Христо Петрунов

Христо Петрунов
български генерал
Х. Петрунов, 1913 г. Източник: ДА „Архиви“
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 октомври 1859 г. (стар стил) Самоков, Османска империя
Дата и място на смърт	1939 г. София, Царство България

Христо Николов Петрунов е български офицер (генерал-майор), командир на 1^-ви конен полк по време на Сръбско-българската война (1885), заместник-инспектор на кавалерията по време на Балканската война (1912 – 1913), началник на Македонската полева подвижна конница през Междусъюзническата война (1913) и началник на 3-та дивизионна област по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Снимка на офицери от Първи випуск на Софийското военно училище, снимали се на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин. Първи ред от ляво надясно: първи Георги Абаджиев, втори Еньо Денчев, седми Илия Димитров, девети Христо Петрунов. Втори ред: Тодор Стоев, Пантелей Ценов, пети Васил Кутинчев, седми Стилиян Ковачев, осми Добри Бояджиев, десети Никола Иванов. Трети ред: първи Христо Паков, трети Никифор Никифоров, четвърти Бончо Балабанов, шести Кънчо Кънчев.

Христо Петрунов е роден на 14 октомври 1859 година в Самоков. Завършва 5 класно образование в Пловдив (съвременно основно образование). След полагане на изпит, на който е сред петимата с много добро представяне постъпва в командата на волноопределяющите се, като на служба се води от 12 юли 1878 година. На 31 август 1878 година ефрейтор Петрунов е произведен в чин унтер-офицер. Зачислен е като взводен унтер-офицер в 23^-та Казанлъжка дружина, като на 23 ноември 1878 година е отписан от дружината и приет в новосъздаденото Военно училище. Завършва в първия випуск на Военното училище в София през 1879 г. (първи разряд). На 10 май старши портупей юнкер Петрунов е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1^-ва софийска конна сотня. Година по-късно е назначен за адютант-ковчежник в конвоя на Н.В. княз Александър I Батенберг.

На 24 юни 1882 година е произведен в чин поручик, след което е командирован в Русия, в 38^-и драгунски владимировски полк, от където през 1884 година постъпва в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург, която завършва през същата година. Завръща се в България и през февруари 1885 година е назначен за командир на 3^-ти ескадрон от 1^-ви конен полк. На 24 юни същата година е произведен в чин ротмистър.

Албум на генерал Христо Петрунов, Национален исторически музей, София.

Сръбско-българска война

По време на Сръбско-българската война (1885) ротмистър Петрунов е командир на 1^-ви конен полк, с който взема участие в Бой при Цариброд (11 – 12 ноември) и Пирот (14 – 15 ноември).

На 1 април 1887 година ротмистър Петрунов е произведен в чин майор и през следващата година е назначен за „почетен флигел-адютант“ и зачислен завинаги в списъците на 1^-ви конен полк. На 2 август 1891 година е произведен в чин подполковник, 2 август 1895 година е произведен в чин полковник, а на 14 февруари 1900 в чин генерал-майор. В периода (1902 – 1898) е началник на Кавалерийската дивизия, а на 15 февруари 1900 година преминава в запаса.

Балкански войни (1912 – 1913)

При започването на Балканската война (1912 – 1913) генерал Христо Петрунов излиза от запаса и е назначен за заместник-инспектор на Конницата, а по време на Междусъюзническата война (1913) е командир на Македонската полева подвижна конница, която действа срещу сръбската армия при Пирот и Ниш.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на 3^-та дивизионна област (1916).

Генерал-майор Христо Петрунов умира след 1937 година. Точната дата на смъртта му не е известна.

Гвардейската униформа на генерала, която е екземпляр на най-старата гвардейска униформа, е изложена в Националния военноисторически музей.

Военни звания

• Подпоручик (10 май 1879)
• Поручик (24 юни 1882)
• Капитан (24 юни 1885)
• Майор (1 април 1887)
• Подполковник (2 август 1891)
• Полковник (2 август 1895)
• Генерал-майор (14 февруари 1900)

Награди

• Княжеский орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата, III степен без мечове, IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ II степен

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 80.
• Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
• Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
• Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софийското военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). 57. София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929.
• Попов, Васил, Цветана, Иванова, Йонка, Велкова. Българската земска войска 1878 – 1879 г. София, Държавно Военно Издателство, 1959.

• Портал „Военна история на България“