Стефан Азманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Азманов
български генерал
Звание
Години на служба 1887 – 1919
Командвания Началник-щаб на 3-та армия (БВ)
Началник-щаб на 1-ва армия (I СВ)
Началник-щаб на 4-та армия (I СВ)
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Военен орден „За храброст“
За военна заслуга
За заслуга
Свети Александър
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Стефан Тодоров Азманов е български офицер (генерал-майор), началник-щаб на 3-та армия по време на Първата световна война (1917 – 1918), началник на Оперативния отдел в Щаба на армията в началото на Първата световна война (1915 – 1918), а по-късно, също по време на войната е началник-щаб на 1-ва армия, след което на 4-та армия. Главен редактор на военните издания в периода (1913 – 1914).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Азманов е роден на 27 юли 1868 година в Стара Загора. Служи 3-ти пехотен бдински полк, Школата за запасни офицери и като началник на секция в Щаба на армия. През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на оперативния отдел на Щаба на армията (1915). От октомври 1915 до ноември 1916 е началник щаб на 1-ва армия. През 1918 г. е повишен в чин генерал-майор. От март 1917 до края на войната е началник щаб на 3-та армия. През 1919 г. е уволнен от служба.

Генерал-майор Стефан Азманов умира на 27 април 1938 г. в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Стефан Азманов е женен и има 3 деца. Негов син е архитект Тодор Азманов (1908 – 1980).[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Парцел 48. // sofiapomni.com. Посетен на 12 август 2019 г. (на български)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 14.
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 138