Йосиф Разсуканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йосиф Разсуканов
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1892 – 1920
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Войсково поделение 2-ри арт. полк
3 арт. полк
Командвания 21-ви полк
Отличия Вижте по-долу

Роден

Йосиф Антонов Разсуканов е български офицер (генерал-майор), преподавател във Военната академия, командир на 21-ви пехотен стедногорски полк по време на Първата световна война (1915 – 1918), началник-щаб на 6 пехотна бдинска дивизия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Разсуканов е роден на 1 юни 1876 г. в Елена. На 31 август 1892 постъпва на военна служба, през 1896 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 17 випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. През 1900 е произведен в чин поручик. Като поручик от 3 артилерийски полк през 1904 г. е командирован в Академия на ГЩ в Торино, която завършва през 1908 г.[1] Междувременно през 1906 г. е произведен в чин капитан.

От 1911 г. капитан Разсуканов е офицер за поръчки в щаба на Действащата армия, а по-късно на 18 май е произведен в чин майор. През Балканските войни майор Разсуканов е военно аташе към Генералния щаб на сръбската армия в Скопие.[2] От януари 1915 преподава в новосъздадената Военна академия, като е инспектор на класовете в Академията. В началото на Първата световна война (1915 – 1918) е помощник-началник в секция в Щаба на армията, след което командва 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, от 1916 г. е началник-щаб на 6 пехотна бдинска дивизия, а от 1918 командва 21-ви пехотен стедногорски полк. На 18 май 1915 е произведен в чин подполковник, а на 15 юли 1917 в чин полковник. Полковник Разсуканов служи като началник-щаб на 6 пехотна бдинска дивизия и като началник-щаб на 7-а пехотна рилска дивизия. Преминава в запаса през 1920 г. На 6 май 1936 е произведен в чин о.з. генерал-майор.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 187
  2. „Другите Балкански войни“, Фондация „Свободна и демократична България", София 1995, стр. 57

Източници[редактиране | редактиране на кода]