Никола Боев (офицер)
| Никола Боев | |
|---|---|
| български генерал | |
| Битки/войни |
Първа световна война Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
|
|
|
| Дата и място на раждане |
30 януари 1895
София |
| Дата и място на смърт |
неизв.
|
Никола Христов Боев е български офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Боев е роден на 30 януари 1895 година в София. През 1915 година завършва Военното на Негово Величество училище и на 25 август е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918), като на 30 май 1917 г. е произведен в чин поручик, а след войната на 1 май 1920 г. в чин капитан. През 1929 г. е назначен на служба в 4-ти дивизионен артилерийски полк, на 15 май 1930 г. е произведен в чин майор, а през 1933 г. е назначен на служба в Артилерийската инспекция. На 26 август 1934 г. е произведен в чин подполковник, след което през 1935 г. е назначен за командир на 4-ти дивизионен артилерийски полк. През 1936 г. е назначен на служба в 9-и дивизионен артилерийски полк, на 30 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник, след което през 1939 г. отново е поема командването в 4-ти дивизионен артилерийски полк, на която служба е до 1941 г., когато става командир на 15-a пехотна охридска дивизия. През следващата година и назначен за командир на 6-a пехотна бдинска дивизия, от състава на 5-a армия. На 16 октомври 1943 година излиза в запас[1].
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (25 август 1915)
- Поручик (30 май 1917)
- Капитан (1 май 1920)
- Майор (15 май 1930)
- Подполковник (26 август 1934)
- Полковник (30 октомври 1938)
- Генерал-майор (6 май 1943)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 20
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 82.
