Направо към съдържанието

Христо Петрунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Петрунов
български генерал
Х. Петрунов, 1913 г. Източник: ДА „Архиви“
Х. Петрунов, 1913 г. Източник: ДА „Архиви“

Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1939 г. (79 г.)

Христо Николов Петрунов е български офицер (генерал-майор), командир на 1-ви конен полк по време на Сръбско-българската война (1885), заместник-инспектор на кавалерията по време на Балканската война (1912 – 1913), началник на Македонската полева подвижна конница през Междусъюзническата война (1913) и началник на 3-та дивизионна област по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Снимка на офицери от Първи випуск на Софийското военно училище, снимали се на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин. Първи ред от ляво надясно: първи Георги Абаджиев, втори Еньо Денчев, седми Илия Димитров, девети Христо Петрунов. Втори ред: Тодор Стоев, Пантелей Ценов, пети Васил Кутинчев, седми Стилиян Ковачев, осми Добри Бояджиев, десети Никола Иванов. Трети ред: първи Христо Паков, трети Никифор Никифоров, четвърти Бончо Балабанов, шести Кънчо Кънчев.

Христо Петрунов е роден на 14 октомври 1859 година в Самоков. Завършва 5 класно образование в Пловдив (съвременно основно образование). След полагане на изпит, на който е сред петимата с много добро представяне[1] постъпва в командата на волноопределяющите се, като на служба се води от 12 юли 1878 година[2]. На 31 август 1878 година ефрейтор Петрунов е произведен в чин унтер-офицер.[3] Зачислен е като взводен унтер-офицер в 23-та Казанлъжка дружина, като на 23 ноември 1878 година е отписан от дружината и приет в новосъздаденото Военно училище.[4] Завършва в първия випуск на Военното училище в София през 1879 г. (първи разряд). На 10 май старши портупей юнкер Петрунов е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ва софийска конна сотня.[5] Година по-късно е назначен за адютант-ковчежник в конвоя на Н.В. княз Александър I Батенберг.

На 24 юни 1882 година е произведен в чин поручик, след което е командирован в Русия, в 38 драгунски владимировски полк, от където през 1884 година постъпва в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург, която завършва през същата година.[6][7] Завръща се в България и през февруари 1885 година е назначен за командир на 3-ти ескадрон от 1-ви конен полк. На 24 юни същата година е произведен в чин ротмистър.

Албум на генерал Христо Петрунов, Национален исторически музей, София.

Сръбско-българска война

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-българската война (1885) ротмистър Петрунов е командир на 1-ви конен полк, с който взема участие в Бой при Цариброд (11 – 12 ноември) и Пирот (14 – 15 ноември).

На 1 април 1887 година ротмистър Петрунов е произведен в чин майор и през следващата година е назначен за „почетен флигел-адютант“ и зачислен завинаги в списъците на 1-ви конен полк. На 2 август 1891 година е произведен в чин подполковник, 2 август 1895 година е произведен в чин полковник, а на 14 февруари 1900 в чин генерал-майор. В периода (1902 – 1898) е началник на Кавалерийската дивизия, а на 15 февруари 1900 година преминава в запаса[2].

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

При започването на Балканската война (1912 – 1913) генерал Христо Петрунов излиза от запаса и е назначен за заместник-инспектор на Конницата, а по време на Междусъюзническата война (1913) е командир на Македонската полева подвижна конница, която действа срещу сръбската армия при Пирот и Ниш.

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на 3-та дивизионна област (1916).

Генерал-майор Христо Петрунов умира след 1937 година. Точната дата на смъртта му не е известна.

Гвардейската униформа на генерала, която е екземпляр на най-старата гвардейска униформа, е изложена в Националния военноисторически музей.

  1. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 524
  2. а б Руменин, 80
  3. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 275
  4. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й., стр. 542
  5. Никифоров, стр. 65
  6. Танчев, стр.175 (цит: ДВ №91, 4 октомври 1884; Укази, височайши заповеди (1883) с.30; Списък на генералите и офицерите (1884), с.95; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 513)
  7. Недев, стр. 84