Никола Бочев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Бочев
български военен деец
Роден: 25 декември 1858 г.
Починал: 1940 г. (81 г.)

Никола Димов Бочев е български офицер (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Бочев е роден на 25 декември 1858 г. в Карлово. През 1878 г. постъпва в командата на волноопределяющите се. През 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София с чин подпоручик. Зачислен е в учебния румелийски батальон на Източнорумелийската милиция. След това Бочев служи в 8-ма пехотна ямболска дружина и щаба на Източнорумелийската милиция. На 9 юли 1881 е произведен в чин поручик, а на 8 март 1884 в чин капитан. От 7 до 9 септември 1885 г. временно командва 1-ва запасна рота в Пловдив.[1] На 9 септември 1885 г. е назначен за командир на Първа хасковска дружина от Търново-Сейменския отряд.[2]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) дружината която командва, в началото на войната остава на турската граница, а след това участва в овладяването на Пиротско сражение в състава на Пловдивския пехотен полк.

След войната, от 1886 г. командва 6-и пехотен полк, след което 2-а пехотна бригада, а по-късно и 5-а пехотна бригада. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, на 2 август 1891 е произведен в чин подполковник, а на 5 август 1895 в чин полковник. През 1900 г. командва 6-а пехотна дивизия, а на 15 ноември същата година е произведен в чин генерал-майор. През 1901 г. е командир на 1-ва пехотна софийска дивизия, след което излиза в запас.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 466
  2. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 32

Източници[редактиране | редактиране на кода]