 1926 г. в чин капитан. На 19 януари 1935 е произведен в чин майор, а в периода 1935 – 1936 е слушател в Софийската Военна академия. Служи в 24-и артилерийски полк, 14-и артилерийски полк и в 4-о полско артилерийско отделение. През 1928 г. е назначен за командир на батарея от 4-и дивизионен артилерийски полк[1], в началото на следващата година е назначен на служба към Военното училище[2]. През 1931 г. поема командването на артилерийски взвод от Военното училище[3], същата година командва батарея от 1-ви дивизионен артилерийски полк, а малко по-късно същата година е назначен на служба във Военната академия[4], на която служба е преназначен през 1934 година[5], като към края на година е откомандирован[6][7]

На 19 януари 1935 г. е произведен в чин майор, като от началото на годината е назначен на служба към 3-ти дивизионен артилерийски полк[8], след което през същата година е назначен за командир на отделение в 3-ти артилерийски полк[9] и към края на година за началник на секция при Щаба на армията[10], на която длъжност е преназначен през 1936 г.[11] На 6 май 1937 г. е произведен в чин подполковник, а в началото на 1938 г. е назначен за началник на Учебния отдел към Щаба на войската[12][13][7]

В навечерието на участието на България във Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Харизанов е изпратен като временен военен аташе в Берлин[14] (заменяйки подполковник Асен Сираков), на която служба е от 1938 до 1941 г., като от 1940 г. е титулярен военен аташе[15], като на 6 май 1941 г. е произведен в чин полковник. След завръщането си от Берлин, служи като началник на учебно-строево отделение на Пехотната инспекция[16] началник на снабдителния отдел в Щаба на войската[17], отново е началник на отдел в Щаба на войската през 1944[18], след което същата година поема командването на 10-а пехотна родопска дивизия[19], по-късно същата година назначен за командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия[20][7]

Заедно с дивизията си участва във втората фаза на заключителния етап на войната, като 5 април 1945 „за успешно командуване на бойните действия на дивизията“ е произведен в чин генерал-майор и награден с военния орден „За храброст“ III степен 2 клас и съветския орден „Александър Невски“.[21] Уволнен е от служба със заповед № 3 от 17 януари 1946 г.[13] След това работи като технически ръководител на КООП „Грамада“, железарски работник и други.[22] Разработван е от Държавна сигурност като бивш царски офицер през 1957 г. с оперативно-наблюдателно дело (ОНД) „Турук“. Снет е от отчет през 1960 г.

Борис Харизанов е женен и има 3 деца.

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Министерска заповед (МЗ) № 14б от 1928 г.
  2. ↑ МЗ № 16 от 1929 г.
  3. ↑ МЗ № 91 от 1931 г.
  4. ↑ МЗ № 213 от 1931 г.
  5. ↑ МЗ № 160 от 1934 г.
  6. ↑ МЗ № 296 от 1934 г.
  7. 1 2 3 Руменин, с. 37
  8. ↑ МЗ № 7 от 1935 г.
  9. ↑ МЗ № 98 от 1935 г.
  10. ↑ МЗ № 334 от 1935 г.
  11. ↑ МЗ № 72 от 1936 г.
  12. ↑ МЗ № 16 от 1938 г.
  13. 1 2 Котев, стр. 148
  14. ↑ МЗ № 84 от 1938 г.
  15. ↑ МЗ № 85 от 1940 г.
  16. ↑ МЗ № 78 от 1941 г.
  17. ↑ МЗ № 46 от 1942 г.
  18. ↑ МЗ № 55 от 1944 г.
  19. ↑ МЗ № 60 от 1944 г.
  20. ↑ МЗ № 176 от 28 ноември 1944 г.
  21. ↑ о.з. генерал-майор Иван Желев – „Тундажнци през Драва и Мур: бойният път на Осма пехотна тунджанска дивизия през Отечествената война 1944 – 1945 г.“, София, 1978, Военно издателство, стр. 99
  22. ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.959

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борис_Харизанов&oldid=12881670“.